The Hunger Games (2012)

„Светът ще гледа“ – да, разбира се. Дали ще му хареса? – най-вероятно да. Това прави ли „The Hunger Games“ добър филм? – по-вероятно не. А добър филм ли е? – не. Но това, както се получава напоследък, е от без значение, тъй като жанровото определение „young adult“ (да, знам, това не е жанр, но вина имат хората през океана) цели единствено да замаскира желанието си да осребри броя страници/кадри с творчески претенции и напъни. Но нека сложа точка на моите претенции, че разбирам от литература и да се насочим към самата лента на Гари Рос.

„The Hunger Games“ се базира на едноименния роман на на Сюзан Колинс, по който си припадат толкова много млади девойки (и момци предполагам), та чак се зачудих дали книгата наистина става за нещо повече от оръжие за самозащита. Но тъй като дори не съм и прелиствал въпросното заглавие, сравнение между двете няма да последва и ще спра само на сценария. А той ни запознава с една дистопия, в която някакви хора са разделени на сектори, други живеят охолен живот. В един хубав момент хората от провинцията са се разбунтували срещу тези от столицата, които от своя страна пък са разкървавили носа на първите. И за да не се забравя кой управлява и кой трябва да лъска обувки и да копае въглища, всяка година се организират така наречените игри на глада – гладиаторско тв-шоу, в което участват по едно момиче и момче от всеки един от 12те сектора. Тези младежи трябва да се бият по между си, но не до първа кръв, а докато накрая остане само един. Бърза справка с калкулатора ми подсказва, че общият брой на участниците е 24, което пък ми говори, че трябва да се пролее много кръв. Лично на мен, повече не ми трябва.

Катнис Евърдийн (Дженифър Лорънс) е от последния дванадесети сектор, където пребивават най-най-прецаканите люде. Грижи се за невръстната си сестра и за алкохолизираната (предполагам) си майка. Изключително добра с лъка (та чак се чудя, защо са взели мъж за Отмъстителите) и още по-добра в убеждаването на сестричката си, че младото момиче няма да бъде избрано като трибут за предстоящите 74и игри на глада. Можете да си представите шока ми, когато то всъщност, не на шега бе избрано да се коли с други 23 връстници. Туист. Но Катнис не се е бъхтила цял живот да опази невръстната си сестричка жива, захранена с катерици и яребици и няма желание да гледа как ще се гаврят над трупа ѝ по телевизията, така че се предлага като доброволец, който да се бие за сектор 12. Сърцето ми се пръсна от тъга в този момент на сестринска обич и най-висша саможертва.

Около един час по-късно, кръвопролитията наистина започват.

За разлика от романтичния епос за любовния триъгълник между рошаво, блещукащо и кухо, в „The Hunger Games“ сме свидетели на конфликт, който въпреки че не е представен по най-оригиналния начин, би подтикнал зрителя към размисъл, би изискал неговото внимание и съпреживяване на случващото се, стига хората зад камерата и писалката да бяха успели да предадат всичките си идеи по един по-задоволителен начин. Но уви, зрителят е хвърлен в един гьол от идеи, които е трябвало да бъдат представени в дълбочина, но водата се оказва плитка, а сблъсъкът е болезнен и грозен. Власт имащите са представени най-вече чрез лъскави дрешки, а делата им никакви ги няма, за да си кажем „Хей, виж ги тея лицемери, искам да ги мразя“ (или от сорта). Намекът за нарастващ бунт и недоволство е убит в зародиш и лично аз не останах с впечатлението, че Катнис ще поведе революция в предстоящите продължения, а любовната ѝ заигравка с Пийта беше толкова изкуствена, та се зачудих дали всичко е просто фасада или истина. Липсата на този отговор (който вероятно ще разберем след година-две) само осакатява персонажите и не им придава нужната дълбочина, която е задължителна, за да имаме каквото и да е отношение към тях. Измежду имената на тримата сценаристи се е намърдала и самата Сюзан Колинс, а аз се питам как е позволила книгата ѝ да бъде доведена до това повърхностно, лишено от каквато и да е емоционалност и съспенс подобие на сюжет.

