Surveillance (2008)

Вече години наред София Копола се опитва да ни докаже, че талантът не се предава по генетичен път. И докато нейната ябълка пада далеч от дървото, то пък от кръвта на Дженифър Линч вода не става. Сравнението със знаменития ѝ баща е неизбежно и небезоснователно. Още в ранна възраст тя получава възможност да се докосне до творчеството на Дейвид Линч – с роля в Гумена глава и  като асистент продуцент в Синьо кадифе, а по-късно демонстрира какво е научила като сценарист и режисьор в няколко свои продукции.

Дженифър Линч прави своя режисьорски дебют през 1993 с филма Eлена в кутия, който не само е зле приет от критиците, но и носи и Златна малинка за най-лоша режисура. Следва серия от злополучия, които отдалечават тогава 25-годишната Дженифър от режисьорска кариера и едва през 2008 след повече от десетилетие пауза тя се завръща с филма Под наблюдение.


Лентата е заплетен криминален трилър, който разказва за двама серийни убийци, които се вихрят в пустинята на Санта Фе. Местната полиция е неспособна да се справи с положението и без особено желание предоставя случая на двама федерални агенти.  За да разгадаят мистерията, те разпитват тримата оцелели от срещата с убийците местен полицай, наркоманка и малко момиче.

С този елементарен сюжет Дженифър Линч прави чудеса, разказвайки ни историята чрез серия от спомените на тримата свидетели. Някои от тях обаче крият тайни, които не са готови да споделят. Така докато зрителят слуша лъжливи показания, всъщност вижда какво се е случило в действителност. Режисьорката буквално и преносно подставя под наблюдение героите, за да разкрие истинската им същност. Без особени претенции върху вратата на мръсна тоалетна се крие посланието на филма : Не можеш да се съпротивляваш срещу природата. Подобно на баща си и дъщерята се интересува от тъмните страни на човешкия характер. И също като него не поставя морална оценка. Нейните герои са това, което са и единственото, което се опитва да направи е да разбере защо са такива. Не е просто като бялото и черното. Намираме се на сива територия тук, казва тя.

Освен някой и друг съвет от баща си, Дженифър заема и двама от актьорите му. В ролите на ФБР-агентите са Джулия Ормънд и Бил Пулмън, които познаваме от филмите Вътрешна империя и Изгубената магистрала. Тук ги виждаме в една съвсем нова светлина, която странно им подхожда. На Линч пък се пада честта да бъде продуцент и ако трябва да го обвиняваме за нещо, то това е краят на филма, който Дженифър променя специално за него. Как завършва историята обаче ще трябва да разберете сами.

И тази лента търпи сериозна критика, но успява и да грабне някой и друг приз. През 2008 е обявен за най-добър филм на Catalonian International Film Festival. Макар че  всеки от вас, който е забелязал, че сред носителите на същата награда са Hard Candy и Oldboy, има право да постави под съмнение психичното здраве на журито. Ако все пак ви интересува мнението на критиците, можете да погледнете това на колежката Моника. Преди всичко обаче сте свободни да съставите свое собствено такова.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 3.33/5 от 6 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 15 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Nostromo
    2.Jun.2010, 9:53

    Филмът е много зле и аналогията със София Копола е малко не на място, защото тя поне има основание да каже, че е режисьор (със заглавия като „Изгубени в превода“ и „The Virgin Suicides“), докато Дженифър Линч е по-добре да не си показва филмографията на бъдещия си продуцент, ако изобщо някога се появи такъв. А краят е повече от покъртителен и то не в положителният смисъл на думата.

  2. от asd
    2.Jun.2010, 12:05

    Авторката на въпросната статия може би иска да каже, че филмите на София Копола не струват?! :O

  3. от Иво
    2.Jun.2010, 12:09

    @асд, прочети пак, де:)

  4. от Ерин
    2.Jun.2010, 13:00

    Може би искам да кажа? Че аз не го ли казвам :D
    София Копола е абсолютно некадърна, но това е лично мнение също като вашите. В опит да прекратя нелепия спор, който би се оформил, ще кажа, че не тя е предмет на публикацията ми.
    От тук нататък е вероятно да последва някой и друг спойлер, така че съветвам всеки, който има намерение да гледа филма, да преустанови четенето на настоящия коментар.
    Краят на лентата е най-добрият възможен край. Както казах, не мисля, че филмът дава някаква морална оценка. Няма я идеята да накажем лошите хора (наглите ченгета, наркоманката), по никакъв начин режисьорката не оправдава убийците. Те не оставят малкото момиченце, защото е невинно или защото дълбоко в себе си са добри хора. С филма Дженифър Линч не критикува обществото, не проповядва ценности. Историята е по-скоро лична, човешка история. Когато сме деца, ние сме най-уязвими. Не защото сме безащитни и глупави. Точно обратното, малките деца са много наблюдателни (както и героинята), виждат всичко, което се случва и го възприемат по начин, по който възрастните не могат. Всичко, което ни се случва, когато се малки, колкото и незначително да е, изгражда характера ни и ни прави това, в което се превръщаме в последствие. Сега си представи, че краят на филма не е край, а начало. На няколко пъти беше намекнато, че на Елизабет и се е случило нещо, когато е била малка, което силно и се е отразило. Какво мислиш, че ще случи от тук нататък с това малко момиче? Ще бъде ли виновна, ако се превърне в чудовище? Пак ще се повторя, не мисля, че това е филм за едни хора, които са лоши, защото са лоши. Има малко повече в сюжета от поредната болна криминална история.
    Ако трябва да съм честна, аз също не мисля, че този филм е върхът на кино изкуството. Но съм сигурна, че много хора прекалено на бързо го преценяват. Това че е дъщеря на един много обичан режисьор оказва влияние и води до някакви предразсъдъци. Щях да се изненадам, ако беше обратното.

