F r a m e s p o t t i n g » Megan Fox

Passion Play (2010)

Нели — Tue, 02 Aug 2011 19:47:32 +0000

Passion Play е режисьорският дебют на Мич Глейзър – сценаристът зад филмите Great Expectation (1998) и The Recruit (2003). Но ако това име така и не ви говори нищо, едва ли ще го запомните и след този филм. Всъщност други са имената върху постера, които ще привлекат вниманието ви. Ако сте любител на стойностните филми, ще си свалите Passion Play заради актьорите Бил Мъри и Мики Рурк, ако сте мъж, ще си дръпнете лентата заради актрисата в главна роля Меган Фокс. Ако сте и двете, най-вероятно вече сте гледали филма…. При всички положения обаче ще останете разочарован, защото Passion Play предоставя много по-малко от това, което на пръв поглед обещава.

Лентата разказва за любовен триъгълник между красивата Лили, застаряващия джаз тромпетист Нейт и гангстерския бос Хепи Шанън. Така поставени нещата, едва ли будят особен интерес у вас, но почакайте ди видите какво всъщност се случва.

Както се досещате, в ролята на джаз изпълнителят е Мики Рурк. Откакто станахме свидетели на голямото му кино завръщане, актьорът попадна все на еднотипни роли, които – да, отиват му, но в същото време не разкриват потенциала му, тъй като до голяма степен отговарят на реалната личност зад образа. Дали стар кечист, или уморен тромпетист, няма значение, тъй като идеята зад ролята е една – Мики Рурк е далеч от това, което беше. Същото се отнася и за Бил Мъри, който вероятно е приел да участва във филма от скука. Междувременно обаче ще останете приятно изненадани от Меган Фокс, която този път освен красива, е една идея по-талантлива. В крайна сметка обаче героите са зле изградени и дори да бяха изиграни с малко повече ентусиазъм, едва ли щяха да станат по-итересни.

Големият проблем на филма е друг – липсата на силна и добре развита идея, която да осмисли сюжета. Целта на Глезър е може би да представи идеята за този втори шанс, който ти дава възможност да промениш живота си, да поправиш грешките си. Това се случва с героя на Рурк, когато среща героинята на Меган Фокс. Но сценарият изглежда написан сякаш от аматьор, който не се е поколeбал да включи любовна история и малко екшън, за да направи филма си гледаем, вместо да заложи на нещо по-качествено и дълбокомислено. Всъщност е трудно да говоря за сюжета на Passion play без да ви спойл-на края на филма, който най-вероятно няма да ви изненада, тъй като лентата силно напомня на няколко други филма от този тип. Първата асоциация, която ще направите, ще бъде с филма на Люк Бесон Анджела, в която ангел слиза от небето, за да помогне да закъсалия главен герой. За разлика от френския филм обаче тук липсват смислени диалози, а зрителят така и не успява да се ангажира емоционално със случващото се на екрана.

Passion play е бавен и безидеен. Лоша имитация, която едва ли ще остане в съзнанието ви дълго след последните надписи. Липсва интрига в сюжета, а химия между актьорите почти няма. Но в крайна сметка, ако не очаквате нищо от лентата, може и да понесе по-лесно провала, който представлява..

Jennifer’s Body

Аспарух — Sun, 04 Oct 2009 10:58:00 +0000

Тази кино-година болезнено избива в джендърните отношения. След провокативния Антихрист на Ларс фон Трир, който показно описваше какво точно представлява жената за интелигентния мъж… Диабло Коуди и Карън Кусама отвръщат на удара с феминисткия хорър „Тялото на Дженифър“. Тонът обаче се оказва доста различен – и на моменти (особено в сцената с гората) „Тялото“ звучи почти като „Саут Парк“. Общо взето, мъжете в филма са третирани като хранителни продукти вторични суровини. Меган Фокс изпълнява ролята на демона в женско тяло Дженифър, която убива даже не съзнателно, а от липса на други варианти – ако не изяде някое похотливо тийнейджърче, току-виж красотата ѝ отишла на кино и изгубила статуса си на сексуален обект. Първата ѝ приятелка и същевременно врагиня, очилатата читателка на списание Bitch и снабдена с абсурдното име Нийди (в ролята Аманда Зейфрид) пък перфектно се вписва в клишето за стопанката на мощен чехъл, под който е напъхано мекотелото гадже, което от време на време служи и като носна кърпичка.

