Take Shelter (2011)

Екранната лудост е предизвикателство, каквото малко други мотиви в киното отправят със същата дързост и настоятелност. В изкуството тя съществува в безброй вариации и сюжети. В определен етап нейните механизми са представлявали стихиен интерес за всеки един от най-именитите кинодейци, а за някои от тях са се превърнали в истинско обсебване. Доказателство за неизчерпаемия потенциал на този мотив откриваме в едно заглавие от тази година, което зачита структурата на прототипната психологическа драма, но разглежда сюблимния момент на менталното пречупване в контекста на една виртуална природна заплаха, вграждайки в класическата драма елементи на апокалиптичен хорър. Докато в някои от най-известните ленти на подобна тематика лудостта е поднесена с натрапчив сантиментален субтекст, обезличаващ същинския конфликт, интелигентната и притегателна драма на американския режисьор Джеф Никълс „Take Shelter“ го прави стилно и напълно откровено. Разграничавайки се от всякакъв мелодраматизъм, лентата остава честна към нас и вярна към безпристрастния си поглед към лудостта като нещо толкова истинно, колкото самата човешка същност.

Къртис Лафорш (Майкъл Шанън) живее в малък град в щата Охайо, има стабилна работа и сплотено семейство. Макар че не всичко е перфектно, животът му е подреден. Шестгодишната му дъщеря Хана (Тоува Стюард) е глуха, но скоро се открива възможност за операция, която да възстанови слуха ѝ. Всичко тече нормално и семейството живее щастливо до момента, в който кошмари започват да измъчват Къртис. Те са различни от обикновените лоши сънища; тези видения са толкова реални и живи, че променят насоката в живота на главния герой и са достатъчно убедителни, че да оправдаят непреодолимия му стремеж да защити себе си и семейството си с крайно нерационални средства. Кошмарите на Къртис се развиват идентично: започват с надвиснали буреносни облаци и внезапен петролен дъжд преди заплахата да кулминира, когато Хана или самият Къртис биват застрашени от нападатели без лице и самоличност. В тях героят открива предзнаменование за наближаваща природна стихия с апокалиптична мощ. Зародилата се у него параноя го подтиква към самоубийствени от социална и икономическа гледна точка решения, като това да построи мащабно подземно убежище.

Номинираният за Оскар през 2008г. за поддържаща мъжка роля в „Revolutionary Road” Майкъл Шанън за пореден път доказва класата на играта си в “Take Shelter”. Aктьорът отново успява отлично да пресъздаде образ, чиято комплексност би представлявала непреодолимо препядствие за повечето му колеги. Шанън обаче утвърждава становището, зародило се у критици и публика, че той притежава нещо различно, специално, с което прави образите си да изглеждат толкова съвършено реални. За малцина актьори в света на филмовото изкуство това твърдение е релевантно. Героят на Майкъл Шанън в “Take Shelter” – Къртис Лафорш- е поредното доказателство, че талантът и автентичността на този актьор, съчетани в едно, са символ на рядкост. Режисьорът и сценарист на лентата Джеф Никълс, както по всичко личи, е писал главната роля специално за Майкъл Шанън, който освен в “Take Shelter” участва и в единствения друг филм на Никълс – “Shotgun Stories” (2007). Точно поради този факт основният персонаж, около който се развива действието, няма как да бъде по-добре интерпретиран от друг актьор. Къртис Лафорш е типичният образ, в който сме свикнали да гледаме Шанън (сравнение с агент Нелсън ван Алден в “Boardwalk Empire” не би било неуместно). В очите на колегата си и добър приятел Дюарт (Шей Уигъм) Къртис има живота, на който много хора биха завидели – добра работа, сплотено и подкрепящо го семейство. Дори глухотата на дъщеря му не помрачава добрата атмосфера в дома, тъй като чрез операция този проблем ще бъде премахнат. Като че ли нищо не е в състояние да разруши идеалния, макар и скромен свят, в който живее Къртис. И точно в противовес на това твърдение главният герой започва да сънува сънища, предвещаващи края на света. От тук започва началото си пропукването на идеалния живот на Къртис Лафорш. По всичко изглежда, че той полудява – както самият той установява, има халюцинации и параноя. Доказателство тук се явява и посещението при диагностицираната му с шизофрения майка с цел да научи дали това, което му се случва, е свързано с признаците, предпоставящи нейната болест. Най-страшното се изразява в това, че Къртис, въпреки трезвото анализиране на душевното си поведение, не е в състояние да направи нещо, което да спре нарастващата в него параноя. Очарователно е как даден тип роли, с изключително сходни характеристики и в случая, изпълнени с драматична атмосфера, са перфектно изпълнени от актьори, които са буквално предопределени за тях. Майкъл Шанън успешно се причислява към тази категория, а изкуството, което сътворява в “Take Shelter” е повече от задоволяващо очакването на зрителя.

