Първата слаба година. Един от филмите е безспорен (въпреки че точно той се приема най-противоречиво от хората), останалите – с резерви. Не исках да слагам лик на Tom Cruise, но се оказа, че това е единственият постер на филма.

1. Donnie Darko
Cinemascrotum: „Жестока 80-тарска атмосфера, интересни персонажи с фрийк-шоу потенциал, добър и дори quotable диалог, много добре инкорпорирана във фантастичния елемент любовна история, която бе тотално лишена от баналност и захаросана мелодраматичност, минималистичен саундтрак, но пък пълен с хитове от онова време… и не на последно място – един куп социални коментари и скърцане със зъби.“

2. Vanilla Sky

3. Artificial Intelligence: AI
Дринов: „Визуално поразяващ и омагьосващ и в същото време много личен и емоционален. Не го намирам твърде сантиментален, въпреки че и сега да го гледам, пак ще си поплача. И това накрая – за милиарден път да кажа – не са извънземни!“
Silentium: „Спилбърг си знае работата, а тук е свършил повече от прекрасна такава. Всеки детайл е изпипан до съвършенство.“

Бонус: Millennium Actress

2002

Париж, Рио и Варшава, всеки от тях със своята тъмна страна. Годината на красотата и мизерията, съчетани по най-разтърсващ начин.

1. Irreversible
Ерин: „През 2002 излиза любимият на много киномани Irreversible.“
Дринов: „Няма какво да кажа за този филм. Просто безкомпромисен и най-страшното, абсолютно истински! Времето наистина руши всичко. И просто така, в случай, че сте забравили, Бетовен меко казано е гений.“

2. Cidade de Deus (City of God)
Lammoth: „Филмът на годината обаче дойде от Бразилия, откъдето изскочи произведението „Градът на Бога“ (Cidade de Deus), твърде различен от познатите ни филми и в същото време бе шокиращо реалистичен.“

3. The Pianist
Ангел: „Невероятна история, развитие, атмосфера. Много добър филм, не е за изпускане.“

Бонус: Interstate 60: Episodes of the Road; Hable con ella (Talk to Her)

2003

1. Oldeuboi (Oldboy)
Ангел: „Много добър трилър, могат да се учат от него. BTW за първи път гледам корейски филм и много ми хареса.“
Silentium: „Oldboy е по-различен и не е за всеки. Изключително тънък и интересен сюжет, който Ви гарантира напрежението до самия край.“
Дринов: „“Oldboy“ е най-завършеният филм от „The Vengeance“ трилогията на Чан-уук Парк.“

2. Jeux d’enfants (Love Me If You Dare)
Ерин: „В този многоцветен и многостранен филм режисьорът сякаш влага по малко от всичко – и от най-горчивото и от най-сладкото в живота. Качва ни на въртележка, която ще ни отведе високо в небето, а после ни потапя в леденостудената вода. (…) Едно приключение през фантазия и реалност, което завършва с вкус на бонбони и целувки…“

3. Matchstick Men
legrandelf: „Oт онзи род интелигентни филми. Увъртяни в сценария си, но не по начинът на Нолан, а разплитащи поредица от double-cross заигравки между героите. Имаме Никълъс Кейдж, който радва без да е досаден и Сам Рокуел – чаровно трансформиращ се във всеки един удобен за превъплъщението му момент!“

Бонус: Monster; Pirates of the Caribbean: The Curse of the Black Pearl; Mystic River

2004

1. Kad porastem bicu Kengur (When I Grow Up, I’ll Be a Kangaroo)

2. It’s All Gone Pete Tong
Никс: „Хубав филм, грозна лъжа. Frankie Wilde не съществува и никога не е съществувал. Но музиката е истинска…“

3. Mar adentro (The Sea Inside)
Kastel: „Изключително вълнуващ филм за борбата на парализирания Рамон Сампедро (акт. Хавиер Бардем) за правото му да умре с достойнство. Евтаназията е опасна тема, но Аменабар е съумял да я разработи изключително деликатно, фокусирайки вниманието върху фундаменталните въпроси за смисъла на нашето съществуване.“

Бонус: The Notebook; Saw; Ray; Eternal Sunshine of the Spotless Mind

2005

Пингвини, прилепи, говорещи животни, които like to move it move it… и една голяма горила (не, не Peter Jackson, а творението му). Това е за мен 2005.