Въпреки че сценарият на Диабло Коуди е писан горе-долу по същото време като оскароносния „Джуно“ (2007), този път творението ѝ няма големи шансове да обере сериозни награди. Не толкова защото става дума за хорър, колкото просто че тук нямаме добрата симбиоза на противоположностите, която се получи в „Джуно“. Ако си представим сценария като миксер, отделните съставки, които Коуди хвърля вътре, не водят до хомогенна, още по-малко вкусна маса. Пропорцията не е уцелена, хорърът във филма е на границата на комичното, стереотипните образи трябва да изпълняват ролята на подправка, но не привнасят особена пиперливост, а сатирата на приятелските отношения „по женски“, макар и точна, изглежда леко недоизпипана – въпреки че именно тя зарежда най-много филма с забавен диалог и саркастични подхвърляния.

Филмът е парадоксална поредица от гафове. Започвайки от първите кадри, в които виждаме Аманда Зейфрид в лудница, което звучи като изтъркан стереотип в хорър. Още оттам склонността към пресоляване на супата избива в сценката, в която тя избликва в насилие. Ако вече сте цъкнали с език, ще продължавате да го правите през целия филм. Хулиганският дух е същият. Изборът на името на градчето (Дяволския чайник, вместо доста по-многозначителното Дяволско гърло :) е забавен; има географска причина, но още оттук замирисва на клише; символът на огромната дупка, краят на която не се вижда, съдържа толкова много фройдистки отправки, че направо не се наемам да го коментирам. Та продължаваме с ретроспектива в миналото, където Нийди е първа приятелка с пълната си противоположност Дженифър (главната героиня, в кожата ѝ се подвизава Меган Фокс) – самоуверена, екстровертна, демонстративно секси и стабилно неангажирана. Те са пълни противоположности, но са приятелки от детската градина. Още малко и ще повярваме, че отношенията им са искрени… :)

Историята как точно Дженифър се превръща в това, което е през по-голямата част от екранното време, мисля да я пропусна. Поне някакъв съспенс все пак трябва да остане за зрителя, защото след този момент той просто абсолютно липсва. За логиката на поглъщането на похотливи ученици като способ за поддържане на добър външен вид и физическа форма… чичко Фройд отново чука на вратата. Аналогиите са ясни, въпросът е защо авторката на сценария така настойчиво се придържа към тях. От концепцията за местната красавица, превръщаща се буквално в мъжеядка, би могла да се роди добра смес от ирония и пиперливи сцени, но точно тук нещата определено не се получават. Филмът очевидно заимства като дух от стари класики в – като минимум личат заемките от Heathers (1989) и Ginger Snaps (2000), но избива в тежък феминистичен дух, използвайки главната героиня като показен екзекутор за мъжете, които, ако използваме типичното клише, „превръщат жената в сексуален обект“. Не мога да отрека, че в този смисъл изборът на Меган Фокс за главната роля звучи особено забавно, доколкото тя е въплъщението именно на жената като сексуален обект, още повече че е отчайващо слаба актриса; ако си позволим ехидната аналогия, Фокс поглъща сценариите, за да поддържа имиджа си в кино-бизнеса почти по същия начин, по който тук поглъща мъжете.

Мъжките персонажи в „Тялото на Дженифър“ са показани свръх-стереотипно – нещо като забавни двукраки кучета на Павлов, домашни игриви развратни животинки, които само да стигнат до (дори и не съвсем зряло) тяло с чифт пищни гърди – и можеш да ги мачкаш като пластелин, да ги поглъщаш (ох, чичко Фройд!), изобщо да си играеш с тях без особена жалост. Акцентът обаче се получава в духа на сериозните отношения, които могат да бъдат само между жени – другояче няма как. Историята как момичетата и конкретно приятелките се изграждат една друга и се доразвиват, отнемайки една от друга, кънти просто като фундаментална основа на цялата история. Ако едната изведнъж получава огромни гърди, другата рязко започва да качва диоптри. Ако първата има гадже, а втората – десет гаджета, приятелството е изчерпано и отива на боклука. Ако пък едната от тях е по съвместителство и демон, това само спомага за по-бързото развитие на нещата в „правилната“ посока.