Друг образ, заслужаващ подобаващо внимание, е този на съпругата на Къртис – Саманта (Джесика Частейн), чиято основна функция е да пази семейния уют и която се явява огледало на действията на мъжа си. Тя е тази, която забелязва негативната промяна в поведението на съпруга си, но и тази, която неотлъчно го подкрепя, дори когато действията му са необясними и предизвикващи хаос в подредеността на досегашния им живот. Няма как да не спомена и факта, че освен в “Take Shelter” Джесика Частейн взима участие в още шест други филма през 2011г., един от които е “The Tree of Life”, спечелил „Златна палма“ на фестивала в Кан тази година. Наистина впечатляваща серия от роли за една толкова млада и доскоро малко известна актриса.

“Take Shelter” е едва вторият филм на младия режисьор Джеф Никълс, а от него доста добре можем да си извлечем извод за качествата и таланта му. Емоциалността, лъхаща от лентата на Никълс, оставя трайна следа у зрителя. “Take Shelter” е рядък по рода си филм, в който всяка една малка частица е, изглежда, перфектно избрана и конструирана, за да доведе до едно добре изпълнено цяло. Джеф Никълс още в самото начало на филма успява да наложи монотонния тон и мрачната атмосфера,които ще го съпровождат през цялото му двучасово времетраене. Чувството на обреченост, което зрителят успява да изпита, гледайки през погледа на главния герой, е метод, който в случая успешно осъществява връзката между публика и водещ персонаж. В обрисуването на тънката граница между реалността и страха, драмата и ужаса Джеф Никълс прави несигурното положение на Къртис наше собствено.

„Take Shelter“ никога не се дистанцира преднамерено от категоризацията като филм „за-края-на-света“, но сам избира да бъде психологическа драма и остава верен на това решение до последната си секунда. Естеството на природната заплаха е неясно, тя остава неидентифицирана, като по този начин сценарият недвусмислено показва намерението си да се концентрира върху разгръщането на персонажите и драмата на главния герой. В този ред на мисли, основната повествователна сила на лентата е не в това, че заплахата остава без име, а че то е без значение в света на филма. Режисьорът майсторски успява да постави интимната борба на Къртис пред въпросите за това дали страховете му са оправдани или не и да даде приоритет на семейните отношения пред рефлексите на социума. Хората са уплашени и объркани от промяната у героя на Шанън. Реакциите на обществото към нерационалното му поведение са реалистични, защото светът на филма е такъв, но те остават безпристрастно наблюдавани от Никълс, който се отказва напълно от социален коментар.

Лентата не цели да насочи вниманието към екологичните проблеми и не сочи с пръст жестоките навици на обществото. Тя изследва вътрешния свят на един обикновен човек, който по нищо не се различава от всички нас. Драмата, трилърът и опустошаващата визия се съчетават във филм, който трудно можем да забравим.

Милена, Стоян

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.67/5 от 6 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 4 коментара!  
Добави коментар?

  1. от cinemascrotum
    1.Feb.2012, 14:19

    Евала за ревюто. Филмът е едно от най-добрите неща на 2011-та, а игнорирането на Майкъл Шанън в номинациите за Оскар си е живо престъпление.

  2. от Стоян
    4.Feb.2012, 12:39

    Мерси и от двамата! Със сигурност е от филмите, които ми допаднаха най-много през 2011-та. Шанън е изверг. Много малко други актьори ме карат да се чувствам така, когато ги видя на екран.

  3. от Владо: Най-добрите филми на 2011 | F r a m e s p o t t i n g
    14.Feb.2012, 3:16

    […] 03. Take Shelter […]

  4. от Стоян: Най-добрите филми на 2011 | F r a m e s p o t t i n g
    18.Feb.2012, 18:15

    […] 4. Take Shelter […]

Коментирай...