Submarine (2010)

Submarine е прекрасен и искрен филм. Филм на ежедневието. Заснет и поднесен по невероятно стилен начин, в духа на познатото английско кино и комедийна драматичност, наситен с разкошна актьорска игра, кинематографична работа, сценарийно разгръщане. Submarine е абстрактната вселена на съзряването в монологичната изповед на един 15 годишен.

Темата за съзряването като неизменна част от живота на всеки един човек, желано или в стремеж да избягаш от него за поне още един ден. Онази несигурност, но и любопитство към всичко, което носи след себе си. Онзи порив за запазване на онова, което смяташ за съкровено, изправено пред опасността да се разпадне пред очите ти; очите, които ни позволяват да наблюдаваме живота си пълноценно, стига да си позволим и да не се страхуваме от онова, което всъщност можем да видим за любимите си и най-вече може би за себе си. Понякога съвсем наивно, понякога почти дръзко, но и изпълнено с очарование и много душевна красота, зрителят поема пътешествието в простичкият живот на едно момче – с неговото въображение, мечти, страхове и копнежи. Живот като на всеки един от нас, но все пак специален, значим и  в най-добрия си смисъл, осъзната частица от една своеобразна верига, изградена от важността на също така изпълненото със смисъл съществуване на онези хора, с които сме обградени – семейството и първата любов.

В Submarine се сблъскваме с на пръв поглед добре познати теми, герои и усещания, в чиито дълбини обаче се крие истина и социално разобличаване, ирония и носталгия по юношеството. Всичко се разгръща пред очите ни чрез едно вече почти позабравено в днешно време изправяне на персонажите лице в лице; по един автентичен, но абсолютно интимен и правилен начин. В резултат, оставаш усмихнат, а може би дори замечтан и най-вече позитивен от видяното красиво потапяне в понякога прекалено дълбокия океан на емоционалността.

Филмът отговаря на актуалните инди тенденции – стилистиката му, най-вече визуално, е изпипана до последния детайл в една нова маниерност, която търси сливане на емоционалното с физическата фигуративност – красиви залези, атмосферни елементи, художествени намеци, цвят и илюстративни моменти на графично и живописно ниво отговарят блестящо на чувствата, залегнали объркания Аз на момчето. Лентата дълбае в емоционални състояния, пълни с лесносмилаема психология, която никога не успява да натежи, нито да претендира за висши качества. Сценарият е перфектно развит с драматургия, която усложнява постепенно всеки образ, не спира да поставя пречки и да надгражда конфликта докато в един момент всичко избухва в емоционална развръзка, където драматичното и комедийното се съревновават в искрена сърдечност, пред която е трудно да останеш безпристрастен, било то и само с тъжна усмивка, с която да потърсиш един заслужен оптимизъм, една заслужена победа.

Режисьор на лентата е Richard Ayode, познат от идиотското си превъплащение в невротичните серии на The IT Crowd. Тук работата му обаче е с няколко идеи по-сериозна и той наистина се справя с нея, достигайки артистична индивидуалност и страхотна завършеност на композиционно ниво, затваряйки сценарий, атмосфера и актьорска игра в адекватна завършеност. В ролите изпъква контролирана актьорска игра, без излишъци и сантиментален пълнеж. Sally Hawkins се доказва за пореден път – тя успява да изпълни с живец невзрачната си героиня само с няколко семпли щриха. Същото важи и за Noah Taylor, който поразява с хладнокръвно спокойствие, пълно с комплексност. В главната роля е Craig Roberts – младият актьор впечатлява с професионални умения, които проличават във всеки един момент от присъствието  му на екрана. Монологът, който води зад кадър, е впечатляващ акт на актьорска увереност, която откриваме и в многозначителния му поглед, който говори много.

