The Imaginarium of Doctor Parnassus (2009)

Жичките и механизмите в главата на Тери Гилиъм винаги са създавали един богат визуален свят на магия, фантазия, въображение, невероятна еклектика и огромна палитра от цветове. Той често впечатлява с изкривените си образи и чудатите пространства, които населяват. Със сигурност Тери Гилиъм е едно от имената, които стоят на няколко поста по-високо от традицията на обикновеното комерсиално кино и масовия филм.

Веднъж ни показва грозни антиутопични картини на бъдещето, друг път ни разкрива всичките цветове и красоти на нечии въображаем свят. Често го виждаме да сменя тежки сюжети, с неангажиращи, а с последния си филм режисьорът приема предизвикателството да съчетае в една лента реалност и фантазия. Сделката на доктор Парнасъс е странен микс от действителност и приказка.

Лентата е едно художествено чудо. Чудо за очите и въобще наслада за всички сетива. Но да спрем до тук. Колко хора от посредствено-блокбастърско-комерсиалната публика, които са с високо ниво на интелигентност, но които не знаят кой е Тери Гилиъм и какви са филмите му, нито пък какво ще гледат, успяват да се докоснат до идеите му, без да си останат само със сценария, като градивна част от целия филм? Магията на въображението съществува, но тя трябва неизменно да подхвранва не само визуалната красота на една лента, а и да обосновава историята в нея, да изглежда плътна и добре защитена с авторови аргументи.

В Сделката на доктор Парнасъс като че ли оставаме излъгани от красивите картини, защото сценарият някак си се изплъзва между пръстите, и освен че е лишен от много дълбочина, блика от неоясноти, които така и не се доказват до края на лентата. Сюжетът разказва за странен доктор (Кристофър Плъмър), на необичайна възраст, с ясновидски способности и магическо огледало, което запраща хората в странни, вълшебни светове. Световете на тяхното въображение. Доктор Парнасъс обикаля със своята трупа – дъщеря му, младо момче и лилипут с карета-подвижна сцена, наречена имагинариум, където именно се намира огледалото. Естествено, Парнасъс е придобил всички тези способности от един добре познат герой – Сатаната. И в образа на „злото“ виждаме един лукав господин, който напълно логично на предисторията си иска това, което ясновидецът му е обещал.

Така Тери Гилиъм създава един сценарий, пред който няма невъзможни неща. Демонстрирайки завидно богата фантазия, този път режисьорът напълно изоставя каквито и да било ограничения. Повече от два часа лентата лети във всевъзможни посоки, създавайки хаос от картини. Но въпреки сложните фантастични образи, които създава режисьорът, сценарият си остава простоват в основата си и дразни с огромен брой неточности и неясноти.

Главната роля Гилиъм поверява на Хийт Леджър. Внезапната смърт на актьора обаче не е оставила Тери Гилиъм без незавършена работа. За да се измъкне от ситуацията, режисьорът пренаписва част от сценария и наема нови актьори за същата роля – Джони Деп, Джъд Лоу и Колин Фарел. В следствие на всичко обаче филмът остава някак осакaтен – повече прилича на картина, съставена от зле залепени парчета, отколкото да цялостно завършена лента. Същото се отнася и за героя на Леджър. Трудно е да го почувстваш като един и същ човек, при положение, че всеки един от актьорите внася своята индивидуалност в изпълнението. Въпреки интересните им актьорски изпълнения, една голяма дупка зее, отворена и скърбяща за блестящия Хийт Леджър.  В този момент нито полянки, нито цветенца и пчелички успяват да компенсират. Не успяват и тримата други актьори, защото на екрана те не са нито интересни, нито провокират някаква мисъл в теб, освен с чудатия си вид, за който обаче трябва да благодарим на екип стилисти, гримьори, монтажисти и техници, заслужили адмирациите си и никога на Гилиъм, който лишава всичко от комплексност и се извинява с идеята, че тези няколко актьори всъщност играят един образ, само че пречупен през няколко алтернативни свята. Губи се както актьорското предизвикателство, така  и провокацията към зрителя, който с безразличие очаква наистина да се случи нещо, което да промени съзнанието му поне за времето, в което лентата продължава…

