Лентата разказва за Colter Stevens, войник от бъдещето, който трябва да предотврати атентат от миналото. Замесени са (разбира се) пътувания във времето и пространството, любов, експлозии и, както е модерно напоследък, един влак. За щастие Тони Скот и дружката му Дензъл Уошингтън не се мяркат наоколо.

Всичко изглежда прилично, вярвам че в бъдеще ще ни се покажат още трейлърчета, плакатчета и знам-ли-кво-ли, което да ни продаде филма, но само на мен ли тази първа есплозия ми изглежда някак… зле?

На пръв поглед семпъл, но всъщност с доста изчистен, стегнат сюжет. И оригинален. Moon не е особено ефектен, но е по своему стилен, при това без да е налице добре познатата стерилност. Липсват и други клишета и епични сцени, които да ни удивят с баналността си.

Филмът прокрадва доста идеи и ги оставя да се доразвият в съзнанието на зрителя. От актуални и социални – за човешкото бъдеще и корпоративната жестокост например, до такива с философски привкус и без еднозначен отговор – за природата на човек и кое всъщност ни прави хора и личности, за цената на живота, за предопределящата роля на спомените. И не на последно място за връзката между човек и машина, където според общото разбиране нито човекът е класически такъв, нито пък машината е толкова далечна и чужда – та нали все пак е човешко творение…

Click here to view the embedded video.