Summer Wars (2009)

В ревютата към филмите му, Мамору Хосода често бива сравняван с гуруто на японската анимация Хаяо Миязаки, и макар че е малко рано да поставяме името му наред с това на бащата на студио Ghibli, сравненията определено не са безпочвени. И при двамата главните герои са деца, или такива с детска, непокварена от заобикалящия ги свят душа, които се сблъскват с нещо непознато, често магично. Докато при Миязаки магическият елемент се изразява винаги под формата на фентъзи светове (My Neighbor Totoro, 1988; Spirited Away, 2001), от време на време забъркани със стийм-пънк елементи (Castle in the Sky, 1986; Howl’s Moving Castle, 2004), то Хосода разчита много повече на един микс от реалност и научна фантастика.

В „The Girl Who Leapt Through Time“ Хосода използва пътуването назад във времето, за да научи Макото на отговорност и грижовност, и да ни запознае с първите любовни трепети. В „Summer Wars“ интимният момент е запазен, но всичко е придобило по-мащабни размери, а историята засяга вече не само отделни хора, а целия свят.

Мамору Хосода открива филма с интродукция към виртуалния свят ОЗ – Facebook 5.0 – социална мрежа, в която са интегрирани и елементи от реалния живот. В ОЗ хората не само могат да комуникират помежду си и да участват в най-различни игри и мероприятия, но и да изпълняват задълженията си на работното място. Всичко може да се контролира от виртуалния свят – електричество, водоснабдяване, транспорт – стига човек да има нужния достъп.

Кенджи е ученик, преди всичко математик и от време на време модератор в ОЗ. Докато празнуват 90-тия рожден ден на бабата на Нацуки, негова съученичка, странни неща започват да се случват. Кенджи получава заплетен код, който успява да разгадае за една нощ, мистериозният чичо на Нацуки се връща от САЩ, в ОЗ програмата Love Machine започва да краде акаунти, а светът се оказва на една стъпка от ядрена зима.

Още преди да задълбае в темите си, лентата започва да блести чисто визуално. Вярно е, на пръв поглед всичко изглежда като стандартно, макар и качествено аниме, но стандартното бързо се разсейва, когато в кадър започват да се появяват огромното количество персонажи. За наше щастие, Хосода знае как да композира кадъра и създава една приятна вътрешна динамика. И въпреки че нещата, които се случват на екрана не са точно безчетни, но изобилстват в големи количества, поне аз нямах усещането, че нещо пропускам.

Всичко това се засилва, качва се на n-та степен и като цяло се запътва устремено към статута „супер яко“, когато действието се пренася във виртуалния свят на ОЗ. Името не е случайно. В ОЗ всичко е пъстро, невероятно динамично, като успява да бъде такова без да изпада в разни немислими чудатости (но имайте едно на ум – все пак си говорим за японска култура). Бойните схватки, на които ставаме свидетели, отговарят на обкръжението си – задъхани, адреналинови, пълни с динамика, супергеройски, японски.

Лентата не е само визия и повърхностна история. Хосода знае как да покаже какво чувстват героите му, знае как да придаде емоционалност на персонажите си, как да направи всичко това по един интелигентен начин. Той е оптимист. Или може би оптимист не е точната дума, макар че това определение сигурно му приляга. По-скоро той вярва в човека и неговата възможност да се справя с всякакви трудности, независимо от тяхната големина и сериозност. Често срещана тема в японското кино са различията и сблъсъците между поколенията, които са тъжни и болезнени, но Хосода разглежда семейството като последния бастион на човешките взаимоотношения срещу глобализацията и модерните форми на комуникация, които изолират индивида от заобикалящите го. Семейството на Нацуки е голямо, с няколковековна история, а членовете ѝ са горди с всеки един момент – независимо добри или лоши. И като всяко семейство, и те си имат проблеми и обиди, които са трудни за преглъщане и игнориране. В друг филм тези спънки биха били причината за тоталния разпад и саморазрухата на един клан, но Хосода ги разглежда като обединяващ фактор, като причина хората да останат заедно и да превъзмогнат всичко. Защото е хубаво да имаш прекрасни семейни спомени, но именно тежките такива им помагат да се справят с надвисналата катастрофа и накрая да се усмихнат и засмеят, поглеждайки назад към изминалите събития.

„Summer Wars“ бе един от филмите, които се състезаваха за номинация по време на тазгодишните Оскари, и поне според мен можеше да заеме мястото на „L’illusionniste“. Лентата е показвана по множество фестивали и е номинирана за не една и две награди. Най-сериозното отличие, което получава, е японският оскар за най-добра анимация. Признание, което Мамору Хосода получава за два поредни филма.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 5.00/5 от 4 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 3 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Бож
    14.Mar.2011, 22:51

    Браво, Владо, прекрасно ревю.
    Мамору Хосода е сред най-качествените кадри в развиването на този жанр. И макар наистина да е рано да се сравнява с огромно име като Миязаки, то поне едно е сигурно – върви по правилните стъпки.
    The Girl Who Leapt Through Time е анимация, която трудно се забравя. Прекрасна, приказна, емоционална и наистина от лентите на Хосода човек чувства оптимизма, така че, да, понятието му приляга чудесно. :)
    Summer Wars достига същото върховно ниво на чувства и значима идея, преплетена в сюжета, а също така ставаме свидетели на една изключителна експлозия на цветове и динамика.
    С една дума – stunning! :)

  2. от The Girl Who Leapt Through Time (2006) | F r a m e s p o t t i n g
    15.Mar.2011, 20:23

    […] един от най-добрите анимационни филми за 2009 година “Summer Wars”, мисля не е излишно да обърнем погледа си и към още […]

  3. от don’t turn the lights on « photonicx
    31.Mar.2011, 23:11

    […] Akihiko Matsumoto – King Kazma (Summer Wars OST) Саундтракът е от 2009, филмът набира популярност през 2010, а аз го гледах едва 2011. […]

Коментирай...