The Dark Knight Rises (2012)

The Dark Knight Rises

Вярвам, че великите идеи идват от самосебе си. Гениалността често е спорадична и не се повлиява на напъни, дори напротив – колкото по-целеустремено и праволинейно я търсиш, толкова по-вероятно е да се опитлаеш в хаос и клишета или просто да изпаднеш в тотална творческа дупка. Казвам това с мисълта, че Кристофър Нолан – доколкото въобще е зависело от него – може би е трябвало да изчака да бъде осенен от Идеята, и после още малко тя самата да кристализира, преди изобщо да се захване със завършека на трилогията си. Или въобще да не стига до трилогия. Защото последният филм от Нолановата поредица за човекът-прилеп изглежда като нещо напъвано и форсирано, нещо, което просто е трябвало да се направи по задължение – сега, по един или друг начин. И мисля, подразбира се, че начинът е доста сбъркан.

Никога не е лесно да се оценява и гледа обективно нещо, подложено на такава масова истерия. Това неимоверно създава очаквания, а в същото време всеки зрител с поне малко критично мислене започва да се дразни на целия хайп, да се съмнява и да гледа лентата не с едно, а с две наум. Пък и контрирането на масите и общественото мнение е изкушаваща идея, която понякога стига твърде далеч. С този проблем се сблъсках още при предишния филм – The Dark Knight. Едва след края (а може би дори и към средата) на The Dark Knight Rises си дадох сметка за това колко изключителен като изживяване всъщност е „Черният рицар“.

The Dark Knight Rises–Bruce Wayne

Осем години след събитията в него… Харви Дент е иконичен герой, комисар Гордън – ветеран от войната. Батман е един лош спомен и дори самият Брус Уейн е потънал в изгнание. Костюмът му събира прах, докато мирът в Готам процъфтява. Никой не подозира за опасността, която се задава и чийто носител се явява Бейн. Никой, освен може би две от новите лица – Селина „Жената-котка“ Кайл и будният полицай Блейк.

Както и немного хора са дръзвали да заподозрат, че The Dark Knight Rises ще се окаже такова разочарование.

Най-проблематичното звено във „Възраждане“ е сценарият, но може би основният проблем произтича не от друго, а от нагласата на Нолан и виждането му за това какво трябва да представлява лентата. Тъй щото ми е трудно да си представя, че Нолан & Нолан могат несъзнателно и по погрешка да напишат нещо толкова клиширано, натруфено и на всичкото отгоре пълно с дупки и недомислици. Наред със сценарните безумия обаче, филмът запазва претенцията си да бъде убийствено сериозен и тежък, като именно комбинацията между тези две неща е пагубната в случая. И докато „Черният рицар“ беше доста навързан и случващ се „на един дъх“, то „Възраждане“ е по-скоро хаотичен и неравномерен филм, чийто финал е от класата на „Туристът“… примерно. В тази трета част поредицата окончателно загубва и облика си, разводнен между нереалистичен реализъм, не-комиксов комикс и други неуспешно реализирани концепции. Ако нарушаването на комиксовата атмосфера и запълването ѝ с реализъм работеше и дори все още работи, стига да е представено добре, то излизането отвъд Готам-вселената вече идва в повече: американският президент държи реч, веят се американски флагове, геополитиката е намесена; към това имаме американски футбол, руснак, диктатор, нещо като латиноамериканска семейна драма, италиански барчета и какво ли още не.

