The Host (2013)

Пролет е. Дървета се разлистват, цветя разцъфват, птички долитат, пеперуди пърхат. Нашите улици може да са все още малко сиви, но да речем, че сме в Токио, където черешите вече са цъфнали и навсякъде ухае на любов, а както вече ни е известно няма по-добър начин да отпразнуваме любовта от това да отидем на американски филм, за който има вина покровителкатата на дамските сърца и мъжките сълзи – Стефани Майър.

Последната ѝ творба в един том носи съвсем леко двусмисленото заглавие „Скитница“, където, забележете, миролюбиви извънземни нахлуват на горката ни планета Земя и поробват човешката раса като се вселяват в телата ни, дефакто убивайки душите ни. Но туист! Бог учи, че душите ни са безсмъртни и така се заражда историята за вътрешната ни борба за оцеляване.

the_host_1

Щастливо влюбената Мелани (Сирша Ронан ♥) е поредната нещастна душица, чието тяло бива насилено от миролюбиви извънземни. Мелани се бори всячески, но нейният таен коз са чувствата и емоциите ѝ. Те са толкова силни и завладяващи, всепомитащи и заслепяващи, че натрапничката, чието име правилно отгатнахте – Скитница, чак започва да се чувства неудобно, двечките се съюзяват и общо взето се намират в центъра на невиждани до сега сюжетни и драматични катаклизми.

„Скитница“ е екранизация по едноименния роман на Стефани Майър, за който хората говорят, че е в пъти по-добър от поредицата „Здрач“, което, ако трябва да си признаем, не е кой знае какъв подвиг. Аз обаче аплодирам г-жа (можете ли да си представите) Майър, тъй като в „The Host“ имаме налице нещо, което първта ѝ поредица за междувидова любов не успя да ни предостави – действие. Всичко в „Скитница“ е изключително семпло, като най-големите драми се въртят около това кога и кого Мелани да целуне, за да минем към следващия акт, но предвид мъртвешкия (хи-хи) застой, който беше Здрач№5. Персонажите този път са двупластови, което не се дължи на майсторското перо на Майър, а на новооткритата ѝ дарба да превърне всеки неин герой в лицемер и двуличник. Всеки е хванал по една нещастна китка с много цветчета, къса ги безжалостно и си повтаря „Обичам я, не я обичам“, „Искам да я убия, искам да я опазя“, „Искам този да целуна, искам онзи да целуна“. Много трепети и вълнение, които пък са поставени в центъра на любовен четириъгълник, чиято развръзка този път не се състои в педофилското маркиране на малки деца от големи лоши вълци.

the_host_2

С това мисля да поприключвам и да не ви говоря за неща, за които не си струва да се обелва дума. Сигурен съм, че ви е направило впечатление, че до момента и един път не съм споменал режисьора-сценарит на „Скитница“ Андрю Никол. Малкото визия и идеи, които са му били останали, той вече бе вложил в „In Time“, така че не му остава нищо друго освен да кара по инерция и да произвежда неща, вместо да твори. Въпреки пердаха, който критиката и боксофисът хвърли на „The Host“, лентата сякаш не е чак толкова трагична. Това разбира се в контекста на предното литературно творение на Стефани Майър, таргет аудоторията и самите цели на продукцията. Може би аз съм станал твърде търпелив и толерантен, а може би вече не ми пука за точно този род филми. Както и при „G.I. Joe: Retaliation“, така и тук за кино не бива да си говорим, защото е някак обидно. А много ми се искаше. Наистина много.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 2.50/5 от 6 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Коментирай...