The Great Beauty (2013)

The Great Beauty е пътуване-транзит от живота до смъртта, от фриволното до сериозното, от светското до свещеното. От изкуството до природата като негово отражение. И обратно.

Времето, вечността, красотата, смисълът и безсмислието са основните теми в този филм-медитация върху суетата и възприемането на света като философско недоумение. От най-простия и вулгарен жест към красивото – „аз бях там – аз снимах” до интернализиране на пейзажа, на детайла и търсенията на Артиста-философ и Артиста-мислител. Красотата се носи дълбоко вътре, в душата, и не във фотографския албум… Красотата се кодифицира и става реална само от истинския творец, но дори и той няма право да я притежава напълно, защото нейната функция също трябва да бъде обслужвана някъде там от безкрайните тълпи от глупци и профани.

la gran belleza 01

Jep Gambardella се отказва от удоволствията, от неговите вулгарни нощи, изпълнени с псевдо естети, най-често облечени в първокласни дрехи, от челюсти и погледи, хапещи празното, от празни сърца на претендиращи за интелектуалност мозъци. Но главният герой в The Big Beauty е осъден на красотата. Осъден е да се преражда всеки ден след празничната нощ, когато светът потъва в плътта си и изчезва в първичните си прищявки. Jep преоткрива всеки нов ден в живота си. Чистотата, детството, свещеното – всички те са едно и също и носят характеристиките на смисъла.

Но изкуството е изпълнено с капани, лъжи и недоразумения. Gep ненавижда фалшивия артист, позата, измамата. Той е обграден от жени и мъже, ексхибисционисти, жадни за аплодисменти и слава, социално и културно ангажирани с изкуство и естетика, с измислени благородни каузи и доблестни действия. Честен е, не защото казва истината, а защото не претендира, че знае коя е тя. В The Great Beauty честността е най-отвращаващата форма на суета и гордост. Защото истината или се налага отгоре или е просто интерпретация.
Филмът е рядко изкуство, реализирано във величието на локациите, сцените и кадрите на объркания и неразрешим разказ, брилянтен в концептуалното си търсене. Безразличен и прилъстяващ, Рим се предлага на жадните очи на туристите; лято е и градът блести с красотата си. Jep е 65-годишен мъж, изпъкващ с класа и елегантност, които е поддържал години наред. Чувствата му са атемпорални и не могат да бъдат класифицирани. Работи като журналист, а през нощта се отдава на частните партита на високата италианска аристокрация.

child-with-paint

Филмът се центрира в точката на сблъсък на ниската и високата култура; сблъсък, носещ упадък и гниене, фрагментиране на реалността, загуба на реални стойности и категории.
Началото на филма е една изключителна сцена, не само заради богатите си кадри и места, които виждаме, но най-вече защото ни предлага едно пътуване от класицизма до модерните диско ритми и наблюдаваме една лъжовна носталгия по един своеобразен колектив, който ще ни придружи в малко повече от двата часа, в които продължава филмът.

Членовете на този колектив, принадлежат на една особена социална класа, изглеждат като побъркани по идеята да превърнат амбицията си в нещо грандиозно. И тук започва търсенето на Paolo Sorrentino, брилянтната му режисура се превръща в най-силното оръжие на този горчив филм. Героят му, изигран отлично от Toni Servillo, иска да бъде „цар на купона”, за да има силата да го разруши, търси великата красота, но никога не я открива, защото подредбата на културни и социални светове е тотално сбъркана в безкрайната илюзия на празните ѝ обитатели.

Безкрайно красиви кадри и един безупречен travelling през Рим превръщат фотографията в естетическо и концептуално съдържание като противопоставяне на изкуственото и фалшивото в празните амбиции на героите.

Но The Great Beauty също ни говори за времето, житейските преврати и събития през погледа на героя. Говори ни за първата любов, разочарованието, използца цинизма и изкуственото като защитен механизъм; говори за живота на италианската аристокрация и с горчив поглед обръща внимание на отчаянието и разклатените ѝ ценности, които се опитва да прикрие с изтощително нощно веселие. За да прикрият истината, героите говорят за баналното, в глупостта и мръсотията си, които нямат намерение да се открият в своята дребнавост. Само така, макар и в капана на собственото си отчаяние, могат да се погледнат в очите и да избягат от самотата. Не говорят за реалното, защото дори не се изслушват.

Toni_Servillo_foto_Gianni_Fiorito

И там някъде под празните приказки, филмът поема по своя духовен път за вечното търсене на смисъла. Метафори и символика за живота и смъртта, природата и човека като категории, ни съпътстват през цялото време докато слушаме изпразнени от съдържание разговори за джаз, мода и пица.

Героите на Sorrentino, изгубени в стремежите си, са отражение на разрушителния западен свят и метафора за изгубените възможности.
Великата красота е недостижима дори за най-великия творец. Можеш да се докоснеш до нея, търсейки истината, събуждайки сетивата си за безкрайното и безсмисленото, докато се подготвяш за смъртта. Само там има изкуство, само там има отговори.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 5.00/5 от 7 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Една реплика по темата.  
Добави коментар?

  1. от VT
    17.Aug.2014, 6:50

    :) велико

Коментирай...