Базиран върху романа на Jim Thompson от 1952, The Кiller Inside Me вече спечели номинация на Майкъл Уинтърботъм (The Road to Guantanamo, A Mighty Heart, Summer in Genoa, The Shock Doctrine) за Златна мечка в Берлин. Действието ни се разкрива от перспективата на тексаския шериф Лу Форд – Кейси Афлек, присъстващ буквално във всеки един кадър. Видял в детството неща, които никое дете не бива да вижда, Лу живее зациклил върху едни и същи фикции. Зад спретнатата униформена фасада, травмираната психика на Лу се руши като бомбардиран мавзолей. Сцените с насилие са снимани преднамерено болезнени, от упор, като в Антихрист. От Джесика Алба до Бил Пулман и Елиас Котеас е взето най-доброто. Най-силни овации заслужава Кейси Афлек. Неговият Лу Форд не е „страхливецът“ от The Assassination of Jesse James by the Coward Robert Ford. С висок, флегматичен и провлачен като на транквиланти глас, Афлек прави с една октава майсторското си изпълнението още по-зловещо. Тактически героят му е замислен да предразполага към самоидентификация и симпатия, произтичащото смущение от които да вдига рейтинга на филма. Лу на два пъти свири на домашното си пиано 25-тата вариация от Вариации по Й.С. Бах на Голдберг. „Арт“ подходът към повечето сцени, натрапчивата спирала от реминисценции с жените-препятствия и метафоричният финал правят таргет аудиторията на филма неясна, но това не изглежда като недостатък.
Loading ...
Последни коментари