Sweeney Todd (2007)

С филма Суини Тод режисьорът Тим Бъртън пресъздава на екрана известния мюзикъл на Стивън Сондхайм, поставен на сцената на Бродуей. В ръцете на Бъртън обаче историята за Бръснаря демон от Флийт стрийт придобива съвсем друг вид…

Още с първите си кадри `Суини Тод` прави сериозна заявка за Оскар в категорията `Най-добра сценография` , който по-късно и печели. Въпреки мрачния тон, сенките, кръвта, меланхолията и болката, които струят от филма, красота се лее по екрана. Декорите, костюмите, прическите и грима са най-серизоните предимства на филма, който кара зрителите да се възхитят от възможностите на съвременното кино. Лондон, не претрупан, но достатъчно детаелен, красив и грозен, пуст и оживен, щастлив и тъжен, пленяващ и загадачен, се разкрива пред погледите ни, докато героите танцуват по улиците му… Едва потопени в лондонската мъгла, връщаме се заедно с главния герой назад във времето, за да разберем историята му. В тези първи минути от филма контрастът е поразителен. Лондонският мрак от сега и палитрата от цветове в разказа от миналото идеално пресъздават личния свят на Суини Тод. С душа обвита в мъгла и сенки той замисля своето отмъщение…

Главната мъжка роля във филма си Тим Бъртън поверява на любимия си актьор – Джони Деп. По лицето му можем да видим изписана цялата злоба и непоколебимост, таящи се в сърцето на героя му. В очите му – меланхолията, разбитите надежди, болката, а в гласа му усещаме жарта за отмъщение, която се разгаря всеки път, когато произнесе името Лондон. Главната женска роля е поверена на Хелена Бонъм Картър – актриса, с която Тим също обича да работи. Специално за нея избира една по-нетрадиционална роля, която идеално е допълнена от характера и визията на актрисата. Алан Рикман и Тимати Спол получават ролите на злодеи, каквите често сме свикнали да ги виждаме. Саша Барон Коен, чийто италиански акцент и мустачки, се откроява сред тълпата, е идеално допълнение към фантастичния екип на Тим. Всеки от звездите прави сам своето пеене и дава всичко то себе си в името на успеха. А самите песни, които са написани в приятни рими, лесно се запечатват в съзнанието. Музиката е изпълнена с гняв и болка и допринася за цялостната атмосфера на филма.

Самата история не прилича на останалите Бъртън филми. Тук липсват живото му чувство за хумор и шеговитие реплики, които сме свикнали да чуваме в диалозите му. Неизчерпаемата му фантазия сякаш е затворена в рамките на мюзикъла. Но въпреки това `Суини Тод` носи неподправения почерк на режисьора. Филмът е необкновен, ексцентричен, провокативен. Също като създателя си. А Тим Бъртън отново показва, че може да направи всичко с лекота – както да пролее реки от шоколад, така може да пролее и реки от кръв…

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.14/5 от 7 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 3 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Иво
    16.Apr.2010, 10:28

    Визуално филмът е приказен, декори, сценография, грим, няма място за колебание :). Лично на мен, една от любимите ми роли на Деп. С Хелена Бонъм-Картър са много сладки винаги.

  2. от Леков
    24.Apr.2010, 13:38

    Гледах филма на кино преди години. Спомням си, че голяма част от хората си излязоха от салона към средата на филма отвратени! Повечето според мен бяха дошли да гледат филма, защото са видели на плаката Джони Деп. Моето мнение, е че филма е брутален – хареса ми, но контраста м/у доброто настроение създавано от музиката и от друга страна толкова непринуденото клане беше много въздействащ.

  3. от Тим Бъртън | F r a m e s p o t t i n g
    15.Aug.2011, 13:31

    […] Sweeney Todd (2007) […]

Коментирай...