  5. от Иво
    2.Jun.2010, 13:14

    Значи и аз не разбрах това за София Копола, скоро гледах „Изгубени в превода“ и много ми хареса… А този филм ще го гледам тази вечер, че спорът ми стана интересен…

  6. от Ерин
    2.Jun.2010, 13:15

    Иво, спирай да четеш коментарите, че ще ти развалим края.

  7. от Иво
    2.Jun.2010, 13:18

    Аз съзнателно прочетох само началото и края на коментара ти… Ей, какво нещо се получава, после ще споделя „професионалното“ си мнение. :D

  8. от asd
    2.Jun.2010, 13:33

    В първия момент не можах да повярвам. ;] Абсолютно некадърна.. Да не би и „Изгубени в превода“ да е скучен незабавен филм, в който нищо не се случва? :p Или пък близостта ѝ с Кар Вай те кара да я пренебрегваш като американския по-слаб вариант? Или пък може би самите ѝ думи, че основен вдъхновител е Антониони, за което може би шепненето в края на филма е основно доказателство, отново те дразни? То вярно, че Бил Мъри прави половината филм, но само заради него такива характеристики за нея не вървят. Лично мнение. Самоубийките и той не е никак лош, но не ми е толкова любим.

  9. от Nostromo
    2.Jun.2010, 14:44

    Ерин, много съм съгласен с теб, че човек се изгражда като индивид още от ранна детска възраст, но, ако това е голямото послание на филма, то от него можеха да останат точно пет минути и ефектът щеше да е същия. Проблемът обаче са останалите час и половина, в които бяха наблъскани безразборно елементи от поне 20 други филма и тотално липсваше оригинален режисьорски почерк. Да не говорим за преиграванията, които стояха като петно от цикъл върху булченската рокля на г-жа Линч. Пулмън с истериите му в края; последната им жертва, която явно беше осакатена откъм емоции, но пък реагираше странно адекватно на насочения пистолет; хилотенето на Ормънд, чието кастване за тая роля е срам и позор за този, който го е одобрил (хинт: режисьора). Колкото до реминисценциите, съвсем не съм съгласен, че Джен е открила топлата вода, още повече, че и те си бяха доста нескопосани. А че не можеш да се съпротивляваш срещу природата (си), е толкова преекспонирано като тема, че, ако точно този филм е трябвало да импонира на филми като „Играчка плачка“ и „Родени убийци“, то някой определено не е знаел какво прави.

  10. от Ross
    2.Jun.2010, 19:06

    Коментарът за София Копола ме поздразни. На мен ми харесва това, че София Копола е режисьор, който отстоява себе си – тя е много различна от баща си и като тематика, и като стил. „Изгубени в превода“ е страхотен филм. Много интересен първо чисто визуално, със страхотна атмосфера и великолепна актьорска игра. И това е едва вторият филм на Копола. Не е за всеки, тъй като не е филм на действието, а по-скоро на атмосферата, но това не означава, че София не е талант. За мен тя е талант и усещам много интересно развитие в нея. „Мария Антоанета“ няма дълбочината на „Изгубени“, но има нещо друго – страшно визуален, с усещане за спектакъл, но и за интимност. Това много ми хареса. The Virgin Suicides пък е интересен дебют.

    А за тези, които повтарят, че Бил Мъри е направил „Изгубени в превода“, защо тогава Бил Мъри не „прави“ всики свои филми? Защо там беше различен, а винаги е старата песен на нов глас?

    Но да, София просто не е човекът, който си прави постоянно реклама, не е човекът, който се втурва да повтаря баща си….. и веднага трябва да бъда дамгосана…. Ваш проблем…

  11. от Ерин
    2.Jun.2010, 21:00

    Nostromo, нали знаеш, че не се опитвам да те убедя в нищо. Казвам само, че лентата е подценена само защото ние киноманите имаме гадния навик да си градим очаквания преди да гледаме даден филм и да правим сравнения след това. Сигурна бях, че ще се стигне най-малкото до Родени убийци. В никакъв случай този филм не може да се мери с подобно заглавие, както и Дженифър не е баща си. Не мисля, че въобще е имала такива претенции и намерения. Далеч съм от мисълта, че този филм е еталон за нещо. Но като един средно статистически криминален трилър ми хареса. Може би защото намерих някаква сносна идея, представена по хубав начин. Или пък понеже съм и бавно загряваща, не се сетих веднага кои са убийците, така че имаше някаква доза изненада в някакъв момент.

  12. от Nostromo
    3.Jun.2010, 0:27

    Ерин, аз също не се опитвам да те убеждавам. Ти изнесе доводи pro, аз върнах доводи con. Just that. Обикновено избягвам да се натоварвам с очаквания преди филм, а това още по-лесно ми се отдава, когато не познавам режисьора, какъвто беше случаят с Джен, така че липсваха предубеждението за провал и очакванията за класен филм. В този смисъл препратките към „Родени убийци“, както и самата ти стигаш до този извод, са инспирирани от самият филм. А „претенциите и намеренията“, колкото и да се опитвам да си затварям очите за тях, са очевадни. Но съм склонен да се съглася, че за едно средняшко криминале, става. Макар че не бих го препоръчал на никого… :)

  13. от щурец
    3.Jun.2010, 6:08

    уау.

  14. от Иво
    3.Jun.2010, 13:39

    УАУ е доста на място :D

  15. от daniel
    30.Apr.2011, 15:47

    super e!!!

Коментирай...