The International

The International (2009) е малко по-различен от останалите конспираторски филми, станали модерни напоследък. Тук конспирацията не е така тайна и мистична, че да те помислят за луд, докато се опитваш да я разобличиш; нито те натопява, карайки те да бягаш от правосъдието вместо нея. Не е и централизирана. Тук конспирацията се е срастнала със системата – вкоренена в държавите и правителствата, в икономиката, във всичко… и познай – тя е още по-трудно разрушима.

Не очаквай бляскав екшън, задъхани преследвания и кой знае какви изненади. The International е муден и последователен филм, не особено заплетен за криминале и не особено напрегнат за трилър. Ако въведем понятието „корпоративен трилър“, то ще олицетворява нещо стерилно, лишено от емоции и донякъде скучновато. За сметка на това лентата засяга някои житейски и философски въпроси относно това в какъв свят живеем и колко безпомощни сме понякога. Разбира се, намериха време да намесят и комунизма, при това доста деликатно.

За феновете на Clive Owen и Naomi Watts (за която това е първи филм след почти двугодишно прекъсване, през което време актрисата роди двама сина) не мога да кажа нищо повече от това, че двамата… участваха.

The International минава през Берлин, Милано, Ню Йорк и Истанбул. Прескачането между градовете бегло напомня на The Bourne Identity, но е далеч назад в доста отношения. Пазарът Капалъ чарши в южната ни съседка става терен за преследване, но потенциалът на сцената и мястото е пропилян. Един от най-запомнящите се моменти пък е масивната стрелба в музея „Гугенхайм“, Ню Йорк.

Нищо особено с лек превес на „нищо“, но става за гледане.