The Girl Who Leapt Through Time (2006)

След като Владо умело привлече вниманието ни към един от най-добрите анимационни филми за 2009 година “Summer Wars”, мисля не е излишно да обърнем погледа си и към още една лента на Мамору Хосода. Безспорно сравнения между двете му най-значими творби могат да бъдат направени, но също така е неоспорим факт, че те пребивават и в своята тематична различност. Филмът “The Girl Who Leapt Through Time” е базиран върху научно-фантастичния роман на Ясутака Цуцуи, чиято голяма популярност се изразява не само в книжно тяло, но и в четири филмови адаптации, една телевизионна, а може би най-успешна и високо оценена си остава именно аниме версията от 2006 година.

Още със самото начало на лентата Мамору Хосода ни запознава с героинята Макото – момиче, чийто образ виждаме поставен в една напълно нормална среда. Тя е дъщеря и по-голяма сестра, която макар привидно с неохота, изпълнява своите ангажименти към семейството; тя е ученичка, която по свой начин се опитва да балансира между задълженията и разсеяността; тя е всеотдаен приятел с двамата си съученици Чиаки и Косуке, с които е готова да прекара всеки весел и безгрижен миг. Всичко в живота на младото момиче следва своя обичаен ход, а както винаги се случва именно тогава се появява онази повратна точка, която променя траекторията ни, поставя ни в ситуации, където отговорността е единствено в наши ръце. Надарена по случайност с необикновен дар, Макото се впуска в една игра с времето, което запълва с непрестанна веселба и опити да поправи всичко онова, което преди е смятала за свой недостатък. Но не след дълго тя самата ще разбере, че всяко действие има своите несъмнени последствия, а залогът от онова което правим или избираме понякога е много по-голям отколкото можем да си представим. В образа на Макото виждаме едно постепенно съзряване, една духовна метаморфоза, олицетворена във времевото преминаване през всички онези събития и чувства, които бавно, но сигурно водят до ценностното издигане на личността.

Докато в “Summer Wars” Мамору Хосода насочва погледа си към теми като тънката граница в сблъсъка на традицията и модерността, силните семейни взаимоотношения и ценности, то в “The Girl Who Leapt Trough Time” се срещаме с една по-изчистена форма на тези теми, а в самата основа откриваме разгръщането на възходяща човешка градация, на извисяването на емоцията и душевността. Тук човекът и неговата своеобразна ситуираност във времето ни завличат с един скок в една богата история за приятелството и ярките искри на първата любов; за лоялността и всеотдайността към скъпите за нас хора. За една обвързаност и дълг към самото време, което макар да смятаме, че можем да определяме и измерваме, всъщност е една сила, наподобяваща стихия; един поток, който завихря своето могъщество, поглъща ни, за да ни покаже, че в крайна сметка – то не чака никого. Че ние хората сме тези, които до известна степен определяме хода на времето си, на времевите си взаимоотношения, чрез своите избори и действия, защото в крайна сметка именно от нас и нашите собствени решения зависи онзи щастлив финал, за който всеки човек бленува в края на собствената си история.

Мисълта за това да можем да се връщаме непрестанно към важните и щастливите мигове от живота ни звучи повече от приказно, но последствията от едно такова действие винаги са далеч от тази красива краска. Ходът на човешките действия винаги е бил белязан от онова, което сме свикнали да наричаме съдба. А тя, в ролята си на балансираща сила, нарежда пътя на живота по начин, където щастието и тъгата намират своя начин на взаимно съществуване, а Хосода успява да превърне всичко това не просто в очарователно, но и в абсолютно достоверно. В “The Girl Who Leapt Through Time” драматичният нюанс е сведен до онова ниво, което приема така важната ролята на загатващо една реалност на случващото се пред очите ни, независимо от фантастичния елемент, зад който откриваме една действителност и истинност. Това, в комбинация със също така добре изразените чувства на чиста радост и хармоничност, придава на лентата една високо евристична стойност. Защото важното послание тук е именно противоположното на всичко скептично, с което донякъде сме свикнали да споделяме ежедневието си. Тук виждаме човека в неговата способност да открива; да погледне след сълзите от трудността с един замечтан, но уверен поглед; да нареди хода на времето си така, че да не нарани никого; да погледне своето бъдеще в очите и да осъзнае посоката, която трябва да поеме.

Силата на приятелството, духа, любовта и всички техни отличителни белези са едни от нещата, чиято ярка експресивност правят най-силно впечатление в рисуваната лента. Онази привързаност и отдаденост на хората, с които споделяме не само най-щастливите си мигове, но също тревогите и всички малки, понякога хумористични, неволи на всекидневието. Тук японският творец сякаш отдава своята огромна почит именно към любовта, в онези нейни най-прекрасни и неопетнени моменти, когато чувството се заражда за пръв път. Със своята богата гама от персонажи Хосода преплита качествата на срамежливост и нерешителност, така характерни за първите опити в любовта, като придава на своя филм трогателен романтичен привкус.

В “The Girl Who Leapt Through Time” Мамору Хосода е по-сантиментален от всякога. Като ни припомня онези плахи стъпки, които всеки един прави в своето съзряване, той ни прави свидетели на една красива история за избора в действията, които извършваме; за последиците, които макар често и неосъзнати неизбежно настъпват, но и за онази надежда, а може би дори увереност, за по-добрият и щастлив утрешен ден. А за нас остава задачата да превърнем времето в свой предан другар в живота.

 

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 5.00/5 от 8 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Коментирай...