Въпреки това – имаме пълнокръвния образ на доктора, изигран блестящо от Кристофър Плъмър и почти театралния мустакат Дявол. Имаме и една добра хрумка относно Тони – може би паралелът между него и съвременния човек, който се явява като среда на доброто и злото. Чрез много библейски и фантастични препратки отиваме и към идеята са справедливото място на човека в света и неговата функция – като социално, разумно мислещо същество. Някъде там, между небето, земята и подземието.

Освен обаче скритите послания на Гилиам, остава едно блудкаво впечатление за филм, който освен че не е цялостен в идеята си, остава и омешан от трагичните събития, които го сполетяха, за жалост. Затова понякога е по-добре да спреш. И някъде там, в стремежа си, Гилиъм да покаже „последната роля“ на Хийт Леджър, самият той се е изгубил в собствения си мисловен лабиринт, откъдето и красивата визия, и пъстрият фантастичен свят не успяват да го измъкнат, за да завърши филма си както трябва, защото със сигурност в лентата има потенциал. Е, ако не друго, то поне създава наслада за очите…

Иво, Нели

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 3.00/5 от 6 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 16 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Films In Frames
    8.Aug.2011, 18:15

    Любимият ми филм <3 Жалко е, че Хийт не можа да го довърши и наистина останалите актьори са доста като за пълнеж, но все пак като изключим Колин Фарел, към когото изпитвам постоянна непоносимост, останалите свършиха добра работа.

    Жалко е също и, че има прекалено много ограничени хора около мен и никой не можа да сподели очарованието ми от него, като главната причина е, че не са разбрали за какво се разказва…whatever, you know..too few bullets xD

  2. от Иво
    8.Aug.2011, 18:25

    Значи току-що ни нарече „ограничени хора“, а?

  3. от Films In Frames
    8.Aug.2011, 18:59

    Ограничеността имах предвдид, че е свързана с това, че някои не харесват филма, защото не е лесно сдъвкваем както блокбъстърите, а не заради това, че не ви е харесал. Просто не се изразих правилно, което често става, когато пиша коментари (:

  4. от Films In Frames
    8.Aug.2011, 19:01

    Макар от друга страна тук също споделяте недоволство от неясноти и обърканост на сюжета, но далеч не мога да употребя думата „ограничени“ за хора, които гледат толкова филми и се интересуват повече от киното, освен от обикновените зрелища и ефекти (:

  5. от Right In Two
    8.Aug.2011, 19:12

    Фенът на Гилиъм у мен остана удовлетворен от този филм. Той е просто поредната доза Гилиъм с отличителния си стил, с неправолинейния си сюжет и с неправдоподобните си герои. Плюс това Том Уейтс като сатаната е просто priceless. Но за неутралния зрител филмът със сигурност би бил неиздържан.

  6. от Right In Two
    8.Aug.2011, 19:20

    Films In Frames, това, че филмът не е блокбъстър, не го прави автоматично трудно смилаем. Доколкото мога да твърдя подобно нещо, Гилиъм не се е и стремил към това. Символиката е съвсем простичка.

  7. от lammoth
    8.Aug.2011, 19:35

    Аз пък съм съгласен с ревюто на Иво :)
    прекалено натруфена история със символика от египетската митология, масонски знаци, библейски символи, май Гилиъм е попрекалил с продуктите и е забъркал голяма каша. Обичам шоколад и руска салата, но не мога, по дяволите, да ги ям заедно :) Много ми се искаше да го харесам, но уви заспах :(

    Затова пък заглавието е идеално за порно филм :) the imaginarium of doctor Porn-asses :p

