The Hunt (2012)

Най-трудната част от всяко ревю е винаги началото, и когато думите отказват да ми сътрудничат,  прибягвам до помощта на цифрите. Що се отнася до Томас Винтерберг и  новия му филм The Hunt, те изглеждат така: номинации за Оскар, Златен Глобус и BAFTA, три награди от фестивала в Кан и номинация за Златна палма за Винтерберг, множество други награди и номинации от фестивали по цял свят. На подобен успех последно се радва филмът му Празненството (1998), а междувременно режисьорът експериментира в различни жанрове, изследвайки нови теми и сюжети или доразвивайки стари такива.

The-Hunt-790x526

Действието се развива в малък провинциален град в Дания, където цари мир и хармония между членовете на общността. Всичко се променя, когато Лукас, обичан от всички учител в детската градина, е обвинен в непристойно поведение пред едно от децата. Всичките му колеги и приятели бързо се настройват срещу него без много да му мислят дали е вярно или не това, което разказва едно от момиченцата, на които преподава.

Изчетох не едно ревю за филма и с изненада установих, че много от зрителите се питат дали Лукас наистина не е извършил това, в което го обвиняват. Някои, убедени в невинността му в началото на филма, започнали да се съмняват в него с развоя на събитията. Други поставят в центъра на сюжета малкото момиченце, коментирайки колко погрешна е презумцията, че децата никога не лъжат. В крайна сметка обаче нито въпросът дали Лукас е виновен или не, нито този защо малкото момиче лъже и дава ли си сметка за последствията от своята лъжа, не бива да изместват фокуса от един друг по-важен въпрос – а именно – как реагира съвременното общество в подобна ситуация.  Още от началото на филма Винтерберг ни дава ясно да разберем, че неговият герой е невинен (за разлика от John Patrick Shanley във филма Doubt), по-интересно е обаче как една лъжа бързо се превръща в истина, как един слух предизвиква масова истерия. Героите бързо забравят известното правило „невинен до доказване на противното“ , бързо губят човечност, прибягвайки до саморазправа с предполагаемия виновник.

the-hunt2

Филмът не случайно носи името си, припомняйки ни за средновековното „ловуване на вещици“, когато дори при само бегли подозрения, са се събирали съчки за кладата. Сякаш Винтерберг никога не е обичал обществото, в което живее, защото не пропуска да го изкритикува във филмите си. Тук – повече от всякога. Това ли са хората на XXI век, това ли е цивилизацията, изградена върху закони и справедливост, ни пита датският режисьор. Филмът е нагледен пример как човек губи рационалност, попаднал под натиска на тълпата.

Освен че споделят подобен успех, Ловът и Празненството си приличат и в друго отношение. Всъщност двата филма са като страните на една и съща монета. Във филмът от 1998 Винтерберг ни запознава с един герой, чиито престъпления остават скрити и ненаказани, бавно разяждайки членовете на семейството му. В Ловът, от друга страна, „престъплението“ е разкрито, но този път „виновникът“ се оказва жертва. Мадс Микелсен, в главната роля, е повече от идеален избор за тази история. По интересен и много специфичен начин лицето му съчетава топлота, скромност и в същото време нещо тъмно и зловещо.

6a0133f3151fe0970b019b00381f63970c

С Винтерберг „се знаем“ от години и въпреки че винаги съм го уважавала като режисьор, никога не ми е допадал стилa му на работа. В последното си ревю го обвиних в хладен перфекционизъм, който ни лишава от възможността да създадем връзка с героите му. Истината е, че типично по момичешки, понякога търся мелодрама там където не е нужна. Винтерберг обаче никога не си е позволявал да загуби контрола върху действието. Бавно изгражда героите си и постепенно наслагва напрежение, изцяло ангажирайки ни със случващото се на екрана. Така майсторски разказва своите истории, че неусетно влизат под кожата ни и се запечатват в съзнанието ни.

 

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 5.00/5 от 5 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Коментирай...