The Impossible (2012)

The Impossible се превърна за кратко време в най-касовият испански филм за всички времена. Режисьор е Juan Antonio Bayona, който помним от Тhe Orphanage (2007). The Impossible е скъп и епичен и всички знаеха, че ще е така, когато преди малко повече от две години, се появиха първите слухове – в испанските градове Аликанте и Барселона се поставя началото на нещо наистина амбициозно, а заглавието „Невъзможното“ дори се превръща в нещо като шега за екипа, който до последно е виждал реализацията на филма наистина невъзможна.

tumblr_mbvnooKvZe1rgievzo1_1280

The Impossible те залива с вода докато се удавиш (и не е шега) – дръзко, рязко, агресивно, реалистично – става дума за семейство, борещо се за живота си по време на цунамито в Тайланд през 2004. Историята е общочовешка и достъпна, пълна с лесна драма, в този ред на мисли, дори манипулативна, дистанцията между зрител и кино е нарушена, и той е задължен да плаче и страда с това, което се случва на екрана, просто защото хуманната му и гражданска позиция на жител на Света му го налага. Все пак обаче, The Impossible не е нито евтин, нито манипулативен и колко жалко за всички, които бъркат изкристализираните емоции и тяхната яснота с евтин трик да разплачеш публиката и тя да се трогне от сърце. И не че това не се случва, просто филмът има за цел да разкаже една реална история с присъщия му максимален реализъм и без да насажда с дидактически стойности истини за любовта към семейството (нещо което е налице още от самото начало, нещо, което се превръща в двигател на цялата история), да покаже какво се случва с човешкия дух пред подобно събитие и как индивидът оцелява в един „невъзможен“ контекст. The Impossible е приказка за човека, поставен пред ултимативни изпитания, история за човека, за борбения човек, вярващ и силен. В този ред на мисли, дори прекалените случайности на съдбата в сценария и лесното му развитие (и нека не забравяме, че става дума за реални събития) не пречат всичко да работи в добър смазан механизъм, защото The Impossible е перфектно реализиран и никой, абсолютно никой не може да твърди обратното.

foto-naomi-watts-en-lo-imposible-4-337

В първата половина на филма и по-скоро, в първите 40 минути, ставаме свидетели на хиперреалистичното пресъздаване на идващото цунами и незабавния физически и емоционален импакт на героите. Тази част от филма е неоспоримо техническо чудо. Фотографията, монтажът, сценографията и звукът са зрелищни и постигат стряскаща правдоподобност. Трябва да изтъкна, че компютърни ефекти в лентата не са използвани и всичко, което зрителят вижда, наистина се случва. Актьорите буквално са заливани от тонове вода и целият хаос, който предизвиква стихията не е дигитализиран. Това служи като отправна точка на режисьора да засегне друга фундаментална тема във филма – природата и нейната стихийна мощ. В тази част на филма диалогът почти отсъства, отстъпва се място на първичния шок и аудиовизуалния импакт.

foto-lo-imposible-5-339

Следват моменти за размисъл, поставено е началото на един емоционален катарзис. С няколко деликатни сцени Bayona поставя началото на един по-конвенционален наратив. Сега всичко е тихо мъртвило, но това, което е предизвикала стихията, не спира да ужасява. Въпреки това, красотата на природата е уловена от естетическото търсене на режисьора в няколко страхотни кадъра, които служат като облекчение след преминалия ужас; следват сцени, режисирани с невероятна деликатност, където се трогваш до сълзи от простичкия жест дете да подаде ръка на ранената си майка. Naomi Watts е просто грандиозна, физическото и психическото страдание са пресъздадени напълно коректно от актрисата, играта ѝ стряска с реализъм, а психологическите стойности на героинята оформят образа на борещата се майка, готова да извърши невъзможното, за да види децата си живи . В ролята на големия син – Tom Holland, повече от отличен, невръстният актьор влиза в кожата на грижовен и всеотдаен син, заслужаващ адмирации за героизма си. Ewan McGregor е бащата, вярващ и предприел несигурно пътуване към потенциалното щастие.

foto-lo-imposible-7-329

Мелодраматичен или не по спилбъргски, The Impossible, чист и искрен, предизвиква спектър от емоции, напомняйки каква власт има аудиовизуалното над съвременния зрител. Но не е само това: The Impossible говори за нещо грандиозно, което не те остава безразличен към това, което се случва на екрана – близките същества, тези любими хора, без които индивидът не е пълноценен в свят с постмодерно общество, където градежът и любовта са основни единици.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.17/5 от 6 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 5 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Pow R Toc H
    13.Jan.2013, 1:02

    Хубаво ревю!
    Доста силен филм. Оревахме цялото кино. Сега като се замисля, не съм присъствал на такъв масов рев в кино. :)
    На сцената в която Юън се опитва да говори по телефона, буквално всички в залата се разплакахме като малки дечица.
    Много истински, радвам се, че се доверих на това ревю.

  2. от Иво
    13.Jan.2013, 1:45

    Благодаря ти, радвам се, че ревюто е помогнало. :) И при нас имаше масов рев. :D

  3. от JAGi
    25.Jan.2013, 21:51

    Юън винаги плаче много сърцераздирателно ,направо се дере и на теб ти става тежко.Друг ,който плаче много истински е Дебра от Декстър.Тез двамата като ревнат и все едно аз плача.

  4. от Иво: Най-добрите филми на 2012 | F r a m e s p o t t i n g
    29.Jan.2013, 16:24

    […] 10. The Impossible […]

  5. от проверка на пожарогасители
    20.Sep.2013, 11:14

    Този филм е уникален гледах го и дори на моменти ми идваше да заплача, дори го и направих, а рядко филм може да ме трогне и докосне толкова силно.Направен е удивително , но не знаех, чефФотографията, монтажът, сценографията и звукът са зрелищни и постигат стряскаща правдоподобност, и това че компютърни ефекти в лентата не са използвани и всичко, което зрителят вижда, наистина се случва. Актьорите буквално са заливани от тонове вода и целият хаос, който предизвиква стихията не е дигитализиран. …благодаря за тази информация, определено си заслужава наградата главната актриса ако не се бъркам взе оскар, но филма е супер.

Коментирай...