Submarino (2010) (EFA ’10)

Едва няколко седмици след излизането си новият филм на датския режисьор Томас Винтерберг Субмарино успя да привлече внимание. Зрителската критика и коментари са противоречиви, но лентата намери признание в лицето на журито  в Берлин, от което получи номинация за Златна берлинска мечка. А няколко месеца по-късно лентата грабна Nordic Council Film Prize – най-престижната скандинавска награда.

След няколко интересни филмови експеримента, Винтерберг се завръща към познатия жанр – семейна драма – разказвайки ни трагичната история на двама братя.

Ник и брат му израстват в семейство без баща и с майка-алкохоличка. Двамата се грижат за новороденото си братче, докато не се случва трагичен инцидент, който доразбива и така разбитото семейство. Те се срещат отново едва след години по повод погребението на майка си, когато става ясно, че нито един от двамата не се справя с живота. Ник, току-що излязъл от затвора, живее в приют на ръба на мизерията, а брат му – наркоман, продава наркотици, за да осигури по-добър живот за сина си.

За да разкаже тази потресаваща история, Томас Винтерберг поставя една лична драма на фона на социалната драма – датското общество от XXI век и неговите проблеми. Режисьорът разбулва мита за вечно щастливите датчани, сблъсквайки ни с проблеми като алкохолизма, наркозависимостта и бедността. Винтерберг често избира емоционално-осакатени, разбити хора, които поставя в центъра на сюжетите си. Тук датският режисьор се връща и към темата за обременяващото детство, което се отразява на живота на вече порасналите му герои – тема, върху която лежеше неговият Догма #1 филм Празненството.

Въпреки че в последните години Томас Винтерберг изглежда сякаш търси себе си, експериментирайки в жанр и стил, датчанинът винаги е бил от онези киномайстори, които знаят какво правят, когато седнат на режисьорския стол. Положението остава непроменено и след  Субмарино – филм, с който Винтерберг показва категорично, че е все още способен стилно  и по перфекционистки да изрази мислите си върху филмовата лента. Би било добре обаче, ако за разнообразие поне веднъж и зрителите успееха да разберат целта на филмите му. Винтерберг ни показва тези емоционални, трагични истории и в същото време все така продължава да ни държи на страна от героите си. Филмът  остава студен и реалистичен от началото до края, поддържайки една и съща емоционална гама – чувство на болка и безнадеждност, но Винтерберг сякаш нарочно притъпява ефекта от драмата, не позволявайки да потънем в мъката на героите. В резултат на това зрителят остава да се пита какво е това нещо, което му липсва на филма.

В (по-)главната роля е Jakob Cedergren, който вероятно познавате от лентата Dark Horse. Талантливият шведски актьор и тук демонстрира невероятни умения, а изпълнението му е едно от най-силните сред мъжките роли в селекцията. Кой за каква награда ще се класира обаче, предстои да разберем.

Субмарино не е филм за братската любов, подкрепата или разбирането. Това е филм само и единственото за болката – тази болка, която ни отчуждава от другите, кара ни да се затворим в себе си, която малко по малко ни разрушава. Това е филм за живота в най-студената му форма – безмилостен, враждебен, суров.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.83/5 от 6 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 3 коментара!  
Добави коментар?

  1. от EFA : Nominations 2010 | F r a m e s p o t t i n g
    10.Nov.2010, 21:56

    […] Jakob Cedergren in SUBMARINO […]

  2. от София филм фест 2011 | F r a m e s p o t t i n g
    2.Mar.2011, 23:47

    […] Субмарино (2010) […]

  3. от The Hunt (2012) | F r a m e s p o t t i n g
    19.Feb.2014, 19:21

    […] режисьор, никога не ми е допадал стилът му на работа. В последното си ревю го обвиних в хладен перфекционизъм, който ни лишава от […]

Коментирай...