The Кiller Inside Me, или мъжът, който обичаше жените до смърт

Базиран върху романа на Jim Thompson от 1952, The Кiller Inside Me вече спечели номинация на Майкъл Уинтърботъм (The Road to Guantanamo, A Mighty Heart, Summer in Genoa, The Shock Doctrine) за Златна мечка в Берлин. Действието ни се разкрива от перспективата на тексаския шериф Лу Форд – Кейси Афлек, присъстващ буквално във всеки един кадър. Видял в детството неща, които никое дете не бива да вижда, Лу живее зациклил върху едни и същи фикции. Зад спретнатата униформена фасада, травмираната психика на Лу се руши като бомбардиран мавзолей. Сцените с насилие са снимани преднамерено болезнени, от упор, като в Антихрист. От Джесика Алба до Бил Пулман и Елиас Котеас е взето най-доброто. Най-силни овации заслужава Кейси Афлек. Неговият Лу Форд не е „страхливецът“ от The Assassination of Jesse James by the Coward Robert Ford. С висок, флегматичен и провлачен като на транквиланти глас, Афлек прави с една октава майсторското си изпълнението още по-зловещо. Тактически героят му е замислен да предразполага към самоидентификация и симпатия, произтичащото смущение от които да вдига рейтинга на филма. Лу на два пъти свири на домашното си пиано 25-тата вариация от Вариации по Й.С. Бах на Голдберг. „Арт“ подходът към повечето сцени, натрапчивата спирала от реминисценции с жените-препятствия и метафоричният финал правят таргет аудиторията на филма неясна, но това не изглежда като недостатък.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 3.00/5 от 2 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Коментирай...