Визуалната съставка на филма, дело на Карън Кусама, очевидно е черпила здраво от типичните за хоръра образи и ги поднася в традиционния ред – но резултатът отново изглежда като изкуствено привнесено клише, макар да е точно на местата, където бихте го очаквали – дали ще е разходка през мрачен коридор, пустош или разпадащ се декор. За кадровото заиграване, особено в едрите планове на Нийди и Дженифър и устните им, също няма какво друго да се каже, освен че това изглежда като подхвърляне на лакомство на същите похотливи домашни животинки, които героинята на Меган Фокс така охотно консумира за закуска във филма – и които в киносалона очевидно очакват двете девойки „да го направят“. Изобщо режисурата разчита прекалено много на поставянето на правилните места на кадри, замислени да провокират условен рефлекс у зрителите.
Бих могъл да продължа още много с критиките – но не виждам смисъл. Като чист хорър филмът е очевиден провал, но ако го приемаме като кино-позиция на феминистки с лек лесбо-привкус, той е почти на мястото си. Сценарият не блести с гениални ходове, а Диабло Коуди очевидно умее да започва разказа и да пише остроумни диалози, но за изграждането на цялостна структура ѝ липсва опит, а финалът е направо измъчен. Вмъкването в края на съвсем нови сюжетни правила (което е направо престъпление за всеки сценарист) окончателно размива границите между отмъстителната феминистка и злобната красавица и ражда още по-голям хаос от стереотипи. Безспорно резултатът е в пъти по-добър от повечето тийн-хоръри на 90-те години или от „Здрач“ (опазил Бог да беше по-зле), но това не е оправдание – те просто са толкова отчайващо зле, че не е трудно да бъдат надминати… Единственото, което спасява филма и го прави донякъде достоен за гледане, са саркастичните реплики, особено от момента, в който медиите подхващат темата за трагедиите. Ако сте любители на черния хумор, фрази като „Сега цялата страна получава огромно трагично надървяне от тази история“ определено ще ви допаднат.

Дали да го гледате? Бога ми, наистина не знам какво да ви кажа. Според мен, ако не сте жена с мания за феминистка доминация, няма кой знае какво, което да видите. Ако сте перверзен почитател на лесбо-сцените, двуминутна целувка е практически всичко, което ще откриете. Хорърът в филма не е в достатъчна концентрация, за да допадне на хардкор феновете. А! Сетих се! Ако сте сред заклетите почитатели на Меган Фокс, гледащи всичко, в което тя участва – този филм е точно за вас!

Framebites #6

Владо — Sun, 12 Jul 2009 16:54:22 +0000

Миналата седмица ни дадоха трейлърче, тази постерче. За момента цялият маркетинг на „Jennifer’s Body“ разчита твърде много на Меган Фокс, а дума за евентуални други плюсове не се и обелва… което не е много добре.

Излезна и трейлър към последния филм на майстора на ужаса Dario Argento. Нужна е солидна доза абстрахация от отблъскващия войсовър и ако постигнете нужното ниво, ще откриете един обещаващ филм.

Click here to view the embedded video.

Извънземните са напаст, трябва да бъдат изолирани и най-вече контролирани. „District 9“ изглежда малко като Cloverfield забъркан с доза мистерия, екшън, морални проблеми и неморални същества. През август ще разберем колко точно е била ефективна цялата маркетинг вихрушка, която се вихри покрай лентата. Постерче тук, трейлърче долу:

Click here to view the embedded video.

„Funny People“ (за когото писах преди) на Джъд Апатоу и с участието на Адъм Сандлър, Сет Роджен и компания се сдоби с red band-трейлър, който не е чак толкова вулгарен, но представя филма в една по-различна светлина.

Click here to view the embedded video.

