Suspect X

От мен да знаеш, че когато на един постер пише, че филмът, който представя е правен по сериал, нищо добро не може да очакваш от него. Изключенията от това правило се броят на пръстите на ръцете, а пък, ако не си и фен на основополагащата за филма поредица, процентите спадат драстично. Драстично, но не и напълно – Suspect X (Yôgisha X no kenshin) е чудесен пример за това как предразсъдъците, независимо от контекста, в който се появяват, са лошо, лошо нещо. Това е един от онези филми, които въпреки куп неоспорими качества остават незабелезяни, поради разнообразни причини. В случая – произход. Японските трилъри с липса на хорър елементи не са вървежни, уви.

Всичко започва с намирането на обезобразено мъжко тяло, чиято самоличност е допълнително размита, заради чифт изгорени ръце и липса на каквито и да е документи. Японските полицаи впрягат целокупните си усилия в намирането на убиеца на неизвестния труп. Разследването (доста забавен процес впрочем) включва и консултациите на брилянтния физик Манабу Юкава ака Галилео. Това, което за Полицията е нерешено убийство, за Галилео се превръща в поредният пъзел. Съвсем скоро той разбира, че загадката идва от стария му приятел и състудент – математикът Ишигами. Геният Ишигами. Тук се появява и въпросът около който се върти целия филм – „Кое е по-лесно – да измислиш ултимативната загадка или да я решиш?“.

Отговорът на този въпрос е представен страхотно от актьорите, играещи Юкава и Ишигами – Фукуяма Масахару и Цуцуми Шиничи. В интерес на истината като за японски актьори, абсолютно всички ми се сториха учудващо убедителни (имам малък проблем с възприемането на сериозни японски персонажи), но въпросният Цуцуми Шиничи направо ме отвя. Има герои, чиито имена, реплики и жестове помниш независимо от контекста на сцени и ситуации и съсухреният Ишигами положително е един от тях.

Филмът е задължителен на фона на холивудските бози напоследък и все по-ужасяващата липса на каквито и да е оригинални истории. Пък и битката математик vs физик винаги е удоволствие за гледане.