  8. от Нели
    8.Aug.2011, 19:38

    Значи за половин час преминахме от ограничени хора към неутрални зрители, а? :ДДД
    Мога да ви уверя, че не сме нито едното, нито другото. С Иво сме гледали достатъчно филми в достатъчно различни стилове, с различни послания и с необичайна реализация и това най-малкото ни е направило една идея по-отворени към необичайните идеи. Мисля, че не влизаме и в категорията неутрални зрители, тъй като и двамата живеем за киното и за изкуството, а фактът че сме седнали да мислим и пишем върху филми показва, че ако не друго, поне не сме безразлични към тях.
    И все пак не харесваме този филм. Не защото не го разбираме. Аз лично съм го гледала четири или пет пъти в опити да излвлека от него нещо, което просто няма. Това е точно от този тип филми, в който визията стои над смисъла. Да, Гилиъм може да бъде кадърен, виждали сме го в Бразилия, този път просто не е. Сюжетът е елементарен, както и символиката зад красивите визуални образи – а много от тях са там, само защото могат да бъдат.

  9. от Right In Two
    8.Aug.2011, 20:50

    Не бях достатъчно ясен ли, не знам.

    Съгласен съм с мнението на Иво. Съгласен съм и с Нели, но аз ПОЧТИ намирам, това, което тя не успява, при всяко гледане, без да съм убеден, че то изобщо е там. Ако не бях пристрастен щях да кажа същото за филма като Иво. Целта, когато пишем ревю, е да сме обективни или поне успешно да имитираме обективност. Поне аз така си мисля. Това прави Иво, в качеството му на ревюиращ, многократно по-неутрален към конкретната тема от мен като автор на коментар под ревюто. А и от отношението му личи, че мнението му за Гилиъм като цяло не е крайно положително, нито крайно отрицателно.

    Нели, ти разбра понятието „неутрален зрител“ много по-широко от смисъла, който вложих. Не знаех, че да те нарекат така е обидно :Д

  10. от Right In Two
    8.Aug.2011, 20:55

    Сега видях, че сте го писали двамата :ДДД Извинявам се. :)

  11. от Иво
    8.Aug.2011, 21:11

    Истината е, че аз разбрах думите ти така както и Нели. Трябва да се знае, също така, че с Нели сме много различни и рядко имаме еднакви мнения относно филмите. Тук обаче сме категорични, затова и въпросното ревю е факт. А и щом сме го писали заедно, не мисля, че само аз съм се стремял към обективност. Текстът е резултат от други наши два текста. Пък ако имахме различни мнения относно филма, със сигурност бихме разграничили двете обосновки в 2 различни абзаца с обозначение Иво:…/Нели:…. :) поздрави.

  12. от Човекът
    8.Aug.2011, 22:38

    Брад Пит липсваше, за да е филмът върхът !

  13. от kalin
    9.Aug.2011, 5:20

    На мен като на обикновен зрител филмът ми хареса.

  14. от Nostromo
    10.Aug.2011, 8:14

    Леле, колко ограничено ревю. Някакви си 7-8 параграфа за филм, който може да бъде хулен в един тритомник. Стигам до извода, че Иво и Нели са много ограничени хора. Дано завбъдеще се разпростират малко повече.

  15. от Martin
    10.Aug.2011, 16:20

    Много добро ревю! Немога да разбера защо плюете по авторите? Ревюто е супер обективно и безпристрастно и аз също споделям оценката, че филма определено е слаб! Най-мразя филми, които претендират, че са много дълбоки, проникновенни и че трябва да ги гледаш по 5 пъти за да разбереш това което автора иска да ти каже и разни псевдо киномани да казват колко велик всъщност бил филма. Има много хубави филми сложно но добре направени при които наистина при всяко следващо гледане откриваш нещо ново и интересно, но този определено не е от тях а е просто филм претендиращ за нещо което всъщност не притежава! Невярвам този филм да хареса на някой, който не е фен на Гилиъм.

  16. от Right In Two
    11.Aug.2011, 15:35

    Ама кой плюе по авторите?

    „Невярвам този филм да хареса на някой, който не е фен на Гилиъм.“ Това исках да кажа и аз. Но го казах така „Но за неутралния зрител филмът със сигурност би бил неиздържан.“

    Уф.

Коментирай...