Филмът ни въвлича в горещия романс между Сейлър и Лула. Майката на момичето обаче не одобрява любовта между двамата млади и е готова на всичко, за да ги раздели. Те осъзнават, че единственият начин да бъдат заедно е да избягат надалече. Така започва едно пътуване, което ще ги сбълска с разлчини хора и опасности, докато са преследвани от частен детектив и гангстер.

Диво сърце е микс между роуд-муви и романтична драма. С неподражаемия си стил Дейвид Линч създава един филм между действитeлност и сън, между трагедия и комедия, ироничен, романтичен, див. Лентата е заредена с изключително много енергия – лудите танци се сменят в сцени на насилие, сълзите се превръщат в смях, спомените – в кошмари. Сценарият се лута между клишираните филмови сюжети и фантасмагоричните творчески видения, докато в един момент всичко излиза извън всякакви граници. Забавно е как в един филм, в който режисьорът притежава такъв контрол върху всяка една сцена, зрителят се чувства сякаш изгубил почва под краката си – пленен в един свят на образи, идеи и звуци, така нелогични и странни, а същевременно формиращи едно толкова съвършено цяло.

По пътищата на Америка Дейвид Линч ни запознава с класическите филми и рокендрола, чистата любов и престъпните намерения, свободния дух, лудите сърца и възможностите. Възможностите да бъдеш всичко и навсякъде. Да чувстваш и живееш. В тази луда надпревара на картини и усещания, режисьорът не ни оставя нито миг, за да поемем дъх, да помислим. А ако затворим очи само за секунда, ще изпуснем цяла вселена.

В главните роли са Лора Дърн и Никълъс Кейдж, между които в рамките на филма Дейвид Линч създава невероятна химия. Техните герои са млади, свободолюбиви и малко наивни и зрителите успяват да усетят това. Лора Дърн е по-естествена от всякога. Актрисата носи невероятна харизма в този филм – в тясна рокля, с непослушни руси коси. Никълъс Кейдж от своя страна прави невъзможното, за да влезе в кожата на един герой, който редува раздаването на юмруци с пеене. В нито една сцена няма да видите фалшиво изпълнение от него. Той е свиреп, той е нежен, той е див. Героят му носи колоритно яке от змийска кожа, което представлява неговата индивидуалност и вярата му в личната свобода. Точно това представлява Диво сърце за Дейвид Линч – отражение на ексцентричното му чувство за изкуство, стремежът му за пълно освобождаване от ограниченията на възможното.

Диво сърце е изпъстрен с редица странни персонажи. Куп герои получават по малка роля в сюжета на филма, но дори и със силно ограничена поява, успяват да направят впечатление с колоритния си външен вид и характер. Някои от тях привличат, други отблъскват. Много са зли, опасни (и грозни), други помагат, а трети са просто объркани. Някои се явяват като далечен спомен, други представляват фантазия, но повечето са съвсем истински в своята чудатост.

Лентата ни среща отново с актьори, с които сме виждали Линч да работи в някои от предишните си филми. Сред по-известните имена в cast-а са тези на Изабела Роселини, Уилям Дефо и Шерилин Фен.

Анджело Бадаламенти, името зад саундтрака, също е част от екипа, с който Линч често работи. Режисьорът обръща голямо внимание на музиката във филмите си, това ще забележите и тук. На места тя пресъздава ужаса на лентата, на други звучи мистично като в сън. Във филма ще чуете още джаз ритми, олд-скул рок, траш метъл и… Елвис Пресли, разбира се.

Диво сърце е провокативен. Филм, който не можеш да опишеш, не можеш да поставиш в граници. Филм, който ще бъде нов всеки път, когато го гледаш и ще продължава да те изненадва. Хаотичен, еротичен, символичен, поетичен. Дяволски красив. Филм на възможностите. Цветен, слънчев, мрачен. На ръба на абсурда. Пленителен. Всеобхватен.

Аз с вампири не ща да те занимавам, но най-сетне имаме една по-различна история. Ако си се чудил защо, аджеба, вампирите постоянно се крият и правят на добродетелни, вместо просто да завладеят света – е, направили са го. В Daybreakers.

Click here to view the embedded video.

Налице е вторият трейлър към Безславни Копилета, който не показва много нови неща, но поне разкрива за какво точно ще се разказва в новото произведение на Тарантино.

Click here to view the embedded video.

Последният филм на Шямалан беше голяма глупост, сега явно индиецът се труди над поредна такава. The Last Airbender, освен че изглежда смехотворно, ами и не се притеснява да копира сцени.

Click here to view the embedded video.

Daybreakers получи доста скучен постер, но трейлърът не се опитва да подобри нещата. Представете си матрицата, но роботите са заместени с вампири, а бунтовниците с… ами там няма промени. Разни морални дилеми са намесени, но ме съмнява лентата да се спре много обстойно на тях.

Click here to view the embedded video.

През седмицата също така се сдобиха с рекламни клипове и The Box, The Invention of Lying с неповторимия Рики Джарвес, а ifc.com класира най-добрите 50 трейлъра за всички времена. Залагайте кой е на първо място. Съвсем леко встрани от темата – ако харесвате анимация, а идеята за хорър с парцалени кукли ви привлича, може да хвърлете един (или 9) поглед ето тук.

За един конкурс мислех да пиша преди време, но нещо забравих. cinemaXP докладва:

Nisi Masa провежда този конкурс за осма поредна година, като участващите държави са вече 19. И така, ако сте между 18 и 28 години и имате желание да напишете сценарий в рамките на 20 хиляди знака до 31-и юли -> темата е “Табу”.

Повече информация тук и тук.

При наградите Оскар се наблюдава раздвижване. Номинациите за най-добър филм на годината се увеличиха с 5, достигайки до впечатляващия общ брой от 10 филма. Отчаяните им опити да си вдигнат рейтинга неизбежно ще доведе до все повече съмнителни заглавия, които да се набутат там, където не им е мястото.

Framespotting пък се сдоби с четвърти член, който тепърва предстои да се изяви, а името му е Станимир a.k.a. powx. Peace!

Гледайте трейлъра в HD и на цял екран, за да му се насладите максимално.

Click here to view the embedded video.

Двучасовата лента вклюва 18 независими истории. Любовни и драматични, осемнадесет „кратки квартални романса“. Всички те се развиват в Париж – градът на любовта – и го показват от доста и различни страни. Един френски филм.

Историите се въртят между сносни и добри. Има и няколко доста добри; няма лоши. Сюжетите са различни, като някои са ежедневно обикновени, а други са по-странни или дори бият към фантастика. За да се поддържа разнообразието и всеобхватността има типични и преекспонирани персонажи: хубава и забулена мюсюлманка, гей, бедна латиноамериканска емигрантка с дете и работа на детегледачка, бойна азиатка, прецакан негър, слепец… От друга страна също така има вампири, духът на Оскар Уайлд, а Бог (или Дяволът, или Свети Петър) се явява под формата на каубой.

В ролите можем да намерим Natalie Portman, Willem Dafoe (каубоят-бог), Olga Kurylenko (вампирката), Steve Buscemi, Nick Nolte, Gérard Depardieu и още куп други относително-колко-известни актьори и режисьори.

Историите се развиват в някои от емблематичните за града места и носят специфична атмосфера. Не знам дали ще обикнеш Париж и ще почувстваш духа му (ако такъв е останал след всичките туристи и клишета), но късометражните филмчета си ги бива.