„Двама българи са чета, трима – чета с предател“

„Какво е македонска тройка? Двама правят секс, а третият лежи заклан“

Двата важат и за сърбите. Казвам това, защото филмът е сръбски. И в подтекста му се крие едно цветущо описание на сръбския манталитет, та чак и на балканския такъв.

Сценарият и историята са идейни. На места има клишета, но като цяло си остават оригинални, успяващи в същото време да прокарат внушенията и „изводите“. А част от тях се отнасят до разединението и делението на всякакви нива, вечно вперения в миналото поглед, черногледството. Не става дума за никакво фентъзи, а Свети Георги и „змея“ от заглавието са само част от силния символизъм и метафори.
Действието се развива в началото на Втората световна война, но филмът не е и съвсем военен. В едно сръбско село на границата с Австро-Унгария съжителстват от една страна млади, здрави, „прави и корави“ мъже, а от друга – ветерани и инвалиди от отминалите Балкански войни. Разделение, търкания и неприязън обуславят отношенията между двете групи. Накрая идва момент, в който здравите мъже са призовани на бойното поле – дълг, който ветераните вече са изпълнили и за който са платили висока цена, без обаче да получат особено признание. Останали сами с жените и децата в селото, инвалидите се опитват да получат това, което вярват, че заслужават – любов…

Бюджетът на продукцията е големичък като за една бедна държава (около пет милиона евро) и това си личи. От ефекти, декори и визия не са пестени както пари, така и талант. И удоволствието да гледаш е голямо.

На филма му липсват малко по-добри диалози и задълбочаване в народопсихологията. Големите минуси са основно два. Единият е крайно неуместния актьор в една от главните роли, а другият – протакането на „встъпителната“ част и претупването на финала. Който можеше да бъде направо епичен.

Почти всичко останало е на високо ниво и си заслужава двата часа. Които можеш да отделиш до 16 септември в салоните на ФКЦ-Варна, от 18 и 21:15 ч.

Изключвайки това (или включая го – в зависимост от гледната точка и самоопределянето като русофил/русофоб), Mala Moskwa (2008) е доста добър. Едно от най-хубавите неща, които видях досега в „Любовта е лудост„. Всъщност още от първите кадри става ясно, че ще гледаш нещо красиво и изпипано. Понякога дори движението на камерата може да ти подскаже немалко неща. Бокето придава мек рисунък зад гърба на актьорите, основният от които е красива жена. Всъщност леко лъскаво и „холивудско“ ми дойде това, че почти всички показани жени бяха разни хубавелки. Ала след като нагромиха руснаците, а дори и най-добродушният герой се напиваше като кирка, то поне жените им показаха в добра светлина. И нищо чудно – да плюеш по рускините е кауза пердута. И би било посрещнато доста по-враждебно, отколкото ако ги задяваш за теми като алкохолизъм, комунизъм и военни действия.

Диалозите са много добри, макар истинските бисери да са за сметка на руснаците. Интелигентни и много, много „тънки“:

- … щяхме да приемем, че е чудо и да му се радваме.
- Да, да, ние се радваме… но ние, руснаците, не вярваме в чудеса.

- Защо тук има толкова много бездомни кучета?
- Навремето руснаците ги оставили… и те са се размножили.

- Вие в Русия правите каквото „трябва“. Ние в Полша правим каквото си искаме!
- Армията те изпрати в Полша, но това не значи, че си в Полша! (военен към „разработван“ цивилен)

Извън кадър и контекст не будят особено възхищение, но по време на прожекцията всеки от тези диалози предизвика бурно ръкопляскане в залата.

„Малката Москва“ всъщност е градчето Легница, приютяващо най-голямата част руски войски от Втората световна насам. Действието се развива след нея и на няколко етапа във времето. Не се подлъгвай – това не е точно военен или исторически филм. И не, не се показва колко лошо нещо е войната, тъй като тази роля е отредена само и единствено за руснаците. Но както се казва – това да му е кусурът… Филмът е доста повече от пропаганда и надскача тенденциозността си, като наистина си струва гледането. Това е една умопомрачителна любовна история! И история за това как се раждат митовете и градските легенди, вдъхновяващи народа в трудни времена…

Alle Anderen („Всички други“) е интересен и интригуващ, дори без да предлага особена динамика или разнообразие в действието. Филмът те потапя в атмосферата и бита на две души, чието привличане и отблъскване разкрива много истини, внушения и асоциации. Дълбок и чудесен поглед над човешките взаимоотнопения. Добавяме добрата актьорска игра и чисто техническите качества (в потвърждение на стереотипа за немската прецизност) на лентата и получаваме един от основните претенденти за приза „Златната Афродита“ от XVІI фестивал „Любовта е лудост„.

Макар британски по „идея“ и с британци в главните роли (за много от които това е първа изява – било то като актьори или режисьори), филмът е заснет в България. Сериозна част от сюжета преминава във Варна. East Meets Barry West би могъл да се възприеме като добра реклама на морската столица, ако не бяха клишираните и зле подбрани кадри на града, както и цялата безобразност на продукцията, която засенчва всяка наченка на нещо хубаво и стойностно.

Всичко това е жалко, защото лентата започна що-годе добре и се усети някакъв потенциал. Има хумор и доста иронични и пародийни заигравки с българския бит и култура (aka селяния и простотия). За съжаление дори това е поизтъркано, защото тези неща ги гледаме по цял ден и навсякъде около нас. Все пак си признавам, че по време на прожекцията падна доста хилене. Част от него беше искрен смях на епизодичните смешни моменти. Останалото беше под формата на подигравки, които си поделиха небивало-абсурдните кадри във филма и ужасно организираната прожекция в зала 2 на Фестивалния и Конгресен Център (като част от „Любовта е лудост“).

О, без малко да забравя – за цвят присъства и BIG SHA (Мишо Шамара), който го раздава генгстъ-генгстъ. Вероятно е смятал, че ще си направи добра реклама с тоя филм… и пак вероятно после доста е съжалявал. Има защо.

Програмата включва петдесетина филма, като 10 от тях ще се борят в конкурсната програма. Нямам впечатления от заглавията, но предварително се промотират унгарският Prima Primavera (щото с Весела Казакова, нали), немският Alle Anderen, израелският Beaufort, „касовият“ руски Admiral, индийският Rang rasiya. В тяхната сянка вероятно се спотайват и по-стойностни ленти (без Весела Казакова, нали).

Превъплътен в официални гости на фестивала, от високо ще се спусне „елитът на българското кино“, приел човешки образ в лицето на: Георги Калоянчев, Татяна Лолова, Коста Цонев, Георги Черкелов, Васил Михайлов, Гинка Станчева, Никола Анастасов, Александра Сърчаджиева, Иван Ласкин, Андрей Слабаков, Ернестина Шинова, Мартина Вачкова, Йоана Буковска, Иван Андонов, Георги Мишев, Хачо Бояджиев. „И други“…

Всеки, който иска да кривне поне малко от масовите кино-продукции може да се пробва. Мястото е Фестивалния и конгресен център във Варна, с цялата му соц-атмосфера и червени кресла. Цените са по 5 лева на прожекция, като за откриването и закриването скачат до 10.
Пълна програма и повече информяция – тук.

–
Ревюта на някои от филмите:
• Alle Anderen (Всички други)
• East Meets Barry West (Изтокът среща Бари Уест)
• Mala Moskwa (Малката Москва)
• Sveti Georgije ubiva azdahu (Свети Георги убива змея)