Малко скучна ми беше тази седмица откъм кино новини, така че останалото накратко. Зеленият Фенер се сдоби с Раян Рейнолдс, измежду други двама кандидат „актьора“. Одри Тоту е Шанел, Flame и Citron не са безславни копилета, но пък се справят добре с огнестрелните оръжия. Също така се готви игрален филм по култовия Jin-Roh, а аз ще се моля да го сполети съдбата на Акира.

Framebites #5

Станимир — Mon, 06 Jul 2009 15:08:02 +0000

За всеобща радост на всички фенове на седмото изкуство трилогията „Заразно зло“ ще получи четвърта част. Новият филм ще се казва Resident Evil: Afterlife и се очаква да излезе през 2010 година.

За сметка на това едва ли ще видим филмовото продължение на сериала Вероника Марс. Според Кристен Бел, наскоро Ром Томас (създателя на сериала) е говорил с разни студия, които не били никак ентусиазирани от идеята.

През седмицата се появиха и доста нови неща свързани с новия филм на Куентин Тарантино – Inglourious Basterds, познат още като Безславни Копилета. Новият (френски) трейлър показва доста повече от атмосферата на филма. Банерите не показват нищо особено, но са приятни за гледане.

Jennifer’s Body, написан от Диабло Коди и с участието на Меган Фокс, също се сдоби с трейлър и нови снимки. Трейлърът не е особено впечатляващ, но все пак го вижте за себе си.

За тези, които не са разбрали новият филм на Стивън Содърбърг е комедия, въпреки че (почти) всички бяха останали с впечатлението, че ще бъде адския трилър. Във филма участва Мат Деймън в ролята на 0014, което според героя му е, нещо като два пъти по-готино от 007.

Около Аватар, новия филм на Джеймс Камерън, всичко е все още свръх секретно. През миналата седмицата се появи цял банер, показващ същество от филма. Вижте го тук.

Ice Age 3 – trailer

Никс — Mon, 18 May 2009 02:06:19 +0000

Click here to view the embedded video.

Един от трейлърите на Ice Age 3. Поредното легендарно преследване на Жълъда – този път без студ и замръзване, а с нагорещени страсти. Абсолютен фурор прави Scratte – нещо като лисицо-катеричка, която омайно пърха с миглички. След като я зърнах, първата ми мисъл беше „Megan Fox“ (не че това има някаква връзка)!

По кината от 1-ви юли, баш в студа.

Revenge of The Fallen – трейлър

Владо — Fri, 01 May 2009 09:35:50 +0000

Единствените неща, които харесах в Transformers, бяха простотиите на роботите и Меган Фокс. Филмът не успя да ме грабне нито с шаренко, нито с история и си остана приятно, но твърде неангажиращо занимание през лятото.

Но! Още от рекламните клипове съм фен на втората част. Майкъл Бей е наблъскал отрочето си с толкова много епика, че не можах да остана безпричастен. Paramount пуснаха първия голям трейлър към Transformers: Revenge of The Fallen, а той изглежда дори по-добре от разкошния тийзър, който излезе преди три месеца.

Click here to view the embedded video.

True Blood VS Jennifer’s Body

Никс — Thu, 26 Mar 2009 03:22:44 +0000

Открих натрапчива прилика между постерите на вече известния сериал True Blood и на неизвестния още Jennifer’s Body, очакван към края на годината.

Разликата: в първия случай имаме остро зъбче, напомнящо за секси-вампиризма в сериала. Във втория случай става въпрос за канибализъм или нещо подобно; и кожата е сочно розовка.

Ако трябва да ги сравняваме, като цяло постерът на True Blood изглежда по-стилен. От друга страна Jennifer’s Body залага на апетитните черти на Megan Fox, което не е малко.

Колко много думи за две картинки, м?

Трансформърите се завръщат

Владо — Sun, 01 Feb 2009 14:00:03 +0000

При това с гръм и трясък. От Paramount пуснаха първия тийзър към предстоящото продължение на Transformers. Клипчето е два пъти по-шарено, три пъти по-шумно, а аз се надявам филмът да е поне една идея по-смислен и интересен от предшественика си. На режисьорското столче отново е Майкъл Бей, а окото ще радват Шиа Лабьоф и Меган Фокс. Transformers: Revenge of the Fallen ще разтърси кино салоните в края на юни.