Но да зарежем текста. Кой в днешно време изобщо ходи на кино, за да слуша/чете субтитри? Там сме за да гледаме, а именно в това дистопично общество хората са се събрали покрай екраните заради зрелищата. То е ясно, че хляб няма. Гари Рос успешно пресъздава анти-утопичната атмосфера, в която се развива действието. Сектор 12 изглежда мизерно, къщите са съборетини, хората са навъсени, дрехите им изпокъсани. Ако не беше летящото нещо в началото на филма, като нищо бих си помислил, че гледам сюжет, който се развива през средновековието. От другата страна е Столицата, където се развива втората част на лентата. Модерна архитектура примесена със сай-фай елементи, невероятно бързи превозни средства и, разбира се, много шик фешън дрешки, които успяват да накарат дори и Лени Кравиц да изглежда леко гей, но ако трябва да бъда напълно откровен – палци горе за столичната визия със всичките ѝ завъртяни мустаци, горящи рокли и тежък грим.

Оператор е Том Стърн, който се справя отвратително предвид проектите, в които е участвал. До момента, в който стигнем до Столицата (а и някои кадри там), всичко изглежда ужасно. Гари Рос и Том Стърн са се спрели на любимата ни shaky камера, която в случая е по-скоро пияна. Погледът се движи от един елемент към друг, никога не се решава къде да се спре, какво да покаже, а близките кадри изобщо не помагат. Фокусът блуждае напред назад и не един кадър е завършвал фокусиран буквално в голямо празно пространство. И тъй като Стърн не е Вал Уаксман, аз няма да бъда неговата Франция. С тези кадри са се затруднили и монтажистите, които явно са се чудили какво да правят с предоставения им материал, тъй като трудно нацелват ритъма, който са се старали да постигнат. За щастие нещата се подобряват значително в Столицата и когато започнат същинските игри на глада, но въпреки това няма нищо кой знае колко визуално впечатляващо.

Повечето персонажи звучат интересно на хартия и ако не бяха принизени до еднослойни картонени шаблони, щеше да се получи един интересен и най-вероятно завършен продукт. Въпреки това Дженифър Лорънс е прекрасна в ролята на Катнис Евърдийн, но това не е изненада, тъй като вече ни е доказано, че може да играе силни женски персонажи, които знаят какво искат и за какво се борят, а ние може само да се радваме, че г-ца Лорънс се оказа нещо повече от one-movie-wonder. Уди Харелсън е очаквано добър в ролята Хеймич Абърнати – победител в игрите на глада и ментор на протагонистите ни. Лени Кравиц е мъж на място, което не можем да кажем за Джош Хъчерсън, който е в ролята на Пийта Меларк (мъжкият трибут на сектор 12), но това бих го приписал повече на неадекватния сценарий. Елизабет Банкс, Доналд Съдерланд и Станли Тучи също имат малки роли и се справят отлично (до колкото им позволяват отредените плоски персонажи).

Това, което ме дразни и ядосва е, че „The Hunger Games“ има потенциал, най-вероятно голям потенциал, който за съжаление остава нереализиран и прахосан. Донякъде бих преглътнат лошата операторска работа в първата половина, но осакатеният сценарий наистина прелива чашата и ми развали удоволствието, а имах наистина добри предчувствия. В крайна сметка останах с горчивото усещане, че човек може да се наслади на лентата само и единствено ако е предварително запознат с литературния първоизточник, за да усети персонажите, да се стресне от обстоятелствата, в които те се намират и да започне да им съчувства за изборите, които им предстоят. В сегашния си вид „The Hunger Games“ по-скоро силно се обляга на книгата, надявайки се да изцеди още и още от заклетите фенове, с надеждата да придърпа нови. А това не трябва да си позволява нито едно творение на изкуството, ако наистина има претенции да е такова.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 2.57/5 от 7 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 4 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Pow R Toc H
    23.Mar.2012, 9:15

    Грешката ти е била , че си имал некви очаквания въобще . Моето „очакване“ след като мернах част от трейлъра беше простичко , че никога няма да го гледам :) . Кви претенции за творение на изкуството , кви пет лева ….

  2. от Tру
    25.Mar.2012, 17:24

    книгата е добра и наистина с доста голям потенциал. но защо ли никога не съм се съмнявала, че ще оакат филма..

  3. от kiko
    27.Mar.2012, 20:38

    Ще се гледа задължително страхотно резюме

  4. от Мила
    6.Apr.2012, 16:53

    Ами то повечето филми от Холивуд са разочарование..какво остава за филм правен по книга?!!…Само за едно съм съгласна с тебе: Филмът не е интересен ако предварително не е прочетена книгата…Всъщност мен въобще не ми пука за качеството на филма(не се интересувам много от американското кино, по разбираеми причини), но поредицата(книгите са три) е изключителна! Аз не съм припадаща тийнейджърка и въпреки това мога да заявя, че книгите на Колинс са едни от най- добрите, които някога съм чела(а съм чела много книги)..Не ги подминавайте! :)

Коментирай...