За залитането си към все по-дилетантски диалози и обяснения тип „for dummies“ Нолан загатна още в Inception, но тук нещата минават разумната граница. Интересното е, че в кюпа този път е и братът – Джонатан. Без да омаловажавам качествата на някои моменти – монолозите на Алфред, включванията на Селина, съвсем епизодично дори и на Бейн – диалозите имат и още едно дразнещо свойство: менторският тон. Целият патос и морализаторстване, лъхащ от лентата сериозно ме кара да се замисля какво е накарало Нолан да си повярва, че е дошло времето да поучава и просветлява масите, при това използвайки като носител на посланията си все по-несериозен филм. Нравоучителният тон и мъдрости обхождат всички класически теми – за страхът, надеждата, вярата, отмъщението и жертвоготовността, за Доброто и Злото, Мракът и Светлината, ала трудно могат да ни кажат нещо, което не знаем или поне не сме чували. Наред с това Нолан & Нолан сегиз-тогиз се опитват да разчупят леда със смешки и любовни закачки. Въпреки че хуморът обикновено не им се получава, а опитът им в романтиката е доказано плачевен, то тук братята се стараят повече от всякога. Уви, говорим за количество – не за качество. По не съвсем ясни причини Нолан се е постарал сценарият да прилича все повече на всяка друга масовка, имаща за цел да ни разсмива от екрана. Честно казано само едно 3D липсваше, за да бъде карикатурата пълна, но поне тук Кристофър Нолан проявява здрав разум. Засега.

The Dark Knight Rises–Selina Kyle

Ако някой заслужава да отнесе хвалбите, то това е кастът. Бейл си е Бейл – ни повече, ни по-малко. Том Харди в ролята на Бейн е же-ле-зен и изстисква максимума от мускулната маса, която ползва за реквизит. Британецът не би и могъл да покаже повече от това предвид факта, че за изражението му съдим главно по очите, а обликът му е сериозно осакатен и компрометиран от смешен и тонално неподходящ глас. Кой и с какъв акъл е допуснал това да се случи остава мистерия. Майкъл Кейн, за радост, няма такива проблеми и диалозите с негово участие са предимно покъртителни, овации за което. Дали Ан Хатауей е най-яката Жена-котка е въпрос, който мнозина си задаваха още преди премиерата. За целта обаче първо трябва да си отговорим колко точно тя е котка във вселената на Нолан. Така или иначе Хатауей е чудесен избор за ролята, който избор тя оправдава със сравнително силно присъствие. Даже и големият Морган Фрийман, с малката си роля, успява да разсее съмненията, че присъства в трилогията основно за куртоазия, като в един момент дори се разтичва на екрана. Единствено представянето на Марион Котияр не заслужава коментар, тъй като персонажът ѝ бе една ужасяващо написана база за изява.

The Dark Knight Rises–Bane

Въпреки че всички знаем как Доброто има лошия навик винаги да побеждава, като по този начин отнема тръпката, Нолан все пак успява да изгради що-годе достоен злодей. Бейн безапелационно доминира с груба сила и с такъв съперник насреща зрителят до последно не е сигурен за съдбата на Батман. Това обаче съвсем не означава, че персонажът на Бейн е кой знае колко развит или завършен. Мотивите му през повечето време са неясни, а по-късно и неправдоподобни. Споменатият вече проблем с гласа окончателно омаскарява героя си, този път и в преносния смисъл.

Нещо положително, макар и донякъде свързано с горното, са бойните сцени. С уточнението колкото се може по-бързо да забравим тази, в която две тълпи тичат една срещу друга в кадър, спокойно можещ да бъде и извадка от фентъзи, в което средновековни диваци, водени от Бога, влизат безстрашно в мелето размахвайки недодялани копия и секири. Като изключим това, индивидуалните битки в The Dark Knight Rises са приятна изненада и като хореография, и като изпълнение – особено тези едно-на-едно между Бейн и Батман, които на моменти изкъртват. И като цяло лентата е сравнително зрелищна, макар на моменти действието да „заспива“, а епосът да е прекалено и изкуствено пресилен.

The Dark Knight Rises–Batman VS Bane

Музиката на „Възраждане“ е дело на Ханс Цимер, звучи през почти цялото време и доста успешно допълва баналността на сценария – сърцераздирателна в мъчните кадри, епична в епичните. При това с една „учебникова“ предсказуемост и структура. В отделни моменти обаче саундтракът беше подходящ и доразвиващ атмосферата – от прима виста се сещам единствено за първото бягство на Селина, където музиката за кратко така се открои, че веднага направи впечатление, както и за минутите към края, където звукът най-сетне набра обороти и излезе от скучноватата тоналност.

