Досущ по батмански краят на първия филм открито заяви, че новият свръх интелигентен злодей, с който Холмс и ко. ще трябва да се сблъскат, е професор Джеймс Мориарти – белобрад дядo, шампион по бокс, изключително начетен и не на последно място богаташче с предприемачески планове. Отгоре на това и професор, което трябва да подкрепи множеството твърдения, че Мориарти е достатъчно интелигентна личност, че да е стабилна заплаха и предизвакелство за детектив Холмс. Явно нашият човек на закона този път ще се поизпоти малко докато нареди всичките парчета от пъзела, в последните 20тина минути на филма разбира се, което пък от своя страна ще доведе до един стабилен final showdown.

Момент. Какъв ще да е този пъзел, след като ние вече знаем кой е злодеят на филма? Нещо не е съвсем наред тук. Мислех си, че детектив Шерлок Холмс ще трябва да разследва поредица от убийства и престъпления, които да го отведат до проф. Мориарти. В един момент обаче осъзнах, че няма да стана свидетел на прилично заплетен и мистериозен случай, който да изисква от Холмс и Уотсън нещо повече от мускули и издръжливост, а именно инетелект и дедукционни умения. Вместо това двамата другари и циганската им компания (в лицето на Номи Рапас и др.) пътуват до Франция, Германия и Швейцария, а към средата на лентата почнах да се прозявам, клепачите ми взеха да натежават. Господин и госпожа Mulroney са нахвърляли по сценария повече екшън и предпоставки за ръкопашни схватки, та са забравили, че сюжетът трябва някак си да е навързан и да има смисъл, което пък често изисква пълнокръвни и интересни герои. И за двете трябва да им напиша по един минус, което за съжаление няма да направи плюс. Обикалянето из Европа определено ни дава повод да се радваме на шарени гледки и битки по влакове и подобни, но болезненият хумор, който се носи от устата на Холмс и д-р Уотсън притъпява всичко, включително и умението ни да се радваме и на най-големите глупости.

Момент. Отново. Защо ни е да имаме интересна история и сюжет, след като в каста ни преобладават звезди като Джъд Лоу, Номи Рапас, Рейчъл МакАдамс (щастливката, сигурно има 2-3 снимачни дни общо) и Робът Дауни младши? Предполага се, че такъв талант събран в единица кадър ще успее някак да изнесе целия товар на плещите си или поне да ни разсее и убеди, че гледаме нещо по-стойностно. МакАдамс ще я прескочим поради скобите по-горе. Името на героинята на Ропас го забравих веднага след като го споменаха, така че остават само Шерлок Холмс и доктор Уотсън. Ако трябва да призная нещо на първата част е, че въпреки гаврата, която претърпяха Дойловите герои, химията между Дауни младши и Лоу определено я имаше, което направи детективските им премеждия една идея по-поносими, да не кажа чак забавни. В „Игра на сенки“ идиотизмът на Холмс е сведен до камп/драг, което Дауни е успял да засили още повече с играта си (която, предполагам, в случая може да мине за добра). Резултатът е един детектив, който във версията на Ричи трябва да бъде хем интелегинтен, хем наперен и екстравагантен, но в крайна сметка през по-голямата част от лентата е досаден, а в останалата просто бяха насам натам. Сега си представете колко интересен е д-р Уотсън, щом по-добрата половина от дуото е свалено на това ниво. Точно така. Не особено.

На режисьорското столче отново се е наместил Гай Ричи, който ако продължава да се продава на Холивуд по този начин, ще бъде запомнен не като човека заснел „Гепи“ и „Две димящи дула“, а просто като един от мъжете на Мадона. Може би малко прекалявам. Британецът се е постарал, защото „Игра на сенки“ определено изглежда красиво. Ричи е успял да пресъздаде един Лондон (и останалите държави) по подобаващ начин и всичко, което е попаднало в кадър прилича наистина като изкарано от края на 19-ти век. Камерата му от време на време си позволява и някое друго нестандартно завъртане, а по-интересното е, че винаги това завъртане е на място и ефектно. Черешката на тортата пък е бягството на Холмс и компания в онази мрачна гора, което помните от трейлъра. Сцената в немската гора е приятно стилизирана, а slow-motion-ът наред с всичките лятящи отломки бих го нарекъл чак красив, макар и да не допринася с нищо. Моментът с разсъждението и предварително визуализиране на боксовите схватки отново го има, но Ричи и уважаемите сценаристи се се усетили, че да покажат една сцена два пъти е тъпо, така че са прибягнали до друго тъпо решение, но тази изненада ще я оставя на вас.