Submarine е впечатляващ филм. Не защото достига уникалност и неповторимост в посланията си, а защото им придава нова образност и свой заряд. Филм, който бяга от посредственото само защото обслужва идеята на чаровния порив да има своя артистичност и творчески заряд без да претендира за грандиозно величие. Филм, сладък като първо влюбване и горчив като всяка раздяла, драматичен и смешен, обикновен и човешки – крилата фраза за любовта и сблъсъка със света, когато си само 15 и тепърва предстои да научиш какво точно се случва и кой точно си ти.

Иво и Бож

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.31/5 от 13 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 15 коментара!  
Добави коментар?

  1. от lammoth
    6.Aug.2011, 21:13

    охо, съвместно ревю! Веднага го свалям!
    Изхождайки от ревюто, има голяма вероятност да ми хареса. Ако игнорираме британския ми фетишизъм, имам достатъчно поводи да го гледам: 1) Филмът е британски, 2) Британски филм, 3) Филмът е от Британия
    :)

  2. от Иво
    6.Aug.2011, 22:15

    Препоръчах на всички, които познавам, така че, чакам да споделиш мнение. :)

  3. от Бож
    7.Aug.2011, 9:28

    Би било страхотно ако успяваме да събудим любопитството на хората към този филм, защото си заслужава всяка една изгледана минута от него. :)

    Ламоте, God bless England, indeed! :D Чувството е споделено.

  4. от Влади Неколов
    7.Aug.2011, 10:51

    Като цяло филмът е доста приятен, но съм впечатлен най-вече от уникалната режисура на Ayode… май ще седна и аз да драсна едно ревю :)

  5. от Иво
    7.Aug.2011, 11:15

    Ще чакаме. :) Междувременно гледам, ще пишеш и за „Джейн Еър“… май ще седна и аз да драсна едно ревю. :D

  6. от lammoth
    7.Aug.2011, 22:43

    Гледах филма и не се изненадвам, че ви е харесал :). Донякъде ми напомня на нещо като момчешката версия на Амели Пулен с оригиналните мисли и монолози, които водеше главния герой :)
    На мен ми хареса, но щеше да ми хареса още повече преди 12-13 години, когато бях ученик и аз още растях, а сега съм старо магаре вече :(

    Бож, Год блес да куин :р С Иво сте направили добри анализи :)

  7. от Иво
    7.Aug.2011, 23:02

    Радвам се, че сме били полезни! :)

  8. от Ангел
    8.Aug.2011, 22:29

    И аз го изтеглих и смятам да го гледам, по ревюто изглежда много добър. :)

  9. от Иво
    8.Aug.2011, 22:33

    И теб те чакаме значи. :)

  10. от Yavr
    13.Aug.2011, 21:41

    Неуспешен, претенциозен и наивен опит да се наприви филм в стил Уес Андерсън. Ако бях на 10 сигурно щеше да ми хареса

  11. от Иво
    13.Aug.2011, 22:01

    Дам, ние с Бож сме сантиментални лигльовци и се чувстваме като на 10. Какво ти 10, детската градина носи добри спомени също, живеем и мислим като деца и не ни се пораства. :) Предполагам, на толкова крехка възраст, все още не можем да преценяваме филмите правилно. :)

  12. от Нели
    13.Aug.2011, 22:16

    Има нещо вярно в сравнението с Уес Андерсън. Но без онази симпатична ексцентричност и емоционалност, която носят филмите му…

  13. от Yavr
    13.Aug.2011, 22:27

    Ами въщност май е по-добре да се чувстваш на 10, отколкото по-възрастен :). Единственото попадение във филма поне според мен беше историята между бащата и майката, тя ми беше забавна, а главните герои ми бяха повече от противни и безинтересни

  14. от The BIFA 2011: Nominations | F r a m e s p o t t i n g
    1.Nov.2011, 16:38

    […] Submarine (2010) […]

  15. от Framebites #12 | F r a m e s p o t t i n g
    8.Sep.2013, 17:02

    […] уважение посредством режисьорския си дебют със Submarine. The Double е адаптация на „Двойник“ на Достоевски и […]

Коментирай...