А самата история е тежка. Много тежка. 15годишният Майкъл среща първата си любов, повръщайки на улицата. Връзката с два пъти по-възрастната от него Хана се оказва най-хубавото нещо, което му се е случвало и доскорошните му занимания отстъпват място на безкрайни следобеди в правене на любов и четене на глас. Всичко е прекрасно, докато един ден Хана изчезва, за да се появи в живота му години по-късно по начин, който променя живота му завинаги. Майкъл вече е студент по право и заедно с професора си наблюдава първия публичен процес срещу участници в есесовските отряди. И тя е там – като бивш пазач, изпращала невинни хора на смърт, като престъпник, оставил повече от 300 души да изгорят живи. Шокът е огромен. Любовта на живота му, жената, оставила най-дълбока следа в съзнанието му е обвиняема в ужасяващо престъпление. За да е кошмарът пълен, Хана не само, че признава, ами и видимо не осъзнава нещата, които е вършила. А тези неща са непростими. Въпреки любовта, спомените и признанието, идеята за прошка е немислима.

Може ли да простиш подобно нещо? Правилно ли е? Чия е вината? Струва ли си да загърбиш живота си, заради страха от унижение? От любов или съжаление продължава да чете четецът за жената, прекрачила границата? Какво научихме? Ужасно много въпроси. И една единствена сцена, която дава отговор на всички. Гледайки филма си мислех колко много очаквах от Ралф Файнс и как всъщност е трябвало да насоча вниманието си към германецът Дейвид Крос, играещ младия Майкъл. Въпросната сцена обаче ми напомни за първоначалните ми очаквания и ги покри напълно. Един много тъжен момент, обобщаващ отчаянието, болката и вината, съпътстващи живота на твърде много хора и един въпрос, останал без отговор. Защо?

Имам един приятел, според, който един филм е добър, когато те натъжава. Е, The Reader е много много тъжен. Дано и в Холивуд си поплачат и след 5 предишни номинации за Оскар за Кейт Уинслет и 2 за Стивън Долдри, заветните статуетки най-накрая се окажат в ръцете на хора, заслужили ги отдавна.

Това горе е новият постер на The Reader, който излиза 09.01.2009. Много обичам изчистени постери като този, загатващи история с добре формулирани и кратки послания. Малко напомня на постера на Closer.

А сега за филма – заедно с Revolutionary Road (отново с Кейт Уинслет), The Reader е един от най-чаканите филми в момента. Историята се развива по времето на следвоенна Германия. Майкъл е тийнеджър, който се разболява и за него се грижи 2 пъти по-възрастната Хана. Между тях се заражда връзка, основана на четенето, откъдето идва и заглавието на филма. В един момент Хана изчезва, за да се появи 8 години по-късно, когато Майкъл вече е студент по право, разследващ военни престъпления. За всеобщ шок Хана е обвиняема, което води и до разкриване на тъмното ѝ минало. Минало, за което ще разберем след месец-два, когато е и премиерата.

Филмът е режисиран от Стивън Долдри (Часовете), Майкъл и Хана са съответно любимите Ралф Файнс и Кейт Уинслет.

Click here to view the embedded video.

• Сюжетът. Младият наемен убиец Рей и менторът му Кен (който е гей, непрежалил мъртвата си съпруга) са заточени в китното градче-приказка Бруж някъде в Белгия. Иначе готиният Рей се държи доста странно – факт, който лесно може да се сбърка и с преиграване, докато не стане ясна причината да бъдат изпратени на село. В разходки с лодки, обиколки по средновековни църкви и музеи и безсмислено пиене минават часовете на главните ни герои, докато чакат нареждания от човека, изпратил ги в Бруж – мистериозният Хари. Инструкциите в крайна сметка стигат до получателя си, от там нататък, обаче се оказва, че са трудноизпълними и се налага самият Хари да дойде в Бруж, за да въздаде справедливост… или просто да се наслади на приказното градче от невинното си детството.

• Режисурата. Режисьорът на In Bruges се казва Martin McDonagh и да – ние също не бяхме чували за него досега, а явно е трябвало. След малко търсене разбираме, че Martin McDonagh досега е режисирал основно пиеси, затова пък изключително успешно. Дебютът му в киното е късометражният Six Shooter, който печели Оскар и веднага се нарежда в списъка ни с must see movies. След това и In Bruges можем само да гадаем какъв шедьовър ни готви Martin McDonagh и да се надяваме да излезе по-скоро.

• Джуджето. Джуджето е твърде ключова фигура във филма, за да го сложим при останалите актьори. Тук джуджето е много повече от режисьорска приумица или щипка екстревагантност. По какъв начин, обаче, ще разберете гледайки.

• Bruges е в Белгия и е красив, а вие може да видите доста от него в най-успешният досега филм на 2008.