The Elephant Man (1980)

Когато режисира филма Човекът слон Дейвид Линч е в зората на кино кариерата си – с няколко късометражни и само с един пълнометражен филм зад гърба си. Младият (всъщност тогава 34-годишен) и никому неизвестен режисьор показва завидни режисьорски умения, откроявайки се с неподправен стил и с усет за изкуството. Още тогава получава първата си номинация за Оскар за режисура, а филмът му е номиниран в още седем категории, сред които и номинация за най-добър филм. Лентата прибира множество награди, но същевременно с това предизвиква и много негативни реакции. Известният американски филмов критик Роджър Еберт пише безмилостно ревю, оценявайки филма с две (от пет) звезди. Въпреки това и до днес Човекът слон остава много обичан от кино фенове.

Лентата е базирана на две книги „Човекът слон и други спомени” на Фредерик Тревис и “Човекът слон: изследване на човешкото достойнство” на Ашли Монтагю. Те от своя страна разказват една истинска история – тази на Джоузеф Мерик. Младият мъж е третиран като изрод, в следствие на неизвестна болест, която деформира тялото му.  Със случая му се заема доктор Фредерик Тийвс, който обаче така и не успява да му помогне. Сценарият, който пишат Линч и компания общо взето се придържа към тази история, внасяйки някой и друг новаторски елемент.

Действието се развива в Лондон през ХIX век. Всичко на екрана подсказва за това време на пост-индустриализъм в Англия  – мръсните улици, заводските комини, шума от машините. В този някак студен свят Линч поставя своя герой – отритнат от обществото, затворен в клетка, на показ в цирка. Режисьорът и екипът му избират да разкажат историята в  черно-бели краски, разкривайки ни един свят на сенки, силуети и видения – но отвъд сюрреалното, това остава един съвсем земен, съвсем човешки филм. Цветовата гама на филма не е случайно избрана. Черно-белите тонове напомнят  за една отминала епоха и същевременно с това кореспондират на чувството за самота и отчужденост. А често изборът на черно-бяло лента, вместо цветна, служи като предупреждение за това, че даден филм ще засегне някой и друг морален въпрос.  Подобен сякаш е случаят с Човекът слон, който разкрива различни страни на човешката природа. Колко жестоки могат да бъдат хората? Способни ли са на състрадание? Могат ли различните да бъдат приети от обществото? Колко определящ е външният вид в отношенията ни с другите? Колко страдание може да понесе едно човешко същество и колко силен е човешкият дух?

В главната роля е Джон Хърт, който е променен до неузнаваемост.  Актьорът носи специален грим и костюм, които му помагат да пресъздаде образа на Човекът слон. Но по-въздействащо от външния му вид е самото му изпълнение – от страха в очите му до неуверения глас, с който говори. За изпълнението си Хърт получава втората си номинация за Оскар (първата е за ролята му в Среднощен експрес).  С много силно изпълнение се отличава и Антъни Хопкинс, както и останалата част от актьорския състав.

Големи аплодисменти заслужават и Фреди Франсис, който отговаря за изключителната кинематография и екипът от хора, занимаващи се с грима. Когато през  януари 1981 година Академията обявява номинациите за Оскар, мнозина са изненадани от решението и да пренебрегне грима в Човека слон. По това време специалистите в тази област не се награждават с награда в отделна категория, а получават почетна такава. Разказва се, че в знак на протест е изпратено писмо до членовете на Академията с надеждата те да променят мнението си и да наградят Човекът слон за постиженията в областта на грима. Те, разбира се, не променят решението си, но на следващата година откриват за пръв път категорията за най-добър грим.

Човекът слон е красив филм – стилно режисиран и заснет. Прекрасният екип от кино специалисти създава обсебваща атмосфера, която те пренася точно в центъра на тази история – толкова емоционално разтърсваща. Изключително въздействащ филм  за състраданието, човечността и вътрешната красота.  Много истински, и все пак а ла Линч фантастичен. Филм от няколко епохи, който и до днес е все толкова актуален, все толкова изключителен. Силен. Майсторски. Незабравим.

 

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 5.00/5 от 5 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 3 коментара!  
Добави коментар?

  1. от lammoth
    22.Mar.2011, 9:42

    един от любимите ми филми :)

  2. от Lina
    22.Mar.2011, 13:31

    И от моите, lammoth! Лудница е.

  3. от cervixrectum
    22.Mar.2011, 19:29

    Този и „Straight story“ ми докарват киселини. Ако беше от друг режисьор, може би щях да го преглътна, ама човекът заснел Eraserhead да снима мелодрами по учебник – nigga please. А това да говориш колко велик е гримът в някой филм и да се възмущаваш, че не бил взел Оскар ми се струва доста скудоумно.

Коментирай...