Лентата на Дани Бойл си тръгна с 8 от 10 възможни награди, включително за „Най-добър филм“, „Най-добра режисирура“ и „Най-добър адаптиран сценарий“. „Най-добър оригинален сценарий“ отиде при „Milk„, където Шон Пен триумфира за невероятното си превъплъщение в Харви Милк, макар и съвсем леко изненадващо. При актрисите в главни роли  Кейт Уинслет най-накрая успя да се добере до така жадуваната статуетка, така че от академията могат да спрат с номинациите.

Пенéлопе Круз бе отличена със статуетка за ролята си на Мариа Елена във Вики Кристина Барселона, а Хийт Леджър бе отличен за ролята си в Черният Рицар сякаш ей така, между другото.

УОЛ-И беше силно недооценен (лично мнение) и си тръгна само с „Най-добра анимация“, невероятният Man on Wire триумфира при документалните филми, а Departures на майстора Йоджиро Такита при чуждоезичните.

Пълният списък с номинираните и печелившите може да откриете на страницата в imdb.

При анимациите „УОЛ-И“ изписука зарадвано, а за най-добър британски филм бе избран документалната лента „Man on Wire„.

Пълен списък с номинираните и спечелилите може да намерите на специалната страница в imdb.

А самата история е тежка. Много тежка. 15годишният Майкъл среща първата си любов, повръщайки на улицата. Връзката с два пъти по-възрастната от него Хана се оказва най-хубавото нещо, което му се е случвало и доскорошните му занимания отстъпват място на безкрайни следобеди в правене на любов и четене на глас. Всичко е прекрасно, докато един ден Хана изчезва, за да се появи в живота му години по-късно по начин, който променя живота му завинаги. Майкъл вече е студент по право и заедно с професора си наблюдава първия публичен процес срещу участници в есесовските отряди. И тя е там – като бивш пазач, изпращала невинни хора на смърт, като престъпник, оставил повече от 300 души да изгорят живи. Шокът е огромен. Любовта на живота му, жената, оставила най-дълбока следа в съзнанието му е обвиняема в ужасяващо престъпление. За да е кошмарът пълен, Хана не само, че признава, ами и видимо не осъзнава нещата, които е вършила. А тези неща са непростими. Въпреки любовта, спомените и признанието, идеята за прошка е немислима.

Може ли да простиш подобно нещо? Правилно ли е? Чия е вината? Струва ли си да загърбиш живота си, заради страха от унижение? От любов или съжаление продължава да чете четецът за жената, прекрачила границата? Какво научихме? Ужасно много въпроси. И една единствена сцена, която дава отговор на всички. Гледайки филма си мислех колко много очаквах от Ралф Файнс и как всъщност е трябвало да насоча вниманието си към германецът Дейвид Крос, играещ младия Майкъл. Въпросната сцена обаче ми напомни за първоначалните ми очаквания и ги покри напълно. Един много тъжен момент, обобщаващ отчаянието, болката и вината, съпътстващи живота на твърде много хора и един въпрос, останал без отговор. Защо?

Имам един приятел, според, който един филм е добър, когато те натъжава. Е, The Reader е много много тъжен. Дано и в Холивуд си поплачат и след 5 предишни номинации за Оскар за Кейт Уинслет и 2 за Стивън Долдри, заветните статуетки най-накрая се окажат в ръцете на хора, заслужили ги отдавна.

Та, топ 5 на 2008 според 1/3 от Framespotting са:

The Dark Knight

За този филм се изговори и изписа толкова кошмарно много, че сядайки да го гледам бях притеснена ще се оставя ли да ми хареса. Убедена съм, че това се е случило и с по-голямата част от хората, нехаресали тазгодишния Батман. Трагичната смърт на Хийт Леджър само подсили въздействието на неговия Жокер и за съжаление остави впечатлението, че е единственото правещо ролята му специална. А не беше. Един по-мрачен, интелигентен, интересен и перфектно изигран Жокер. Имаше какво още да се желае в Черният Рицар, разбира се, но ако не бяха предварително завишените очаквания, това щеше да е вероятно най-добрият Батман.

In Bruges

Филмът, след който мога спокойно да заявя, че Колин Фарел е сред любимите ми актьори, без да бъда обвинена в сексизъм. Една по-различна история, където наемните убийци имат съвест, желания и избор. Всичко това в 107 перфектно заснети минути. Повече за In Bruges – тук.

The Fall

Въпреки, че официално филмът излиза през 2006, достъпен стана едва тази година. The Fall не е изненада – една прекрасна приказка (по Йо-хо-хо на Валери Петров), заснета от човек, създаден да филмира приказки. Всичко това, подкрепено от прекрасната игра на най-странното момиченце на света и страхотния Лий Пейс. Визуално, The Fall беше най-прекрасното на 2008. Вероятно и ще си остане такова още дълго време.

Revolutionary Road

По Коледа ставали чудеса, казват. След година, в която добрите филми бяха смущаващо малко, последното, което очаквах е да се влюбя в история, толкова обикновена и простичка, че чак реална. След Титаник и последвалите индивидуални успехи на Леонардо ДиКаприо и Кейт Уинслет за никого не беше тайна, че партньорството им ще бъде грандиозно. Това, което аз не очаквах е да бъде толкова реалистично. Повечето актьори имат един неприятен навик да се повтарят – жестове, погледи, маниери, които ги отличават дори да са с пликове на главата. Е, тук и двамата са надминали себе си. И не само те – Катрин Хан и Майкъл Шанън правят най-добрите си роли досега. Брилянтна режисура, игра и сцени под звуците на един от най-добрите саундтраци, които съм чувала.

Burn After Reading

Една мегазабавна лента за шпиони, целулит, нови цици, изневяра, любов, секс-играчки, смърт, награди, тъга, джогинг и мръсни тайни с Джон Малкович, Брад Пит, Тилда Суинтън и Франсис Макдормънд. Мисля, че е крайно време да се създаде жанр в киното, наречен Коен :)

Почетно споменаване заслужават Zack and Miri Make a Porno, Blindness, Horton Hears a Who, The Happening, Be Kind Rewind, Hunger, The Bank Job и Hellboy. Тъжно е, че за други, уви, не се сещам. Сори за очевидната липса на анимации в класацията, но за това ще се погрижи някой друг.

Дано 2009 бъде по-успешна :)

Това горе е новият постер на The Reader, който излиза 09.01.2009. Много обичам изчистени постери като този, загатващи история с добре формулирани и кратки послания. Малко напомня на постера на Closer.

А сега за филма – заедно с Revolutionary Road (отново с Кейт Уинслет), The Reader е един от най-чаканите филми в момента. Историята се развива по времето на следвоенна Германия. Майкъл е тийнеджър, който се разболява и за него се грижи 2 пъти по-възрастната Хана. Между тях се заражда връзка, основана на четенето, откъдето идва и заглавието на филма. В един момент Хана изчезва, за да се появи 8 години по-късно, когато Майкъл вече е студент по право, разследващ военни престъпления. За всеобщ шок Хана е обвиняема, което води и до разкриване на тъмното ѝ минало. Минало, за което ще разберем след месец-два, когато е и премиерата.

Филмът е режисиран от Стивън Долдри (Часовете), Майкъл и Хана са съответно любимите Ралф Файнс и Кейт Уинслет.

Click here to view the embedded video.