2009 не беше особено добра година, не беше и лоша. Имаше няколко филма, които ми харесаха.

Ето 10 от тях, които считам за най-добри:

10. An Education

An Education e британска coming-of-age драмичка, която едва ли щеше да е нещо особено ако 1) не я беше писал големия Ник Хорнбай 2) изпълненията не бяха толкова добри и 3) действието не се развиваше в Англия, през 60те. За щастие и трите са на лице, така че имаме един доволно добър филм.

9. Polytechnique

Само в 77 минути Денис Вилньов представя напълно реалистично една трагедия без капка патос. Polytechnique е филм за училищна стрелба, от тези които са твъде популярни в Северна Америка. И по-точно за тази в Торонто от 1989, където някакъв пич, който мрази феминистки убива 28 човека. Вилньов ни показва това от чисто неутрална гледна точка в чернобяло. След края филма остава само усещането, че наистина си бил там.

8. Източни пиеси

Не знам кой може да напише адекватно описание за Източни пиеси, на думи винаги звучи банално и глуповато. Като някаква тъпа драма за братя и ‘човешки съдби’ и т.н. За това и не четете описания, просто гледайте филма. Щото е доста добър.

7. Up in the Air

Чудесна комедия/драма в стерилния свят на летища, офиси, хотелски стаи и барове. Джейсън Райтман прави трети добър филм подред, нещо което малко режисьори успяват да постигнат. Джордж Клуни също е много добър, но на мен ми направи най-силно впечатление Ана Кендрик, чието изпълнение на наивно, току що завършило колеж, момиче със стерилни мечти ме спечели веднага.

6. Thirst

Ако за всеки нов Twilight има по един филм като Thirst (или миналогодишния Let The Right One In) значи всичко е наред със света. Вампирската история на Чан-уук Парк е просто поредния му велик филм и е за всички, на които им се повръща от Twilight ‘сагата’.

5. Inglourious Basterds

Куентин Тарантино е добър режисьор и прекрасен сценарист. Inglourious Basterds може и да не е Pulp Fiction или Kill Bill, но е достатъчно добър, за да го гледам поне няколко пъти. Кристоф Уолц е толкова страхотен, че мога да простя дори и присъствието на лекето Илай Рот.

4. Mammoth

Лукас Мудисон е един от най-добрите работещи шведски режисьори. Този път той прави сравнително голям филм, в който няма дума шведски. Въпреки това успява да запази естетиката си. Mammoth e 100% Мудисон и е може би най-добрата ‘глобална’ драма, която съм гледал.

3. Moon

Moon e най-добрия научнофантастичен филм за 2009 година. Всичко в него е адски добро. Изпълненията – Сам Рокуел носи целия филм върху себе си, а Кевин Спейси успавя да даде живот на най-симпатичния компютър, който съм срещал във филм. Режисурата – не мога да повярвам, че това е първия филм на Дънкън Джоунс, нямам тъпение да видя какво ще направи сега, дано не се увлече твърде много с ‘големия бюджет’. Музиката – е от Клинт Мансел.

2. Where the Wild Things Are

Още откакто видях отварящата сцена, в която малкия пич Макс си изтрещява нещо, си знаех, че ще харесам Where the Wild Things твърде много. Но не очаквах да ми хареса чак толкова много. Спайк Джоунз е в отлична форма и адаптацията му на култовата книжка на Морис Сендак доказва това. Всеки кадър е красив, а всяка сцена адски въздействаща. Наистина е жалко, че хората в България няма да могат да го видят в кината…

1. Love Exposure

Как се прави четиричасов филм, който не те отегчава за нито секунда, а напротив, държи сетивата ти в плен през всичките си 237 минути? Не знам, питайте Шион Соно. Love Exposure e монументално постижение и съм сигурен, че популярността му ще расте с годините. Всичко характерно за Соно е тук – от лудостта и кофти семейните отношения до религиозните култове и момичетата в униформи. Абсурдни сцени се редуват със силно драматични такива, а резултатът е едно прекрасно преживяване. Определено филмът на годината.

И така, след като с горния абзац отсяхме 25% от неориентираните и случайно попаднали тук читатели, време е да продължим по същество. С ясното съзнание, че не съм и няма как да съм изгледал всичко, представям ти десетте филма на 2009. Ако обичаш да четеш и размишляваш за кино – материал за теб има достатъчно. Ако ли обаче си по-практичен и рационален, и освен това имаш известно доверие в мен и преценката ми – то определено ще намериш какво ново да гледаш.

Така или иначе, авторът на класацията не носи никаква отговорност за последиците от гледане на кино, пък било то и на филм, който той е препоръчал.

