Странният случай на Бенджамин Бътън

В „Странният случай на Бенджамин Бътън“ за съжаление няма нищо странно или любопитно, както би трябвало да бъде преведен филма. Със сигурност вече знаете, че най-новата лента на любимия ми Дейвид Финчър бегло се базира по разказа на Франсис Скот Фицджералд, а вътре става дума за Бенджамин Бътън, който е роден в тялото на 80 годишен старец. Трупайки годинки, черупката на Бенджи постепенно се подмладява, а самият той трупа житейски опит. Приятелите му са главно възрастни хора (заради външността му) и едно момиченце на име Дейзи (заради детското в него), а на нас ни е пределно ясно, че по някое време червенокосото момиченце и подмладяващия се Бенджамин ще се съберат, защото любовта е навсякъде.

Започнах първия абзац с това, че няма нищо странно във филма. Дори и Бенджамин Бътън да се беше родил като съвсем нормално 2-3 килограмово бебе с нежна кожа и сладки очички, филмът надали щеше да се промени много. Лентата не е нищо повече от разказ за един стандартен мъж, показвайки ни го в различните стадии от живота му, но въпреки това ни спестява старческите му години, когато той забравя любимите си хора, лигави се, буйства. Ние все пак не се интересуваме от смъртта на въпросния герой, а от живота му.

Както се сменят етапите от живота му, така и се променят хората, с които Бенджамин има вземане даване и там е първият проблем на филма. Беше ми изключително трудно да му съчувствам при прохождането му, при първото му влюбване или първата му целувка. Хора идват и си отиват, но аз не успях да почувствам самотата, в която Бътън живее. За да я запълни, той пътува почти постоянно, но се застоява твърде малко на едно място, за да може зрителят да изгради каквато и да е връзка.

Разбира се филмът е „букет от усещания и емоции“, но те са като картина, която за момента е само очертана с молив, а цветовете тепърва предстоят да бъдат нанесени. А картината е наистина пъстроцветна. Никога не съм се съмнявал в таланта на Брад Пит и тук той не ме разочарова. Перфектно си изиграва ролята във всеки един етап – супер сладък е като старец/дете; чаровен е, когато е вече на години/юноша; много секси, когато е без никакъв застаряващ грим. Много е убедителен във всяко едно отношение, но сценарият не му позволява да покаже един по-голям спектър от емоции, а промяна в героя му не се наблюдава. Някои критици вече му връчиха Оскар за най-добра роля, но аз видях повече майсторство и емоции само в трейлърите на The Wrestler (Мики Рурк) и Milk (Шон Пен).

Целият актьорски състав е готин, без забележки. Кейт Бланшет е приказно красива с червената си коса и дори отроних сълзичка, когато научих, че тя никога повече няма да танцува. За щастие героинята е прекрасен пример за идеята „да продължиш напред“, така че нямаше много драма и там. Не мисля да разнищваш играта на всеки, само ще отбележа, че абсолютно всички от поддържащите актьори бяха на едно високо ниво.

С този си филм Дейвид Финчър изнася един урок по mise en scene и всеки може много да научи. Визуално лентата е зашеметяваща и често дъхът ми секваше от видяното на екрана. Множество филтри, прекрасни декори и различни похвати се грижат да радват очите на зрителя, но какво да кажем за съзнанието ни и философската част на филма. По време и след гледането на Бенджамин Бътън можех да размишлявам дълго време над различни теми за живота, вселената и всичко останало. Финчър използва множество символи (урагани, часовници, птички), които да ни подтикнат към размисъл, но те само бегло ни посочват въпроса и никога не се спират на конкретен проблем. Филмът изобилства от мотиви и алегории, но поуката или важния урок не присъстват. Някои хора сигурно ще сметнат това за плюс и сигурно ще са прави, но за мен си остава едно малко разочарование.

И накрая, за да бъда кристално ясен и да няма объркани читатели – филмът е невероятен, красив и завладяващ, с прекрасна, леко фантастична атмосфера, с интересни герои, но остава доста повърхностен за очакванията ми и неясен в целта и идеите си.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 3.50/5 от 4 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 3 коментара!  
Добави коментар?

  1. от voxy
    4.Feb.2009, 12:44

    3 часова скука, наистина повдига някои философски въпроси, но всичко се точи толкова протяжно без реално каквото и да е интересно действие и то съвсем умишлено за да може шибаната музика и емоцията от обратният растеж да не напускат зрителя е да де ама 3 часа ти писва, лъч светлина беше навързването на събитията довели до произшествието с колата

  2. от voxy
    4.Feb.2009, 12:45

    а пък любовта изобщо не я усетих, така както вероятно трябваше

  3. от Стилиян Пенев
    4.Feb.2009, 14:19

    Действието се развива наистина малко мудно – тип „Форест Гъмп“, но филмът си държи. Самата история е доста оригинална и точно това те кара да седиш и да гледаш какво точно ще се случи. Иначе я няма самата тръпка на напрежение или каквото и да е там. Въпреки това актьорската игра е прекрасна.

Коментирай...