7.8 средно при 13,5к гласуващи е стабилна оценка, което пък ще рече, че шансовете на вас да ви хареса са сравнително високи. А ако наистина така стане, мога да само да ви завидя за приятно прекараните 2 часа. Към средата на лентата лично аз бях силно ангажиран да преборя желанието си да дремна към един час, отколкото от действието на екрана. Заслугата за това приписвам много по-малко на актьорския състав и Гай Ричи, и го лепвам почти изцяло на дуото сценаристи, които в безсилието си дори са успели да вмъкнат пластична хирургия и маски. Това, за бога, не е „Мисията невъзможна“. Колкото и да ми се искаше.

Криминалетата и най-вече детективските истории със заплетен случай имат една неприятна особеност – не се случват пред зрителя. Сигурно би било интересно не просто да гледаме как героят разгадава мистерията, ами да гледаме самата мистерия – да я разгадаваме паралелно с него, ставайки свидетели на всички улики, подсказки и дреболии. Уви, за добро или зло киното не е устроено по този начин. В повечето случаи блеем пред екрана в продължение на час-два, без да имаме понятие какво става, просто защото ключовите моменти остават скрити за нас; а дори и да ни се загатнат – те биват напълно неразгадаеми. Понякога дори се губи нишката кой-кого-какво-кога (да не говорим пък защо) и просто зяпаме ефектите, мацките и смешките. Докато дочакаме онзи триумфален момент, в който героят изнася бляскава лекция, демонстрирайки как е разнищил мистерията и кое го е насочило към истината – и те са все неща, които остават скрити за зрителя. Схемата може да бъде обобщена така: в началото не ни се казва нищо, докато в края – всичко се поднася наготово и сдъвкано.

Sherlock Holmes е от тези филми. И тъй като очевидно няма да си блъскаме главите над някоя загадка (защото филмът не дава храна за размисъл), то който иска може да си я поблъска от яд.

За да пасне на разкрепостения стил на режисьора си Guy Richie, тук Шерлок не е аристократичния и изтънчен детектив, който сме свикнали да наблюдаваме. Холмс е небрежно гениален и разпилян, твърде напомнящ на популярния образ на Д-р Хаус. Той е все така социално-деструктивен, себичен, циничен и нараняващ малкото си останали близки. Основният от тях е д-р Уотсън, който се опитва да заживее праведен и възскучен живот, но е обречен да помага на приятеля си, а пък и бива изкушен от жаждата за адреналин. Продължавайки аналогията с Хаус, паралелите между докторите Уотсън и Уилсън не са никак малко.
Въпросният доктор е превъплъщение на Jude Law, който стои най-адекватно в ролята си. Изборът на Robert Downey Jr. за Шерлок изглежда сякаш удачен, но щом така и така сме я подкарали… Как ли щеше да изглежда Hugh Laurie на негово място?

През цялото време вървят оригинални, саркастични и забавни диалози. Британският хумор е на средно ниво и от време на време шегите дори се получават. И макар да не са нищо размазващо, то но поне са начесто. Наред с това има юмручен бой и яки тупаници, тъй като съвременният Шерлок Холмс не е просто мисловен гений и символ на дедукцията – той е също така изкусен боец. Тук Уотсън му помага с по докторски прецизни и хладнокръвни удари.

И така – имаме забава, имаме екшън, имаме една ала-бала мистерия. Имаме еротична тръпка – Rachel McAdams е в ролята на жена, която определено не трябва да качваш на борда. Сюжетът е стандартен и почти класически, с всичко задължително за един такъв филм. Но не е чак толкова зле, така че успява да мине метър. Ала ако има нещо, заради което „Sherlock Holmes“ си заслужава, то това със сигурност не е историята. Атмосферата е! С помощта на декори и компютри Лондон изглежда пленяващо както отвън – по улички и докове, така и отвътре – в стаи, сгради, хамбари. А небето е мрачно и запълнено с плътни облаци, били те и изкуствени. Облаците са рай за фотографското око, а на мен ми е писнало от филми с красива земя, но празно, избеляло и преекспонирано небе, което не само седи грозно, ами и ти вади очите.

