The Concert (2009) (EFA ’10)

Интересът ми към този филм се зароди първо от трейлъра, който намерих за изключително вълнуващ и колоритен, и от това, че лентата е спечелила наградата на публиката на София Филм Фест 2010. После идва и фактът, че във Франция филмът е предизвикал фурор, а след края му станало като традиция публиката да става на крака и да аплодира еуфорично. С всички или не, подкрепям тези факти, а този текст ще е малко по-дълъг от обикновено.

Не че тези неща са показател, а още повече обективен фактор да харесаш лентата, но показват нещо много важно – законът на масата. Филмът не е труден, не дълбае в абсолютната психология, нито в трудно разбираемия туист, символики и т.н. Той е едно необикновено преживяване, защото проговаря на всички. Толкова обикновен, толкова изтъркан като комедийна завръзка, че ти се струва, че си го гледал десетки пъти преди това, а това навярно няма да се хареса на филмовите обожатели, които чакат поредната порция „произведения на изкуството” със съответните им индивидуални, изключителни качества, уникален сценарий и пр. Навярно няма да се хареса и елементаризирането, стигащо до посредственост на моменти…

За жалост на тях обаче ще кажа, че филмът е изключителен. И ще го оправдая, като се застъпя за понятието „масов” – отдавна не бях гледал нещо, което толкова лесно, непретенциозно да се приюти в съзнанието ти и да те трогне дотолкова. Простичък филм, с непретендиращи изключителни качества, но пълен с душа, с емоционалност. И ако все още никой не вижда защо би трябвало да го гледа, ще спомена, че едни 20 минути от лентата са нещото, което те хвърля в „девета глуха”, разпръсква ти емоция и фурор, съпреживяваш цялата история на героите, поразяваш се от възторг и онова най-мило чувство, което прелива от екрана, те удря право в сърцето. Не че останалата част не си заслужава – напротив – цялата лента блести от колоритни образи, интересни обрати, режисура, картина и звук, умело балансира между ситуационната комедия и драмата с трагедиен отенък – привлича вниманието, но никога не успява да проличи творческа сантименталност или напън за показ на егоцентричен гений. Някъде четох, че който не се развълнува от този филм, то той нямал душа. И подкрепям.

В основата на сюжета са залегнали две реални случки. Според едната, преди време в Пекин руски музиканти пожънали огромен успех, представящи се за оркестъра на Болшой театър, без да имат нищо общо с него. Другата гласи, че Евгений Светланов, който бил директор на театъра  по времето на Брежнев, се опълчил срещу масовото уволнение на еврейски музиканти, за което бил строго наказан.

Облягайки се на тези две действителни събития, филмът разказва историята на Андрей Филипов (изигран от руския актьор Алексей Гусков) – знаменитият диригент на оркестъра на Болшой театър, който преди 30 години бил уволнен, защото се застъпал за музикантите си от еврейски произход. По ирония на съдбата, в наши дни той отново работи в Болшой театър, само че като чистач. Един ден, докато чисти кабинета на директора, вижда току-що получен факс от театър Шатле в Париж, който кани оркестъра да изнесе концерт там. Андрей грабва поканата, скрива я в джоба си, а малко по-късно научаваме, че му е хрумнала идеята да събере своя, вече разпаднал се оркестър, с който да отиде в Париж и да се представи за прословутия такъв на Болшой театър. Оттук нататък следват поредици от забавни, колоритни лутания и динамично забързани моменти, срещи с най-чудати герои и на пръв поглед странната прищявка на Андрей да избере за солист известната млада френска цигуларка Ан-Мари Жаке (Мелани Лоран, която навярно си спомняте от „Гадни копилета” на Тарантино).

Историята крие много тайни и недоизказани събития, които постепенно научаваме с развитието на сюжета. Колкото повече върви към края, толкова по-вълнуващ и емоционален става филмът. И ако е започнал като бурна комедия в стил Емир Костурица, то постепенно се засяга сериозната драма. В това е и магията на този филм – искрените емоции и простичките копнежи на героите. Те предизвикват симпатия, обичат живота и музиката, и това проличава във всяко тяхно действие. Лутанията между абсурда и личната драма са балансирани, като това придава много чист вид на окончателната идея. Контраст има и между една наситена с бурни страсти и неконтролируеми емоции Русия с нейните най-чудати герои (и разбира се, шумни веселящи се цигани) и класическа, рационална, светла и изискана Франция. Наред с това проличава и една сатирична политическа критика, осъждаща цялата обществена несправедливост. Всичко това е придружено със шумотевица, бързи импулси и ритъм, които затихват с доза сериозност постепенно. Случка, която е белязала живота ти, която не спира да крещи в съзнанието ти и да те тласка към това, което е в сърцето – изкуството, музиката – нещата, които придават смисъл на всичко. Това е възглед, който само доказва каква е силата на изкуството за човек, отдал живота си на него. То не бива да се твори механично, то е плод на душата ти, на това, което си изпитал, което си обичал и продължаваш да обичаш. То е смисълът.

