На втори прочит нещата започват да губят от блясъка си. The Expendables далеч не е събрал всички екшън-легенди, нито дори повечето. В крайна сметка имаме 2-3 от тях в главните роли, и още толкова, които се вясват епизодично. Чичо Брус и Бате Арни се появяват съвсем мимолетно, но за компенсация камерата се тика в тях и ги показва от възможно най-близък план, за да не вземем случайно да изпуснем божественото им присъствие. Трябва обаче да признаем, че именно кратката сценка с Willis, Schwarzenegger и Stallone е една от най-забавните, като тримата изглеждат приятно профански.

Профански, но за съжаление в по-лошия и не толкова забавен смисъл на думата, изглеждат повечето от останалите имена в каста. Разбира се, никой от тях не е известен с кой-знае какви актьорски заложби, и въпреки това е изненадващо колко неадекватно стоят на екрана. Особено Jet Li.

Както може би се досещаш, филмът залага не на качеството, а на количеството… бой. Но в интерес на истината, нито боят беше толкова много и брутален, нито сюжетът беше толкова идиотски. С други думи: това нито е ултимативният екшън, нито е ултимативната тъпня. Историята е опростена, без да се напъва да е интелигентна или оригинална. Именно затова лентата не се проваля с гръм и трясък в този аспект – просто защото не се и опитва.

Основното разочарование идва точно от там, откъдето не трябва: екшън сцените. Бързият монтаж, хвъчащи кадри и тресяща се камера може и да внасят някаква измамна динамика и автентичност, но в пъти повече дразнят. Към края това се пооправя – или просто вече сме свикнали – но пък тъмнината на екрана си остава. Отново към края идва и адското меле, което би следвало да осмисли всичко в един такъв филм… и може би го прави. Но въпреки че имаме няколко култови момента, като цяло индивидуалните битки разочароват. Lundgren и Jet Li правят няколко спаринга, като с всеки следващ задобряват, но преди да стигнат до нужното ниво и… филмът вече е свършил. Най-пропилян обаче е потенциалът в боя между Stallone и Steve Austin, който бой можеше да е нещо епично, нещо от ранга на Godzilla VS King Kong например; но вместо това свършва просто като Рамбо VS Ледения, които се блъскат като стари тирове.

И тъй като това очевидно не е филм, който се взема особено насериозно, The Expendables е пълен с мачовски хумор и „здравеняшки“ шеги. И добре, че Stallone е решил да поеме в тази посока, защото именно това прави лентата напълно гледаема. Иначе най-драматичният и „дълбок“ персонаж е този на Rourke, който така и не се бие, но разказва за опразнената си душа и сръбската сливовица. Statham го зарязват, Li го бият, Stallone не разбира от жени, но всичко това е само между другото.

И въпреки всичко… Споменах ли колко е забавен филмът? Той наистина е, стига да имаш нужната първичност, за да го изтърпиш.

Bring It Happy Feet:

Click here to view the embedded video.

Гнусните типове и китайци от една страна са минус, но могат да бъдат и плюс – стига да ги възприемаш като атрактивна и описателна част от атмосферата. Персонажите са извратени и къде отблъскващи, къде забавни. Bai Ling (42-годишна, не знаех) прави запомнящо се присъствие, като на моменти ти идва да я цапардосаш през екрана.

За сметка на това Amy Smart е още по-секси, тук аранжирана с любимата на всички еротична комбинация – солиден брой цици и насилие. Верни на традицията и затвърждавайки запазената си марка, героите отново необуздано се опрашват на публично място. Е, не е култово като първия път (ех, първия път, първия път… нищо не е като първия път) и е малко натруфено, но става. Неприятното е, че поредицата навлиза в някакво клише – във всеки епизод ще гледаме такава сцена, всеки път героят ще оживява умрял… Предполагам няма нужда да ти казвам как свършва филмът. И сам би могъл да се сетиш. Представи си малкото годзилче/ейлиънче. Значи цял филм наш’те трепят мама годзила/ейлиън, и накрая след епична битка я повалят и унищожават яйцата и. Но ето идва финалния кадър, където последното и незнайно как оцеляло яйце се пропуква и от него се показва слузестата главичка на новороденото годзилче/ейлиънче, което отваря човка и изпищява:
- I’ll be back, ще има следваща част и ще правим още пари, арггхххх!

Това пък е предшественикът – тийзър постерът, навяващ спомени за култовата първа част.

И за финал – един доста хаотичен трейлър -

Все пак има за какво да похваля филма – Стейтъм е доста секси без риза.