Лентата е едновременно развлекателна и посредствена, но безспорно най-добрата измежду последните няколко недоразумения на Guy Richie. И тъй като възходът трябва да се поощрява, смело пиша плюс с няколко минуса, и още повече забележки.

Говорейки за възход обаче, в „Sherlock Holmes“ той е наобратно. Първата половина на филма върви добре, но след това нещата постепенно започват да деградират. За да стигнем до един финал, който е пълна скръб. Ritchie е оставил вратичка за втора част и продължение, но тази врата е зейнала толкова широко, че филмът започва да изветрява.

Click here to view the embedded video.

И докато съм на азиатска тематика – новият филм на Chan-wook Park може и да се разпространява в САЩ със цензориран постер, но пък трейлърът на Thirst е пощаден. Лентата грабна наградата на журито в Кан, така че не пропускайте това заглавие ако сте фенове на извратения кореец или на мистични филми с вампирска тематика (но не ви се занимава с педофилия и хомосексуализъм).

Click here to view the embedded video.

Говорейки за хоръри, трейлърът на Zombieland на дебютанта Рубен Флайшер се завъртя в интернет. Освен задължителните според заглавието зомбита, лентата си има и доста глупав Уди Харелсън, който винаги намира умен начин за елиминиране на немъртви. Филмът има голям потенциал да се окаже една голяма глупост, но аз съм оптимист жаден за кръв… и мозъци.

Click here to view the embedded video.

Шерлок Холмс и ко. също напомниха за себе си. Излезнаха постери на известния детектив и неговия неотлъчен спътник – др. Уотсън. Може дълго да се поспори дали фотошопираната и удължена глава на Дауни Дж. или перверзния и мустакат поглед на Лоу е по-смешен и нелеп, но тази дискусия ще я оставя за някой друг път. За Коледа например.

Новият филм на Пол Джиамати също си има сравнително странен постер, в положителен смисъл. В Cold Souls Джиамати играе себе си и не е особено голям фен на душата си. Малко след като успява да се отърве от нея, разбира че всъщност не може без нея и тръгва да я издирва.

Click here to view the embedded video.

Гледайте в HD.

Click here to view the embedded video.

Някога героите на Гай Ричи бяха яки, хитри, непредвидими, с пиперлив език и незабравим акцент. Сега всички са гейвове и искат да бъдат playaz, което е много жалко, но аз съм готов да обвиня Мадона и нейните вероизповедания за последните няколко ленти на англичанина. Дано да е за добро, че се разделиха.

За да е пълна картинката краят е с някакъв смешен „обрат“, който по принцип се прилага във второстепенните трилъри. Също така, похватът с картината и нейното непоказване – тип куфарчето в „Криминале“ – не работи.

There’s no school like the old school and there’s no director like Guy Ritchie!

Време беше! След Револвер, който така и не успя да стигне нивото на Гепи и всичката драма около развода му с Мадона, Гай Ричи беше длъжен да покаже, че все още става. И го направи. И още как!

Действията и героите в Rocknrolla са толкова много и колоритни, че двата часа екранно време не само, че не омръзват, ами и изглеждат недостатъчни. Естествено, всичко и всички са свързани, за да се стигне до голямата развръзка, която събира на куп Лени, Арчи, тримата от The Wild Bunch и рок-звездата Джони Куид (образ с потенциал да добие култов статут). Именно те са това, което прави филма толкова добър – няма нищо обикновено в който и да е от героите на Ричи. Като започнем с Handsome Bob и неговите малки тайни, стигайки до забавните Roman & Mickey (или Greek & Minnie :p). Единственото, за което ме е яд е, че ролята на Джереми Пивенс от Антураж беше малка.

Иначе нещата случващи се в RocknRolla са много и забавни – една сериозна сума бива открадната, още една сериозна сума бива открадната от  същия човек, една картина изчезва, една счетоводителка надскача себе си, един бодигард бива пребит с молив, Жерард Бътлър участва в най-смешната секс сцена в историята на киното и не на последно място – справедливостта възтържествува!