The Hour (2011)

Лятото определено беше доста интересно и колоритно, също като сериалите, които избрах да следя. Един от тях, обаче, се открои сред останалите. Винаги съм била на мнение, че британците знаят как да правят качествени продукции. Този сериал е поредното доказателство. BBC стоят зад една от най-добрите английски продукции, които съм гледала – The Hour, който не само има интересна сюжетна линия, но и не разочарова откъм актьорско присъствие.

Влюбих се в Ben Whishaw след Perfume: The Story of a Murderer. А след Bright Star официално го добавих в листата на любимите ми актьори. В случая той беше основната причина да си изтегля пилотния епизод. Той и английският произход на The Hour.

Бен е един от истинските виртуози пред камерата – успява да се слее с героя си и да изкара най-доброто от себе си, като винаги изгражда така важната химия с партньорите си. Всички, които са го гледали, знаят за какво говоря. Тук отново останах без думи за играта му. Бен несъмнено е един от диамантите на киното, без които филмите/сериалите със сигурност щяха да блестят доста по-малко!

Сюжетната линия разказва за едно ново предаване, носещо името The Hour, като в основата на историята са трима човека (или казано по друг начин, любовният триъгълник) – журналистът Фреди (Ben Whishaw), продуцентката Бел (Romola Garai) и водещият Хектор (Dominic West). В процеса на изграждането на това предаване се появяват различни истории неразривно свързани с определени хора, които в крайна сметка водят до разнищването на една по-голяма история. За няколко епизода действието преминава през няколко обрата, докато последният епизод не разкрие финално и най-малките въпроси, които са повдигнати от самото начало. Всичко това е поднесено изключително изискано и с голяма прецизност, допускаща минимални грешки, подобно на продуцентката на The Hour, Бел.

Ромола всъщност овладява много много добре ролята си, макар на моменти да забавя с развитието си. Определено съм впечатлена от грацията ѝ и начина, по който стилистите са се погрижили за външния ѝ вид, за да пресъздадат усещането за 50-те години. Но по-впечатляващо е развитието на отношенията ѝ с мъжете. Сюжетът я води в две посоки. От една страна, Бел е представена в една майчинска светлина, където тя е загрижена покровителка. Героинята на Ромола доизгражда връзката с най-добрия си приятел, Фреди, към когото видимо е дълбоко привързана и чиито животи са необратимо преплетени. Другата Бел пък показва своята женствена, но и твърда страна, като с лекота прелъстява и оставя без дъх мъжете. Това води до краткотрайния, но вълнуващ романс с Хектор. Освен това, тази страна ѝ позволява  да разкрие качествата си като лидер.

Хектор, от своя страна, също е показан като многопластов герой. Първоначално се вижда само лъскавата страна на образа му, но в последствие завесата се вдига и зад нея се разкриват истинският му живот, копнежи и страдания. По-интересно е приятелството, което сформира с Фреди. Двама мъже, борейки се за любовта на една жена, някак си успяват да преглътнат различията си и да заговорят на един език.

Ролите на Anna Chancellor, Burn Gorman, Anton Lesser и Julian Rhind-Tutt също трябва да бъдат отбелязани. Особено интересен ми беше последният. Трудно е да влезеш в отрицателния герой, особено трудно е пък да бъдеш противно отрицателен! Трябва да му се признае, че се справи отлично с ролята си.

Малко ме озадачава сравнението с Mad Men, имайки предвид, че те не са никак сходни. Докато The Hour показва какво се случва, за да се осъществи едно предаване и следва разнищването на една сравнително криминална история, Mad Men навлиза в светът на рекламата. Да, обстановките са сходни, но тематиката със сигурност е различна.

Аз бих оприличила The Hour като една по-добра версия на Rubicon, който също има някакъв потенциал, но има нужда и от лека преработка. Нещо в него ми лисваше, затова така и не го изгледах до края. Сериалите носещи мистерия винаги са няколко пъти по мудни от останалите – изисква се голямо количество търпение и още по-голямо количество интерес, за да достигнеш до самия им край.

Изглеждайки първия епизод на The Hour, няколко часа по-късно вече бях на последния шести епизод, който несъмнено криеше кулминацията в себе си. Макар и предвидимо, има нещо много задоволяващо в това да откриеш кулминация в последния епизод на който и да е сериал – някак си придава по-голям смисъл на това да си пропилял толкова време в нещо толкова безсмислено на пръв поглед като това да гледаш сериал. Въпреки всичко, аз съм от хората, които много обичат да си обримчват ежедневието със сериали и точно така съм достигнала до продукции, криещи огромно количество потенциал, като тази. The Hour има само 6 епизода, което пък го прави идеален и за хората, които не се имат много със сериалите.

 

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 5.00/5 от 1 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Коментирай...