The Avengers (2012)

Значи две години ни занимаваха с кила тенекия, която вече се повтаряше и изтъпяваше, един бог, чийто брат беше няколко идеи по-интересен от него и напомпан войник във пълен бански костюм, който (може) би се харесал най-вече на американските кинозрители, а всички други биха го подминали с лека ръка. Целта беше студио Marvel да ни доближат до епиката на епиките, което трябва да бъде „The Avengers“. Джон Фаврю вече го няма, wanna-be-мис Вселена продължава да бъде по-скучен от брат си, но поне мама Портман е вън от картинката, а с нея са си отишли и ретро глупостите на човека Американско знаме, така че всичко започва да изглежда малко по-добре. Към целия този микс от желязо, лъвове и плашила са добавени една супер-героиня, на която никой не гледа като супер-героиня, човек с лък, който иска самостоятелен филм, защото е модерно и разбира се зеления нервак, чиято супер сила е да бъде игран от различен актьор във всеки филм, където се появява. Avengers assemble!

Джос Уедън е магьосник. Не само е телевизионен факир и е създал сериали, които на пръв поглед са толкова чийзи, че миризмата им ме отблъсква надалеч, но с тях е успял да си изгради солидна фен-база, чиито фенове се просълзяват от умиление, когато името му бъде споменато. Някак си Уедън успява да материализира всичко това под формата на 220 милиона и доверието на Marvel, които му поверяват сценария и режисурата на вече доказания касоразбивач.

Самата история е дело на Уедън и Зак Пен, който също е имал вземане-даване с емоционално подтиснати, генно мутирали създания. Лошият чичо Локи, все още разочарован от края на Тор и факта, че, за разлика от брат си, не е вкусвал кафе, решава, че трябва да владее малката ни планета Земя. Този план започва с инвазия в Щатите, а на помощ му се долитат инопланетяни с неясен произход и още по-неясна мотивация. Не-супер героят Ник Фюри решава, че единствено супер герои, доказали се в бокс офиса, ще могат да се противопоставят на заплахата и тръгва да ги събира с помощта на съмнителния си чар и не чак толкова съмнителните чарове на Коби Смълдърс (която не знам какво прави тук, между другото).

Отмъстителите трае 142 минути, като първите 42 задължително са неприлично скучни (интродукции, какво да ги правиш), а през останалите 100 ми беше трудно да се сетя какво точно се е случило преди 5. Нека перифразирам – няма почти никакъв смисъл да следиш сюжета на „Отмъстителите“, тъй като авторите залагат, че зрителят е там повече да гледа, по-малко да мисли, и, разбира се, се надяват да не заспи по време на въпросните 42 минути. Уедън, който бе съ-автор на Хижа в гората, този път разочарова, а и не съм склонен да му простя. Сюжетът на „Отмъстителите“ няма да е най-трагичното нещо, което ще гледаш тази година, дори предполагам, че повечето хора ще го харесат, но е видимо, че той е най-слабата брънка в цялостната схема. Въпреки че си говорим за лента, която се базира на комикси за относително двуизмерни герои, предполагам, че цялата митология на Отмъстителите, а и на Marvel вселената, има какво да предложи. Единственото утешение е, че Уедън някак си е успял да извлече някаква човечност от всеки герой, благодарение на което те не изглеждат като объркани марионетки с прожектори насочени в лицата им. Това най-вече си личи при Тони Старк/Железният човек и Локи/Локи, които си остават най-интересните персонажи и малко или много изнасят емоционалната част на филма на раменете си.

Уедън обаче има козове в ръкава си. Първият от тях е свежият му хумор, който може да не е най-оригиналното нещо на света, но е ползван умело, в правилния момент и в правилните дози, като визуалните шеги, и най-вече онези включващи Хълк, буквално разсмиваха цялата зала.

Вторият значим плюс на „Отмъстителните“ е визията, а точно в тази сфера няма място за грешки. Джос Уедън е напълно наясно с това и не си е позволил такива (въпреки 3-4 кофти зелени екрана и 1-2 отвратително грозни 3D кадъра). „Отмъстителите“ просто изглежда прекрасно. Уедън режисира с размах, какъвто само 220 милиона могат да му позволят, а крайният ефект се доближава до онези висини, които фенбойчета и гърли биха побързали да категоризират с „epic“. Баталните сцени (нека си признаем, повечето само тях ги интересува) са мащабни, енергични, та дори бих си позволил да вмъкна и емоционални и пълни със съспенс. Със сигурност не са и еднообразни, тъй като се любуваме не само на задължителната Отмъсители vs. всичко, което мърда и не изглежда като човек, но и на вътрешни романтични сблъсъци между почти всички протагонисти. Джос Уедън успешно ескалира действието, започвайки от кратки, но експлозивни схватки, за да експлодира мащабно накрая, което е и един от по-добрите сблъсъци, които Ню Йорк е изстрадал. 3D-то е ненужно, кога е било, но като изключим въпросните 1-2 кадъра, то поне лентата може да се похвали с (по-)добро(то) конвертиране.

Нека прескочим актьорския състав. Там промени (а и в играта им) няма. Мненията за всеки един от тях няма да се променят, само ще се затвърдят. Това, което също се затвърждава е умението ми да говоря повече глупости за негативите, отколкото за плюсовете на един филм, а колкото и да не е за вярване, „Отмъстителите“ заслужават хвалбите си. Въпреки че всичките предпоставки за провал бяха налични, Джос Уедън и Marvel успяха да докарат започнатото до един добър край. Лентата може да не блести сюжетно, но, ако трябва да бъда честен, не се и опитва тъй като не това е целта ѝ. Докато гледах филма, можеше и да не се сещах какво е станало сюжетно преди 5 минути, но този факт се дължеше много повече на случващото се на екрана в момента. А в повечето случаи то беше наситено със смях и coolness – двете неща, заради които се замъкнах до кино залата и които получих.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 3.40/5 от 5 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 5 коментара!  
Добави коментар?

  1. от SilverSB
    7.May.2012, 2:24

    Яко ревю. Като изключим, че филмът е визуален мех, всичко останало си го нацелил много точно.

  2. от Милен
    7.May.2012, 17:00

    „на вътрешни романтични сблъсъци между почти всички протагонисти“
    Като се има предвид, че само един от въпросните протагонисти е от женски пол, или имаме някакъв невероятен романтичен шестоъгълник или филма трябва да пращи от гей романтика. Кое от двете е вярното? :)

  3. от Владо
    7.May.2012, 18:02

    Silver, благодаря ти много.

    Милене, вземайки предвид как започва въпросното изречение, мисля, че е ясно, че става дума за друг вид романтика.

  4. от Васил
    11.May.2012, 9:37

    Отдавна не съм бил свидетел на такава медийна истерия по толкова глупав филм. Аз разбирам, че хората обичат ефекти и герой, но то трябва да има някакво „кино“ към тези ефекти. Щото иначе съм гледал безброи филми просто с ефекти и нищо друго.

  5. от iliqna
    3.Jun.2014, 23:25

    И аз не разбрах какво накара хората да налеят толкова пари в касичката на Marvel.
    Филмът беше адски досаден, дебилен, безидеен, даже Завръщането на първият отмъстител и всичките Батмани ме кефят много повече. Да не говорим за Железният човек 1- класа и забавление, а тоя го чаках с нетърпение да свърши.

Коментирай...