1. La marche de l’empereur (March of the Penguins)
Никс: „Някои хора не броят документалните ленти за филми. Аз не съм от тях и веднага обяснявам защо „Походът на Императорите“ безапелационно окупира първото място – перфектна операторска работа и заснемане, покъртителни кадри и небивала красота, хубава музика. Дори френско кино! Пингвините и Антарктида са интересни теми. Историята не е разказана научно и фактологично, от сух глас зад микрофона, а е поднесена от името и през погледа на самите императорски пингвини, което прави филма с няколко идеи по-художествен.“

2. Batman Begins
Ангел: „Първо гледах старите филми за Прилепа, а когато гледах версията на Нолан се впечатлих адски много. Голяма е разликата.“

3. Madagascar
Никс: „Madagascar е най-забавната анимация, която съм гледал и може би един от най-забавните филми изобщо. Макар и „рисувано“ филмчето не е детско. Освен това 2005 явно е годината на пингвините, защото Madagascar дава началото на култови образи – бойна бригада от пингвини-психопати, които го раздават морски тюлени от военноморските сили на САЩ.“

Bonus: Tideland; King Kong; Dear Wendy

2006

2006 ще да е била много доволна година, съдейки по броя на филмите, които съм изброил, както и по това колко оспорвана беше първата тройка. Всеки претендент си смени мястото поне веднъж.

1. El laberinto del fauno (Pan’s Labyrinth)
Иво: „Pan’s Labyrinth е нещо красиво, мрачно, потискащо и в същото време толкова искрено и пленяващо по детски, че почти усещаш как диша във врата ти. Изключителна визия и режисура на Guillermo del Toro и страхотни изпълнения на Maribel Verdú и Sergi López. Филмът е мрачна приказка с фентъзи привкус, с голяма социална критика и най-вече – хуманни послания, в която хора и невероятни същества се срещат в детския свят на главната героиня – малката Офелия.“

2. The Departed
Антон: „Много добър филм и най-вече – донесе заслужената най-накрая статуетка Оскар за считан от мнозина за най-великия на нашето време Мартин Скорсезе.“

3. Perfume: The Story of a Murderer
Никс: „Немско-френско-испанска продукция на английски език. Леките абсурди, свързани със законите на физиката, химията и прочие се преглъщат. Поглъщат се както целия филм – жадно. Накрая дори започва да ти се струва, че усещаш ароматите…“

Бонус: The Prestige; Alpha Dog; Blood Diamond; Das Leben der Anderen (The Lives of Others); Crash; 300

2007

1. 99 francs
Никс: „99 Francs пародира с рекламната индустрия и консуматорството и демонстрира целия този фарс по изключително увлекателен начин. Френски, по едноименната книга на Frédéric Beigbeder.“

2. Klass (The Class)
Никс: „Klass е филм за детското насилие, простотиите и издевателствата в училище. Може да звучи скучно, но не е – о, изобщо не е. Всяка от отделните сцени е истинска и със сигурност си бил свидетел на такива. Трябва да си виждал нарочения за нещастник на класа, тормозен от няколкото лидери, тартори на простотията, и досмазван от инертността на тълпата – сеирджии, страхливци и натегачи. Жертвата най-често е просто “различен”: пълен, дребен или беден, скромен и свит, „цайсат“, „зубрач“… или най-лошото – умен…“

3. The Mist
Lammoth: „“Мъглата“ е филмът, който най-успешно предава духа и атмосферата от книгите на Стивън Кинг. Смразяващ, държи те непрекъснато в напрежение, ужасяващ, но въпреки всичко е „pure entertainment“.“