10. HOME

Свободният и напълно безплатен за гледане HOME запълва квотата на научнопопулярните филми в тази класация. Заслугата за това е изцяло на визуалната част, а не на всевишния глас зад кадър.
В интерес на истината виждали сме и по-красива и добре заснета природа. Но не през 2009.

09. Източни пиеси

Да направиш от нищо – нещо. В общи линии това правят Камен Калев и екип в българския „Източни пиеси“. А драмата така избуява, че накрая излиза от кадър и става съвсем реална. За добро или лошо? Животът е циничен, но си знае работата – май бе за добро…
Ако филмите бяха хора, то този щеше да е скромен и симпатичен.

08. The Imaginarium of Doctor Parnassus

Малшансът, преследващ Gilliam в творенето му на филми свършва тук, където той получава поне капка признание. Уви, за повече не можем да говорим, тъй като лентата се е получила твърде неангажираща и несериозна. И моментите на вятърничавост са това, което размътва някои иначе брилянтни сцени и хрумвания.

07. Moon

Минималистичен и семпъл, но също толкова интелигентен, „Луна“ показва едно от другите лица на фантастиката и наред с това става повод за доста екзистенциални въпроси и размисли.

06. Los abrazos rotos (Broken Embraces)

Almodóvar явно е достигнал до такъв етап, че прави ако не филми за самия себе си, то поне такива с доста препратки към кариерата и личния си живот. Тук героят му е режисьор, а любимката му Penélope Cruz едновременно сияе и помръква на фона на засилени цветове и пищни декори. „Счупени прегръдки“ наслагва няколко филм-във-филма, комбинирани с чудесна режисура и заснемане. Самата история обаче не е толкова радостна – ако има нещо противоположно на романтичните комедии, то това е то.

05. The Bad Lieutenant: Port of Call – New Orleans

Като изключим леко инфантилното заглавие, предвещаващо евтин ченгесарски екшън с елементи на пошла кримка, като цяло „Лошият лейтенант“ хич не е лош филм, а Nicolas Cage изкупва доста грехове с покъртителната си роля.

04. The Hurt Locker

Рейнджъри… но не звездни, а по-скоро минно-пехотни. Динамичен в бързината и напрегнат в тишината, достоверно реалистичен и дори носещ послание на клетия зрител, умиращ от скука в американската си мечта. А режисьорът е жена, само между другото.

03. A Serious Man

Известен още като филмът с готиния трейлър. И лентата наистина си оправдава трейлъра. А „братята Коен“ – което отдавна не е просто име, а нарицателно, клише, марка – затвърждават имиджа си с една оригинална и изпипана отвсякъде продукция, далеч по-стегната и по-малко дотягаща от обикновено. И с култови персонажи, разбира се.

02. In the Loop

Политиката е фарс, а хората са пионки едни на други, заменими и клатещи се на ръба на дъската. Това е и едно от нещата, които лентата „завърта“. Но не с фактология, документалност и солидна пропагандна логика, ами с хумор, сатира и пълен арсенал от британски привички.
„Документално“ остава единствено заснемането като похват. Натуралната и друсаща камера може и да не ти харесва, но свиквай, защото елементи от нея има също в номер 4, а и стигаме до…

01. District 9

Лична и съкровена история, символизираща глобални и световни неща; лична история с огромен подтекст. Прекрасно разказана история, правдоподобна фантастика, смислен екшън. Двучасова динамика и дори докосваща драма. Всичко в едно.
Не помня откога не бях гледал филм за втори път. „Сектор 9″ започва толкова вихрено и залива с информация за новоизлюпената си реалност, че просто те задължава да повториш. След което всички погледи се насочват към Neill Blomkamp, феновете чакат продължение и дори не си помислят, че то ще е провал, както обикновено става с продълженията.
Не изпадай в стереотипи и предразсъдъци – това не е „филм за извънземни“. Много повече е.

10. Avatar

Защото елитът на българската кино критика каза, че това Е филмът. Ако така ще изглеждат 3D лентите през следващите няколко години, аз съм „за“, но няма да се разсърдя ако към визията добавят малко по-качествена история.

09. Moon

Дънкан Джоунс забърква кинематографично сай-фай явление от минималистична режисура, неповторим (в известен смисъл на думата) Сам Рокуел, един от най-добрите саундтраци на Клинт Мансел и монотонния глас на Кевин Спейс, който с помощта на няколко емоут-иконки успява да изгради много сложен персонаж, макар и под роботска форма. Ако си на мнение, че sci-fi жанрът трябва да те кара да разсъждаваш, а не да се радваш на шаренко, то „Moon“ е твоят филм.