Премиерата на The Dark Knight Rises се оказа един тъжен ден. Не само заради случката в Денвър, а защото с последният си филм Кристофър Нолан опозори надгражданото в предишните две части. Но проблемът не е само в това – той може да бъде видян и в перспектива: режисьорът, който някога правеше „различните“ блокбъстъри, сега плю на собствения си имидж. Разгледан сам по себе си „Възраждане“ не е толкова лош филм – със сигурност е над нивото на средностатистическите трилъри и филми за супергерои, които периодично заливат кината. За съжаление обаче филм като този не може толкова лесно да бъде изкаран от контекста и възприет като непретенциозна (супер)романтична комедия, в чийто край да си кажеш „тъпо, ама забавно, ха-ха“. И така, на фона на предишните части, оччитайки също Нолановата филмография и (някогашни) възможности, имайки предвид какво беше Батман и в какво се превърна, и най-вече вземайки под внимание огромните претенции и псевдо-сериозност на филма, диспроморционални на реалните му позитиви, „Възраждане“ е издънка. Или най-малкото – голямо разочарование. И е тъжно, защото за мен и за много други това бе едно от най-чаканите заглавия през годината, тази дори и от миналата насам.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 2.89/5 от 9 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 8 коментара!  
Добави коментар?

  1. от cinemascrotum
    31.Jul.2012, 1:39

    Поздравления за ревюто, моето мнение е почти идентично. Радвам се, че все още има нормални зрители, които могат да нарекат боклука с истинското му име. Колко от 10 му даваш, ако не е тайна? :)

  2. от Никс
    31.Jul.2012, 1:56

    Мерси. С риск да ти разваля доброто впечатление – в imdb съм му цъкнал 7, но това не е особено показателно :)

  3. от SilverSB
    31.Jul.2012, 2:42

    На какво се радваш, то досега няма едно положително ревю на български за тоя филм. Аз се радвам как в твоето отбиване на номера, в абзаца за Цимер, си преписал без да искаш „синтетични булшитове“ като „синтезирани булшитове“, което е само леко лол.

    @Никс, ами горе долу това е положението – човек оставя настрана очакванията и получава сравнително гледаем ГМО-екшън, напомпан с диспропорционална драма, от която да ти прилошее. Тва беше последното, което трябваше да се случи на нолановия Батман, но уви. И имам подозрения, че студиото се е бъркало много в нещата около финала.

    Бтв, споменаваш менторския тон и това, че Майкъл Кейн е покъртителен, обаче точно от неговата уста тоя менторски тон се ля като изведро.

  4. от Иво
    31.Jul.2012, 3:18

    Inception :D

  5. от дМит
    31.Jul.2012, 3:39

    Споделям мненията от ревюто. Можеше повече… не че очаквах много.

  6. от lammoth
    31.Jul.2012, 8:03

    Най-дразнещо прехваленият франчайз в историята на киното. Поне за мен

  7. от Никс
    1.Aug.2012, 0:30

    @SilverSB – за Кейн е така и сигурно съм прехласнат по харизмата му, но според мен точно той спасява положението. Докато в устата на други, далеч по-безобидни неща дразнят неимоверно повече. А за долнопробния финал въобще не искам да се сещам. Вероятно наистина са му се бъркали, а уж се очакваше, че Нолан има картбланш да завърши историята както си иска?!

    @lammoth – наистина е прехвален, но предишните филми поне си заслужиха прилична част от тия хвалби.

  8. от Никс: Най-добрите филми на 2012 | F r a m e s p o t t i n g
    8.Jan.2013, 22:28

    […] само преди година – и по-точно от очакванията към The Dark Knight Rises. Малко след това това филмовата 2012 поде главоломно […]

Коментирай...