Ricky Gervais!

(и Stephen Merchant.)

Имената говорят сами за себе си. И който е запознат с тях определено знае какво да очаква. Или поне си мисли, че знае, защото в крайна сметка пак ще бъде изненадан…

Създателите на The Office и The Office се нагърбват с нелекото предизвикателство да сътворят комедийна драма. При това в епизоди.

Резултатът е брилянтния Extras, който излиза в лимитирана серия – два кратки сезона, по един през 2005 и 2006.

Историята се върти около така наречените статисти. Или всъщност е по-правилно да кажем, че въпросните статисти се въртят около историята, малко като мухи без глави. Те са двама, като основната роля Gervais съвсем скромно е поверил на самия себе си, а другата – на чаровната Ashley Jensen. Човекът в скобите (Stephen Merchant) също намира своето място в каста като агент/мениджър на актьори. И макар въпросните да са нещо като „с връзки“ в сериала, тъй като очевидно сами са се поставили там, то превъплъщенията им са повече от безукорни. Изграждат се няколко култови персонажа, а Ashley е перфектна в ролята на един от най-глуповатите герои, които киното е виждало.

Ако си от хората, които с изричането на филмово заглавие, накрая непременно добавят „… с еди-кой-си [актьор]„, то големите имена в Extras тепърва започват. Във всяка серия гостува по някой сравнително именит актьор, който играе себе си и се вписва в сценария по свой си начин. Например в пилотния епизод Ben Stiller залага на солидна доза самоирония, а в следващ Kate Winslet говори мръсотии, достойни за еротичен телефон, а накрая забива пирона с искрена реч за това как се печели Оскар. По-натам се появяват Samuel L Jackson, Patrick Stewart, Orlando Bloom, David Bowie, Daniel Radcliffe, Chris Martin (Coldplay), Ian McKellen и доста други, като повечето от тях изобщо не се свенят да правят непривични и откровено идиотски неща пред камерата. „Гостите“ са много точно подбрани за нуждите на всеки епизод, а Robert De Niro дори не го споменах, че вече звучи съвсем като реклама…

Всяка серия се развива на ново място, като това обикновено са различните снимачни площадки на отделни продукции, в които нашите герои-статисти се снимат… образно казано. Разнообразието от декори и реквизит е най-малкото, което ще видиш. Действието ни отвежда дори до места като церемонията по връчването на наградите BAFTA, както и в Big Brother – където, можеш да се досетиш, сцените и простотиите са неописуеми.

Extras забавлява с широк спектър от британски хумор, вариращ от откровено черен хумор и просташки шеги, до изтънчени и доста деликатни такива. Пародията също е пълна, като обект на ирония са както най-обикновени житейски ситуации, така и цели индустрии като киното и шоубизнеса. За последните две няма прошка, като Ricky (и Stephen) отгръща кулисите за любопитните ни погледи, казвайки сериозни неща на майтап, или пък шеги със сериозен тон. Заигравката продължава с множество препратки към реални лица и събития, някои от които добре познати само на Острова. Безкомпромисно са захапани всякакви обществени стереотипи и предразсъдъци, най-популярните от които – на расова, религиозна и сексуална основа. Същевременно са избегнати някои типични клишета, най-голямото (липсващо) от които оставям да констатираш сам.

Отличителното за всяка серия е неподправимия тематичен хумор, а това, което ги свързва е драмата и (де)градацията на героите. Ако съм те оставил с впечатлението, че това е една брутална комедия, характеризираща се с безконечен и неконтролируем смях от начало до край, то си едва наполовина прав. Защото към края на 30-те си минути всяка серия напомня, че нещата могат да са и дефакто са сериозни. И може би тъжни. Дотолкова, че в крайна сметка да ни пука за героите, а не само да им се смеем. Точно тази сърцевина, спотаена под черупката на брутални шеги прави сериала нещо като жива класика.

Откриването беше забавно, а на Hugh Jackman му се получаваха шегите. И танците. И Anne Hathaway.

Най-добрата поддържаща роля на Penelope Cruz завърши разхълцано и на испански:

Романтиката през 2008…

Ben Stiller имитира Joaquin Phoenix, докато Natalie Portman обявява претендентите в раздел „Операторско майсторство“.