Режисьор е французинът с румънски произход Раду Михайлеану, който пълни лентата със сърцат и искрен човешки копнеж и прави нещо изключително с героите си – успява да им придаде душа, да ги накара да дишат. Мелани Лоран се сраства с образа – движи героинята леко, фино и ѝ придава романтична, носталгична нежност. Играе с поглед, в който тече човешка история, а цигулката в ръцете ѝ виртуозно поднася еуфоричен триумф. Алексей Гусков, като главен герой успява съвършено да премине през комедията и драмата, изгражда образа на чувствителен и благороден човек, който твори с любов към живота.

За завършек имаме невероятен режисьорски, операторски, музикален и актьорски бум. Трогващо, дишащо и вълнуващо преживяване, смесило минало, настояще и бъдеще, обединяващо хуманните пориви и душата на артиста, който живее за своята кауза, за своята истина. И ако абсурдите в началото са ви разсмивали от сърце, то към края можете да се просълзите възторжено от грандиозната емоция. Макар че едва ли мога да бъда по-патетично сантиментален, ще кажа още веднъж: изключителен филм.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.75/5 от 8 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 17 коментара!  
Добави коментар?

  1. от lammoth
    22.Sep.2010, 17:47

    няма да правя коментар, щото не съм гледал филма! и за да не ми се карате :D

  2. от Иво
    22.Sep.2010, 17:50

    Затова прочети ревюто и се запали по филма като мен, след което го изгледай и коментирай дали ти е харесал или не. :D

  3. от Дринов
    22.Sep.2010, 18:24

    Ох, с кеф бих го гледал, ама такива филми само на кино ми се отдават. Не мога да се насиля да си го пусна у дома – колкото и да е свежарски :(

  4. от Иво
    22.Sep.2010, 18:30

    На кино би бил 2 пъти по-грандиозен… Просто намери по-голям екран и го пускай, аз също го гледах вкъщи и останах страшно доволен. :)

  5. от Nostromo
    22.Sep.2010, 20:55

    Ха, като гледам коментарите, май само аз още не съм се разспамил. :D
    Разбира се, няма как да пропусна, защото, ако не друго, съм запален почитател на класическата музика, а такъв свеж сюжет на подобна тематика не мога да пропусна. Не прочетох само последните 3 параграфа, защото се притесних, че някой минимален спойлер може да ми открадне част от преживяването. Искам само да те питам скорето от класически творби ли е и самият оркестър изпълнява ли често разни произведения с течение на филма?

  6. от Иво
    22.Sep.2010, 21:43

    Аз съм пропуснал да спомена, че под „концерт“ става дума за Чайковски :)
    Саундтракът е на френски композитор – Арманд Амар, но включа музика от Чайковски, както и неща като руската „Калинка“. Лично на мен много ми хареса – имаше тежички симфонични звучения и весели и динамични такива, но всичко е запазено в духа на класическата музика. Оркестърът не свири постоянно, но това, което изпълнява еднократно съм сигурен, че ще ти стигне.
    Междудругото, бягам от спойлерите, или ако ще разкривам, бих написал нещо като „внимание, спойлери!“ :D
    Гледай филма, надявам се да ти хареса, особено една част от него, ти ще видиш коя. :)

  7. от Никс
    22.Sep.2010, 21:50

    Аз се бях засилил да го гледам, но не намерих английски субтитри. Иво, сега е моментът да блеснеш и да преведеш испанските ;)

  8. от Иво
    22.Sep.2010, 22:10

    Ех, толкова ли ви зарибих?! :D Много странно, че английски субтитри, които откривам са бъгнати… ама мисля, че трябва да има все някъде. А ако не открием, не ми коства нищо да си поиграя на преводач. :Р

  9. от Yavr
    22.Sep.2010, 23:02

    Този филм бих го гледал дори и единствено само за Melanie Laurent. Най-красивата действаща актриса по мое скромно мнение :)

  10. от Иво
    22.Sep.2010, 23:09

    Мелани Лоран = присъствие. Толкова добра игра с погледа и жестове с лицето не бях гледал от много време. Че е красива, красива е, но дали е най-красива може би е още по-субективно от възгледите за играта. :) Въпреки всичко е много нежна. :)

  11. от European Film Awards 2010 | Framespotting
    24.Sep.2010, 15:52

    […] The Concert […]

  12. от bananafish
    28.Sep.2010, 19:31

    Ако не те затруднява, много ще се радвам да си поиграеш на преводач. :-) Трейлърът ми допадна много, изтеглих си филма, но с френския, за съжаление съм на „Вие“. А по кината във Варна…йок.

  13. от Иво
    28.Sep.2010, 19:44

    Ок, нека изчакаме още няколко дена. :)

  14. от Нели
    16.Oct.2010, 1:56

    С риск да обявиш, че нямам душа, ще кажа, че филмът не е чак толкова гениален, колкото ми го представи.
    Добър е, да, но във всеки случай два часа са му много. А последните двайсет минути наистина са много силни, но ефектът се получава най-вече заради музиката.

  15. от Иво
    16.Oct.2010, 20:59

    Не само заради музиката:) имаше и игра и операторство, и монтаж и каквото искаш. Филмът не е гениален и горе съм го казал. Специален е. :)

  16. от Нели
    17.Oct.2010, 1:15

    Нямам душа :D

  17. от Иво
    17.Oct.2010, 2:20

    Само че още не си достигнала професионалното изкривяване, you know :D ама това е начинът, да.

Коментирай...