08. In The Loop

Лентата на Armando Ianucci успява да бъде актуалнa и в същото време забавнa в жанр, където всичко може твърде лесно и твърде грозно да се оплеска. Една от най-добрите политически сатири, а те май не са много на брой.

07. Bad Lieutenant: Port of Call New Orleans

Вернер Херцог представя последната си мания по различни видове влечуги, каствайки ги в лентата си за опостушения от урагана Катрина Ню Орлиънс. Библейски змии се пличкат в затворнически води, игуани се размотават там, където не им е мястото, алигатори тъжно ронят сълзи от някой райски облак. Съвсем между другото Ник Кейдж изшмърква голямо количество от наркотичните запаси на града, изигравайки една от най-добрите си роли през последните години.

06. Black Dynamite

Ако Тарантино и Родригез наистина искаха да направят grindhouse филм, а не просто имитация на въпросната стилистика, то лентите им най-вероятно биха изглеждали като „Black Dynamite“. Перфектната режисура на Скот Сандърс удря едно рамо на леко поиздишащия към края сценарий на Майкъл Джей Уайт и компания, в резултат на което филмът се намества в този списък.

05. Thirst

Чан-Уук Парк се завръща в свои води с вампирската си лента, която си тръгна от Кан с приза на Журито. Приключенията на корейския Поп превърнал се във вампир са прекрасна смесица от комедия и нещо, което в днешно време наричат „хорър“ (ама моля ви се, не става дума за здрачски тип ужаси) – все неща, от които азиатският режисьор много добре разбира. Канг-хо Сонг както винаги блести в ролята си на морално затормозения монах, а Ок-бин Ким е приятно откритие, съчетавайки невинен сексапил и нечовешка бруталност. Вече се приемат залагания кога точно някое хиливудско студио ще обяви, че прави римейк.

04. District 9

Нийл Бломкамп показа на всички, че дори и с малко пари може да се направи много успешен летен блокбъстър, който да е едновременно ефектен, динамичен и достатъчно въздействащ, но в същото време не прекалено умствено затормозяващ, че да изгони зрителите, които просто искат да се забавляват.

03. (500) Days of Summer

Човек би си помислил, че хората в Холивуд мразят романтичната комедия и затова не пропускат всяка година да се изгаврят с нея под най-различни умствено осакатени форми, но когато добре направен филм от въпросния жанр се пръкне на бял свят, малкото ми сърчице започва неспокойно да ускорява ритъма си, а аз посягам към носните кърпички… за всеки случай. „(500) Days of Summer“ определено няма да ти разбие представите за жанра, но пък успешно се преборва с някои клишета и канони. А Зоуи Дешанел и Джоузеф Гордън-Леви са толкова сладки заедно.

02. Inglourious Basterds

С последната си лента Тарантино доказа, че един отличен сценарий винаги може да направи от шепа плоски герои и почти несвързани сцени един много забавен филм. Влезнах в кино залата сравнително негативно настроен и излезнах благодарен, че „Death Proof“ е бил единичен случай на недоразумение. Дали злите герои ще ликуват за трета поредна година през март?

01. Ai no Mukidashi / Love Exposure

(Да, знам, че не си го чувал) Лентата на Шион Соно е от онези редки произведения на изкуството, които не просто наблюдаваш или слушаш. С тях човек се сблъсква, силно и непростимо, с трайни следи. Четиричасовата японска епика се завърта най-вече около модерната религия и любов, и перверзиите, в които те са се изродили. Докато първата е разгледана много песимистично (и с право), то относно въпросите за любовта и приятелството Соно остава голям оптимист. По-подробно описание на лентата е немислимо в 2-3 изречения, така че ще трябва да ми се довериш като ти кажа, че „Love Exposure“ е шедьовър и ако поне малко се интересуваш от азиатско/японско кино, да се добереш до лентата и да ѝ се насладиш максимално. Ако след това започнеш да се разкарваш по улиците маскиран като нинджа и с фотоапарат в ръка, няма аз да съм виновен.

На пръв поглед семпъл, но всъщност с доста изчистен, стегнат сюжет. И оригинален. Moon не е особено ефектен, но е по своему стилен, при това без да е налице добре познатата стерилност. Липсват и други клишета и епични сцени, които да ни удивят с баналността си.

Филмът прокрадва доста идеи и ги оставя да се доразвият в съзнанието на зрителя. От актуални и социални – за човешкото бъдеще и корпоративната жестокост например, до такива с философски привкус и без еднозначен отговор – за природата на човек и кое всъщност ни прави хора и личности, за цената на живота, за предопределящата роля на спомените. И не на последно място за връзката между човек и машина, където според общото разбиране нито човекът е класически такъв, нито пък машината е толкова далечна и чужда – та нали все пак е човешко творение…

Click here to view the embedded video.