–
Комедиите на 2008 и някои не-комедии, погледнати от смешната им страна – видео »

Beyonce!
video removed

–
Хората на Heath Ledger вземат наградата му, докато камерата обхожда „покрусените“ лица на гостите в залата – видео »

Philippe Petit (Man on Wire) се опита да направи шоу като демонстрира словесни, фокуснически и дори циркови заложби.
video removed

Will Smith за екшъните и визуалните ефекти:
video removed

Kate Winslet духовито изигра награждаването си и обсеби ефирното време за цели три минути, а словесната и плеяда беше драматична „като за последно“.

–
Най-добра главна мъжка роля – видео »

–
Индийско нашествие на подиума – победителят на вечерта Slumdog Millionaire. Видео »

При анимациите „УОЛ-И“ изписука зарадвано, а за най-добър британски филм бе избран документалната лента „Man on Wire„.

Пълен списък с номинираните и спечелилите може да намерите на специалната страница в imdb.

А самата история е тежка. Много тежка. 15годишният Майкъл среща първата си любов, повръщайки на улицата. Връзката с два пъти по-възрастната от него Хана се оказва най-хубавото нещо, което му се е случвало и доскорошните му занимания отстъпват място на безкрайни следобеди в правене на любов и четене на глас. Всичко е прекрасно, докато един ден Хана изчезва, за да се появи в живота му години по-късно по начин, който променя живота му завинаги. Майкъл вече е студент по право и заедно с професора си наблюдава първия публичен процес срещу участници в есесовските отряди. И тя е там – като бивш пазач, изпращала невинни хора на смърт, като престъпник, оставил повече от 300 души да изгорят живи. Шокът е огромен. Любовта на живота му, жената, оставила най-дълбока следа в съзнанието му е обвиняема в ужасяващо престъпление. За да е кошмарът пълен, Хана не само, че признава, ами и видимо не осъзнава нещата, които е вършила. А тези неща са непростими. Въпреки любовта, спомените и признанието, идеята за прошка е немислима.

Може ли да простиш подобно нещо? Правилно ли е? Чия е вината? Струва ли си да загърбиш живота си, заради страха от унижение? От любов или съжаление продължава да чете четецът за жената, прекрачила границата? Какво научихме? Ужасно много въпроси. И една единствена сцена, която дава отговор на всички. Гледайки филма си мислех колко много очаквах от Ралф Файнс и как всъщност е трябвало да насоча вниманието си към германецът Дейвид Крос, играещ младия Майкъл. Въпросната сцена обаче ми напомни за първоначалните ми очаквания и ги покри напълно. Един много тъжен момент, обобщаващ отчаянието, болката и вината, съпътстващи живота на твърде много хора и един въпрос, останал без отговор. Защо?

Имам един приятел, според, който един филм е добър, когато те натъжава. Е, The Reader е много много тъжен. Дано и в Холивуд си поплачат и след 5 предишни номинации за Оскар за Кейт Уинслет и 2 за Стивън Долдри, заветните статуетки най-накрая се окажат в ръцете на хора, заслужили ги отдавна.

В свят, който е перфектен да бъдеш различен е безумно. Нерационално. Детинско.

В свят, който не знае как се обича е лудост да обичаш.

В този свят щастие няма.

Перфектни филми има. Честита Коледа :)

Това горе е новият постер на The Reader, който излиза 09.01.2009. Много обичам изчистени постери като този, загатващи история с добре формулирани и кратки послания. Малко напомня на постера на Closer.

А сега за филма – заедно с Revolutionary Road (отново с Кейт Уинслет), The Reader е един от най-чаканите филми в момента. Историята се развива по времето на следвоенна Германия. Майкъл е тийнеджър, който се разболява и за него се грижи 2 пъти по-възрастната Хана. Между тях се заражда връзка, основана на четенето, откъдето идва и заглавието на филма. В един момент Хана изчезва, за да се появи 8 години по-късно, когато Майкъл вече е студент по право, разследващ военни престъпления. За всеобщ шок Хана е обвиняема, което води и до разкриване на тъмното ѝ минало. Минало, за което ще разберем след месец-два, когато е и премиерата.

Филмът е режисиран от Стивън Долдри (Часовете), Майкъл и Хана са съответно любимите Ралф Файнс и Кейт Уинслет.

Click here to view the embedded video.