The Ghost Writer (2010) (EFA ’10)

„Писател в сянка“ прилича на коварен медиен продукт заради мисловните корелации, които изтичат, когато се запознаеш със сюжета и когато го наместиш като реално отражение на скандалната съдебна репутация на Роман Полански, който беше обвинен в педофилия. Всъщност филмът е мощен политически трилър с история, която непрекъснато прогресира в рамките на 2 часа, предава постоянни нервни усещания и впечатлява с първокласни кинематографични качества, и чак тогава, като отенък, идва нотката на скандалност и полемика, присъщи на Полански като медийна личност.

Базиран на романа на Робърт Харис „Сянката“, сюжетът разказва за т.н. писател в сянка (Юън Макгрегър), който приема работата да напише мемоарите на бившия министър-председател на Великобритания – Адам Ланг (Пиърс Броснан), около чиято личност е заформена шумотевица от слухове и обвинения за тежки военни престъпления. Оттук нататък нещата започват да се заплитат, аферата постепенно разкрива тайните си, а героят на Макгрегър се оказва въвлечен в мащабна опасност за обществото и политиката, както и за самия му живот.

Работата със сценария е едно от нещата, които придават класа на филма – изключителното управление на времето, хронологичната схема и смисловите връзки са завързани блестящо за сюжета и му придават интензитет и перфектно градирано развитие, което „избухва“ на финала и затваря композицията. Без да отива много далече от последователността и нужните характеристики на героите, образът на писателя е оформен само с няколко щрихи – той остава анонимен зад лицето на Адам Ланг, не разбира нищо от политика и държи да напише въпросната история, като използва сърцето на събеседника си, а не сухите данни от формулата на шумната му кариера. Колкото по-минималистичен е образът на Сянката, толкова повече сценарият задълбава във вътрешността на всички останали герои. Резултатът е мрачно минало + сериозни обществени тайни, характерни за трилъра, които не спират да вълнуват фабулата от самото начало до конкретното им разкритие в края. Анонимността на протагониста постепенно се превръща в залог за конфликт тип антигерой – жертва, а неналичието му на характер – в лесна фигура, която ще понесе цялата черна истина на сюжета.

Героите са програмирани жертви или поддържници на системата. Онази система, която обвързва сделките и тайните си с политическата насоченост на сюжета. Не индивидуални образи, а част от цялото – привидните и подземни истини на някакъв социален режим, който обаче управлява обществото, измисля законите му и хода на движение.

Полански режисира с лекота и никога не успява да залети в сантименталности или хуманни учения. Ако това е правилният ход за реализацията на филма, то, един вид, му липсва душа. Филмът е лишен от какъв да е вид топли чувства – атмосферата е сгъстена, постоянно вали, мъглата обитава както природните пейзажи, така и отношенията между героите. Перспективна мащабност на едно изцяло атмосферично дирижиране на фабулата. Задълбоченост и комплексност на историята липсват, но за сметка на това, напрежението и чувството, че нещо не е наред не спират да растат, независимо дали героите са на романтична вечеря на свещи или на открито, сред природата, или пък в затвореното помещение, където броди постоянната несигурност.

Наред със студенината, присъстват и елементи на абсурдна пародия и някак неуместен, но много проницателен хумор, който сваля напрежението и оставя зрителя да диша, докато не се е появила нова мрачна тайна. Интелигента и стилизирана работа, която запечатва окончателно с виновна емоция и мръсна развръзка. Елегантна кинематография и логичен финал, в който се усеща истерично-ироничния смях на Полански… и едно вълнуващо пътуване на сгънато листче от ръка на ръка, режисирано с фина лекота на фона на приказно-зловещата музика на Alexandre Desplat. И не на последно място – едно грандиозно актьорско изпълнение от Оливия Уилямс, която се движи по ръба на максималната фаталност и студенина и достига перфектността на образа си. Първокласна игра.

„Писател в сянка“ може би не е перфектен филм, но е един от онези, които блестят с добре свършената си реализация. Майсторска, категорична, строго обособена в идеите си и незалитаща от тях, класна творба.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.25/5 от 8 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 8 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Бож
    16.Sep.2010, 19:23

    Хубаво ревю. Иво’s style. :D
    Харесва ми, че си разгледал както силните страни на филма, така и малките липси. (:
    И все пак, като цяло – добра поланска творба.
    А Оливия е разкош. :)

  2. от радо
    17.Sep.2010, 8:48

    здравейте, поздрави за интересния сайт.
    филмът е перфектен. недостатъците, които цитирате, са сърцето му – същността на „корумпираната демокрацията“ е превърнала хората в сенки и света в пустош. нищо на екрана не е случайно. тезата е представена и доказана кристално ясно. тълпите (народът който уж има власт) са манипулирани, дори има реплика, че някакви активисти се опитват да го убият. англия следва сащ и т.н.

    http://spaze.info/tales/2010/07/the-ghost-writer-2010-dir-roman-polanski/

  3. от Иво
    17.Sep.2010, 10:38

    Благодарим. :)
    Не знам за точно кои недостатъци говориш, но аз не съм писал, че те пречат. Съгласен съм с мнението ти иначе.

  4. от Дринов
    17.Sep.2010, 22:45

    Съгласен за всичко, освен за „логичния финал“. Просто не ми хареса и това си е. :)))) Всъщност и двата финала не ми допадат :(

  5. от Иво
    17.Sep.2010, 22:58

    Няма значение. Аз съм супер доволен, че нещо толкова ми харесва за 2010та засега :D

  6. от European Film Awards 2010 | Framespotting
    22.Sep.2010, 17:40

    […] The Ghost Writer […]

  7. от EFA : Nomination 2010 | Framespotting на две годинки!
    6.Nov.2010, 13:59

    […] THE GHOST WRITER France/Germany/UK […]

  8. от Никс: Най-добрите филми на 2010 | F r a m e s p o t t i n g
    17.Feb.2011, 21:10

    […] The Ghost Writer 2 номинации за Golden Frame Без да се изсилва и помпозничи The […]

Коментирай...