Лентата на Дани Бойл си тръгна с 8 от 10 възможни награди, включително за „Най-добър филм“, „Най-добра режисирура“ и „Най-добър адаптиран сценарий“. „Най-добър оригинален сценарий“ отиде при „Milk„, където Шон Пен триумфира за невероятното си превъплъщение в Харви Милк, макар и съвсем леко изненадващо. При актрисите в главни роли  Кейт Уинслет най-накрая успя да се добере до така жадуваната статуетка, така че от академията могат да спрат с номинациите.

Пенéлопе Круз бе отличена със статуетка за ролята си на Мариа Елена във Вики Кристина Барселона, а Хийт Леджър бе отличен за ролята си в Черният Рицар сякаш ей така, между другото.

УОЛ-И беше силно недооценен (лично мнение) и си тръгна само с „Най-добра анимация“, невероятният Man on Wire триумфира при документалните филми, а Departures на майстора Йоджиро Такита при чуждоезичните.

Пълният списък с номинираните и печелившите може да откриете на страницата в imdb.

Започнах първия абзац с това, че няма нищо странно във филма. Дори и Бенджамин Бътън да се беше родил като съвсем нормално 2-3 килограмово бебе с нежна кожа и сладки очички, филмът надали щеше да се промени много. Лентата не е нищо повече от разказ за един стандартен мъж, показвайки ни го в различните стадии от живота му, но въпреки това ни спестява старческите му години, когато той забравя любимите си хора, лигави се, буйства. Ние все пак не се интересуваме от смъртта на въпросния герой, а от живота му.

Както се сменят етапите от живота му, така и се променят хората, с които Бенджамин има вземане даване и там е първият проблем на филма. Беше ми изключително трудно да му съчувствам при прохождането му, при първото му влюбване или първата му целувка. Хора идват и си отиват, но аз не успях да почувствам самотата, в която Бътън живее. За да я запълни, той пътува почти постоянно, но се застоява твърде малко на едно място, за да може зрителят да изгради каквато и да е връзка.

Разбира се филмът е „букет от усещания и емоции“, но те са като картина, която за момента е само очертана с молив, а цветовете тепърва предстоят да бъдат нанесени. А картината е наистина пъстроцветна. Никога не съм се съмнявал в таланта на Брад Пит и тук той не ме разочарова. Перфектно си изиграва ролята във всеки един етап – супер сладък е като старец/дете; чаровен е, когато е вече на години/юноша; много секси, когато е без никакъв застаряващ грим. Много е убедителен във всяко едно отношение, но сценарият не му позволява да покаже един по-голям спектър от емоции, а промяна в героя му не се наблюдава. Някои критици вече му връчиха Оскар за най-добра роля, но аз видях повече майсторство и емоции само в трейлърите на The Wrestler (Мики Рурк) и Milk (Шон Пен).

Целият актьорски състав е готин, без забележки. Кейт Бланшет е приказно красива с червената си коса и дори отроних сълзичка, когато научих, че тя никога повече няма да танцува. За щастие героинята е прекрасен пример за идеята „да продължиш напред“, така че нямаше много драма и там. Не мисля да разнищваш играта на всеки, само ще отбележа, че абсолютно всички от поддържащите актьори бяха на едно високо ниво.

С този си филм Дейвид Финчър изнася един урок по mise en scene и всеки може много да научи. Визуално лентата е зашеметяваща и често дъхът ми секваше от видяното на екрана. Множество филтри, прекрасни декори и различни похвати се грижат да радват очите на зрителя, но какво да кажем за съзнанието ни и философската част на филма. По време и след гледането на Бенджамин Бътън можех да размишлявам дълго време над различни теми за живота, вселената и всичко останало. Финчър използва множество символи (урагани, часовници, птички), които да ни подтикнат към размисъл, но те само бегло ни посочват въпроса и никога не се спират на конкретен проблем. Филмът изобилства от мотиви и алегории, но поуката или важния урок не присъстват. Някои хора сигурно ще сметнат това за плюс и сигурно ще са прави, но за мен си остава едно малко разочарование.

И накрая, за да бъда кристално ясен и да няма объркани читатели – филмът е невероятен, красив и завладяващ, с прекрасна, леко фантастична атмосфера, с интересни герои, но остава доста повърхностен за очакванията ми и неясен в целта и идеите си.

Та, топ 5 на 2008 според 1/3 от Framespotting са:

The Dark Knight

За този филм се изговори и изписа толкова кошмарно много, че сядайки да го гледам бях притеснена ще се оставя ли да ми хареса. Убедена съм, че това се е случило и с по-голямата част от хората, нехаресали тазгодишния Батман. Трагичната смърт на Хийт Леджър само подсили въздействието на неговия Жокер и за съжаление остави впечатлението, че е единственото правещо ролята му специална. А не беше. Един по-мрачен, интелигентен, интересен и перфектно изигран Жокер. Имаше какво още да се желае в Черният Рицар, разбира се, но ако не бяха предварително завишените очаквания, това щеше да е вероятно най-добрият Батман.

In Bruges

Филмът, след който мога спокойно да заявя, че Колин Фарел е сред любимите ми актьори, без да бъда обвинена в сексизъм. Една по-различна история, където наемните убийци имат съвест, желания и избор. Всичко това в 107 перфектно заснети минути. Повече за In Bruges – тук.

The Fall

Въпреки, че официално филмът излиза през 2006, достъпен стана едва тази година. The Fall не е изненада – една прекрасна приказка (по Йо-хо-хо на Валери Петров), заснета от човек, създаден да филмира приказки. Всичко това, подкрепено от прекрасната игра на най-странното момиченце на света и страхотния Лий Пейс. Визуално, The Fall беше най-прекрасното на 2008. Вероятно и ще си остане такова още дълго време.

Revolutionary Road

По Коледа ставали чудеса, казват. След година, в която добрите филми бяха смущаващо малко, последното, което очаквах е да се влюбя в история, толкова обикновена и простичка, че чак реална. След Титаник и последвалите индивидуални успехи на Леонардо ДиКаприо и Кейт Уинслет за никого не беше тайна, че партньорството им ще бъде грандиозно. Това, което аз не очаквах е да бъде толкова реалистично. Повечето актьори имат един неприятен навик да се повтарят – жестове, погледи, маниери, които ги отличават дори да са с пликове на главата. Е, тук и двамата са надминали себе си. И не само те – Катрин Хан и Майкъл Шанън правят най-добрите си роли досега. Брилянтна режисура, игра и сцени под звуците на един от най-добрите саундтраци, които съм чувала.

Burn After Reading

Една мегазабавна лента за шпиони, целулит, нови цици, изневяра, любов, секс-играчки, смърт, награди, тъга, джогинг и мръсни тайни с Джон Малкович, Брад Пит, Тилда Суинтън и Франсис Макдормънд. Мисля, че е крайно време да се създаде жанр в киното, наречен Коен :)

Почетно споменаване заслужават Zack and Miri Make a Porno, Blindness, Horton Hears a Who, The Happening, Be Kind Rewind, Hunger, The Bank Job и Hellboy. Тъжно е, че за други, уви, не се сещам. Сори за очевидната липса на анимации в класацията, но за това ще се погрижи някой друг.

Дано 2009 бъде по-успешна :)