The King’s Speech (2010)

Почти всеки един от нас, когато е бил дете, си е мечтал поне веднъж да бъде крал или кралица, да живее в собствен замък и да царува над признателни и любвеобилни поданици. Но дали някой от нас изобщо се е замислял какво се крие наистина зад образа на един крал? Навярно не. А и е нормално – всички деца, а някои и години след като са пораснали, изпитват трепета и увлечението от разкоша, който тази титла носи след себе си. Истината обаче е една – тежката кралска корона стои на главата не на нещо друго, а на обикновено човешко същество, със своите слабости и страхове, със своите провали и успехи.

Една от най-големите победи на филма The King’s Speech е в това, че не повлича зрителя в непрестанен поток от суховати факти, за житейския път на една историческа личност, каквато е английският крал Джордж VI. Тук се случва точно обратното – срещаме се с една чисто човешка история, с една лична драма и личности, олицетворяващи почти всякакъв вид взаимоотношения, бележещи цял един живот. Всичко това подплътява и вдъхва истински живец във филма на Том Хупър, където кралското величие среща човешкото в най-чиста форма.

Биографичността на този филм, ни потапя не просто в една история, извадена от учебниците, а в една своеобразна приказка, където бъдещият престолонаследник на Великобритания среща помощ и подкрепа в лицето на един обикновен човек, и успява да съгради взаимоотношение, почти напълно непознато му преди това. Несъмнено се изисква много смелост, за да седнеш на трон, символизиращ властта над цяла една нация, която разчита, че в образа на владетеля ще открие своя авторитет и закрила. Но безспорно се изисква още по-огромна доза кураж, за да се изправиш срещу собствените си страхове, които живеят не в краля, а в човека. Човекът от плът и кръв, от силни емоции и болезнени спомени.

Изключително стилната режисура ни потапя в атмосферата на мъгливата и хладна Англия, в едно време на плавна модернизация и настъпващите промени, оказали влияние във всеки един слой на обществото. В същото време, със своето разчупено кинематографско използване на фокуса на камерата и вмъкнатата пъстрота на цветовете, режисьорът Том Хупър успява умело да пресъздаде и представи на зрителя всяка една емоция по възможно най-прямия и естествен начин. Необикновената работа на Дейвид Сейдлър по сценария на лентата ни позволява да усетим срещата между драматичното и комичното, между човешкото щастие и душевната тъга.

Без ни най-малко съмнение The King’s Speech блести ярко и със своя богат и висококачествен актьорски състав, благодарение на който всеки един от нас става свидетел не просто на игра, а на истински превъплъщения, понякога успяващи със съвсем малко да те провокират да почувстваш всяка емоция, плавно ескалираща, до достигане на своя величествен момент. Колин Фърт за пореден път поставя името си до това на едни от най-успешните съвременни актьор. Англичанинът влиза изцяло в кожата и същността на принц Албърт, херцог на Йорк, който преждевременно трябва да се изправи пред може би най-големия си страх, а именно в това да наследи трона на Англия като крал Джордж VI. Обременен с проблем като заекването, непозволяващо му спокойно да говори публично, принц Албърт е прекарал живота си в сянката на своя по-голям брат и властната фигура на своя баща крал Джордж V. Несъмнено е трудно за един актьор да влезе в ролята на една историческа личност, чиято емоционална комплексност е от огромно значение. Колин Фърт безпроблемно успява не просто да се справи в задачата си да представи правдоподобно говорния дефект на своя персонаж, но и да изгради един цялостен образ на един човек, предопределен да застане на върха на една класова пирамида, но, в който въпреки всичко се крият всички онези емоции, характерни за всяко едно човешко същество. В лицето на тази личност съзираме една премерена комбинация от кралско високомерие, персонален страх и срам, но и много хумор, нежност, копнеж и една пробудена сила на духа, даваща увереност на онзи, който ще застане в защита на своя народ пред надвисналата опасност и ще покаже на света, че една нация може да има свой собствен глас.

Неповторимата Хелена Бонъм Картър от своя страна претворява един незабравим образ на кралицата майка Елизабет с неизневеряващ стил и неподправена грация. Семплостта в играта на актрисата придава една своеобразна лекота на героинята ѝ. Не виждаме просто една кралска особа, а съзираме разплаканото, угрижено или засмяно лице на една майка и съпруга, готова да окаже необходимата морална подкрепа на своя съпруг, не защото това е просто нейно задължение, а защото любовта е онова чувство, което застава на първо място. Завладяващата игра на Картър те кара да се насладиш на всяко едно нейно изражение, действие или изказ, независимо дали е натоварено със сантименталност или свеж хумор, искреността на това изпълнение е пословична. Богатството на емоции се допълва и с прекрасната игра на носителя на Оскар Джефри Ръш, който поема ролята на терапевта Лионел Лоуг; обичаен човек, като олицетворение на простичките неща. Онзи, който не просто ще помогне на бъдещия крал да се справи със своя говорен дефект, но и ще му припомни какво е да си обикновен, но все пак благороден човек; ще го запознае с прекрасното чувство на приятелството и дружбата, която не се изгражда посредством титли, а чрез душа и сърце.

The King’s Speech е от филмите, които еднакво добре могат да те развеселят, но в същото време и натъжат. Лента, в която царуват всички онези чувства, не по-малко значими както при просяка, така и при краля; онези емоции и трепети, които ни правят хора в пълния смисъл на думата. Това е филм, който, стига да му позволиш, може успешно да те накара както да съпреживееш личната драма на героите, така и да събуди у теб гордост и удоволствие от изключителната духовна сила, която се крие у човека.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.77/5 от 13 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 8 коментара!  
Добави коментар?

  1. от lammoth
    24.Jan.2011, 22:34

    И на мен много ми хареса присъствието на Джефри Ръш, а Хелена ме кефи отдавна :)
    Похвали за ревюто :D Филмът ме накара да прочета доста неща в уикипедията, обогатих познанията си по история (не че са нужни де) :D

  2. от Бож
    25.Jan.2011, 13:43

    Ами това също е плюс на филма. :D Буди любопитството около историята на Джордж VI и един хубав net research за обогатяване на общата култура си е винаги в полза. :D
    Джефри Ръш игра много плавно и качествено изгради образа си. Хареса ми. А Хелена е както винаги невероятно чаровна. Тя е актриса, която само с появата си внася много атмосфера и настроение. :)

  3. от Номинации за Оскар ‘11 | F r a m e s p o t t i n g
    25.Jan.2011, 16:15

    […] King’s Speech […]

  4. от MCFOXXX
    9.Feb.2011, 17:38

    Много силен филм. От мен получава оценка 10. Ревюто е страхотно :)

  5. от Бож: Най-добрите филми на 2010 | F r a m e s p o t t i n g
    19.Feb.2011, 18:22

    […] 5th Place:  The King’s Speech […]

  6. от Награди Оскар 2011 | F r a m e s p o t t i n g
    28.Feb.2011, 8:24

    […] Големият победител тази вечер се оказа филмът Речта на краля, който успя да прибере най-важните статуетки – за […]

  7. от European Film Awards 2011 | F r a m e s p o t t i n g
    1.Oct.2011, 8:57

    […] The King’s Speech (2010) […]

  8. от The British Independent Film Awards 2011: Nominations | F r a m e s p o t t i n g
    1.Nov.2011, 16:36

    […] победител от отминалите награди на Академията The King’s Speech беше и основният отличен на BIFA […]

Коментирай...