Бонус: Caótica Ana; Boy A

2008

1. Vals Im Bashir (Waltz with Bashir)
Никс: „На този филм от половин година му пиша ревю, но това не значи, че накрая ще изригна с цял том по темата, тъй като все още съм на първото изречение. И тъй като нямам готов цитат по темата, нека разкажа как го гледах. Бяхме всичко на всичко трима човека в киното, при това – заедно. Прожекцията малко закъсня, понеже чичкото от апаратната мислел, че няма да има прожекция, съответно забегнал някъде и се наложи да го викат. Към края на филма едно момиче от компанията – чийто идеал за филми са романтичните комедии – се срина психически и обеща никога повече да не ходи с нас на кино. Не можеше и да има по-нагледна демонстрация, че сме гледали прекрасен филм.“
Ерин: „(…) истинските перли на израелското кино – филми, които имат дързостта да бъдат провокативни без да пропагандират някаква крайна позиция, достатъчно исторически обективни и в същото време по-скоро лични филми, в които главен герой е човекът с неговите страхове и мечти.“

2. Slumdog Millionaire
Владо: „Има нещо много тъжно и иронично, трагично, потресаващо и шокиращо, дори отблъскващо, но в същото време изключително красиво и романтично, приказно и щастливо в съдбата или по-скоро историята на осемнадесет годишния Джамал Малик. Струва ли си наистина да минеш през всичките лайна (понякога буквално), които светът реши да стовари върху теб, за да постигнеш мечтите си? Струва ли си да загубиш толкова много, да страдаш толкова много в детството си – момент от живота, който би трябвало да бъде изпълнен със смях и веселие – за да се събереш с единствената си любов?“

3. Chugyeogja (The Chaser)
Владо: „Лентата тръгва на много бързи обороти, включвайки прилично количество добре заснети, хореографирани/режисирани и подхранени с големи дози адреналин сцени, (…) оставяйки на зрителя почти никаква надежда за справедливост, възмездие или хепи-енд, а понякога краде дори и глътките въздух.“

Бонус: Man on Wire; Joheunnom nabbeunnom isanghannom (The Good, the Bad, the Weird); Gran Torino

2009

1. District 9
legrandelf: „Въпреки крайно диферентния жанр, усещанията които този филм събуди в мен и остави като послевкус в края, напомнят тръпките, които „Корабокрушенецът“ предизвика. Тук атмосфрета е малко по-фантастична, но паралелът човешки-нечовешки отношения (и обратно) е потресаващо болезнен!“
Никс: „Лична и съкровена история, символизираща глобални и световни неща; лична история с огромен подтекст. Прекрасно разказана история, правдоподобна фантастика, смислен екшън. Двучасова динамика и дори докосваща драма. Всичко в едно. И само още някой да е посмял да го нарече „филм за извънземни“, такова принизяване!“

2. El secreto de sus ojos (The Secret in Their Eyes)
Никс: „Размазващ трилър, пропит с любов; и сграбчваща гърлото драма. А красотата на лентата далеч надхвърля визуалния спектър. Няма как да не споменем безумната (в добрия смисъл) сцена на(д) стадиона – такова нещо рядко се вижда.“

3. A Serious Man
Иво: „Невероятно е и как зад този прост сюжет, те (Братята Коен – бел. ред.) успяват да изследват истини и житейски мотиви в голяма дълбочина, за да може на пръв поглед забавният филм, определян като extremelly funny комедия, да те смаже психически, и толкова да ти натежи този (черен) хумор, че да пуснеш мозъчните си гънки към разрешаване на проблем, който освен че не те вълнува, го считаш за клиширан момент в обществото, нравите и живота въобще. (…) Всъщност първоначално зрителят се чуди какво е видял като цяло. Дали посредствена комедия, дали клиширана история, дали тежка драма – може би всичките тези определения са верни. Най-важното е, че филмът е фино изкуство, забранено за посредствеността.“

Бонус: Източни пиеси; Ai no mukidashi (Love Exposure); Fish Story

Тъй като тази публикация така или иначе включва 140 линка, нека дам препратки и към аналогичните класации на:
Lammoth
Иво
Дринов
Ерин
Ангел
legrandelf
Silentium
Nostromo
Антон – част първа и втора.
Kastel
bungle
Бож ‘Jack’

Бонус-класации:
Cinemascrotum
Starry night

Би ми било интересно да видя и още, нека всеки се чувства поканен :)

Конец!