The Last Circus (2010) (EFA ’11)

Който е по-наясно с испанското кино, евентуално знае, че Алекс де ла Иглесиа е особен режисьор. Наричан е „испанския Тарантино” заради стила, който много напомня на този на холивудския майстор, включващ брутални ексцесии на насилие, пречупени през призмата на комедията. Нека обаче не се заблуждаваме: ако Алекс де ла Иглесиа е творец със силни индивидуалност и непукизъм (поне за филмовия бизнес на Испания), които немалко пъти съм откривал в прекрасните му горчиво-кисели сатирични комедии, то в „Последния цирк” или както е оригиналното заглавие на филма „Тъжната балада на тромпета”, всичко е прекалено, повече от грубо, зле скалъпено и слабо аргументирано за сметка на зрелището, което, ако беше американски блокбастър, преспокойно щеше да бъде разкритикувано и оценено като поредния мейнстрийм продукт, който ще направи големи обороти в киносалоните за сметка на липсващата му есенция – смисъл и послание.

Сюжетът се върти около двама герои – (психично болни?) клоуни – големи деца, които са твърдо решени да имат една и съща играчка, разбира се, в случая жена. И ако завръзката на филма е обещаваща история за живота на един клоун, то след нея следват абсурди, които режисьорът лишава от всякаква логика, макар и егоцентризмът му да прави някакви намеци за интелектуална дълбочина. Конфликти – пресилени и бутафорни, резки промени в сценария, които идват като гръм от ясно небе, радикални решения, критика, сатира, гротеска и каквото още може да се набута в една циркаджийска комедия с тарантиновски дух.

Всъщност, една от идеите е за възстановяването на историческата памет на Испания, започвайки от Гражданската война (ама разбира се) и Франко, и стигайки до 70-те. Въпреки добрата визия и военна атмосфера в началото, всичко се обърква и отива по дяволите, когато времевият преход е пресъздаден от завъртащите се рекламни надписи, телевизионни журналистически кадри и слайд шоу от черно-бели снимки от испанската история. И така, озоваваме се в наши дни, т.е. 1972, когато клоун, но не какъв да е, а тъжен клоун, постъпва на работа в цирк. Сценографията, костюмите, гримът и въобще всички визуални моменти са изключително добри и проличава сериозната работа на дизайнери, стилисти и художници. Уви обаче, това не стига, когато сценарият развива абсурд след абсурд, дори и когато няколко наистина добре реализирани сцени доказват, че Алекс де ла Иглесиа наистина има талант.

За съжаление, всичко се превръща в едно безумно преследване и бягане, нажежени страсти от някакво фалшиво напрежение, клоуни с картечници, обезумели от любов, крясъци, викове, оръжия, експлозии и катастрофи. Насилието е прекрачва границите на комедията – героите преспокойно прерязват гърла, като това нито се отразява в някакви последици, нито има достатъчно развити образи, за да реагират. Всичко прилича на преследване на рояк мухи с огнестрелни оръжия, куршуми хвърчат навсякъде, но никой не се трогва, макар и черно-белите телевизори да отразяват намесата на полицията, може би за да има някакъв реалистичен момент. Това е историята за една луда любов, която не оставя място за дишане и страст, а се превръща в своеобразна перверзия и военен фетишизъм. Героите действат главозамайващо бързо, безумно и решително, но образите им никога не се развиват освен на физическо ниво, което дефинира всяка последвала рана по лицата им. Филмът има мускул и есенция, но удря с чук по главата след един добър пролог – тогава клоуните, фаталната жена и всички останали образи страдат от злополучия, забъркани с миксер, който се върти все по-агресивно, неоставяйки пространство и време, за да не може зрителят да изпита никаква емоция, нито пък да се ангажира с героите и да проследи вълнуващо тяхното развитие.

„Последният цирк” започва безумно и завършва безумно, генерирайки поредица от въпроси, които остават без отговор. Налице остава само манията към насилие и маргиналният поглед към една още по-маргинална реалност, интересна, но куха, необоснавана, деликатната нежност към човека-чудовище, чийто образ е лишен от всякаква дълбочина и психологизъм, освен инстинкта му да действа тук и сега. Липсва обаче нещо, което да подреди целия хаос, шум и агресия в един филм, който се консумира единствено в брутално радикалните си ексцесии.

 

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 1.00/5 от 1 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 3 коментара!  
Добави коментар?

  1. от European Film Awards 2011 | F r a m e s p o t t i n g
    21.Sep.2011, 15:20

    […] The Last Circus (2010) […]

  2. от vanval
    21.Sep.2011, 17:47

    Колко жалко! А оригиналното заглавие на филма звучи толкова обещаващо и примамливо.

  3. от Иво
    21.Sep.2011, 18:04

    Испанското заглавие определено звучи по-добре, макар че това е само име на песен, която е използвана във филма, нищо друго…

Коментирай...