Стела: Най-добрите филми на 2011

Ще се съгласите, че 2011 не беше много плодородна откъм филми. Ние, обичащите киното, въпреки това успяхме да намерим някои заглавия, които си струват да бъдат гледани – кои повече, кои по-малко.

Може би филмите на 2011 не са перфектни, но има ли нещо в живота, което да е? По-важното е те да са съвместими със зрителя и да намерят място в живота му, да оставят някаква следа и да подтикнат към размисъл, да впечатлят с идейност и да вдъхновят. И да вдъхновят!

Хубавото на личните класации е, че читателят може да види не само (познати?) филмови заглавия, но част от индивидуалността на човекът, който се е заел с тази всъщност не толкова лека задача. Така че ето един поглед към самата мен.

Малко предоскарно, или точно на време.

+ A Monster In Paris

Една малка анимация, която показва много. Представена сред красотата на Париж, тя говори за любовта към музиката, любовта към киното, любовта към експериментите, любовта към властта, и любовта като цяло.

+ Harry Potter and the Deathly Hallows: Part 2

Няма как да не спомена финалния филм на една поредица, която освен истински успешна и завладяла сърцата на милиони фенове, проследи и годините на собственото ми детство. Не мисля, че има човек, който в днешно време да не знае кой е Хари Потър, бил той фен или не, а това не е нещо, с което могат да се похвалят много малко писатели, режисьори, актьори и всички, които неизменно бяха част от епичността на осемте филма. А особен плюс на последният филм е, че той всъщност се оказа най-добрият. С други думи, макар и последен, Harry Potter and the Deathly Hallows: Part 2 се явява като финална утеха за феновете, един заслужен подарък и перфектният начин да кажеш „Сбогом“ на свят, граден толкова дълго.

+ Pina

Това е животът на танцуващия – лудост, разпръсната в множенство фрагменти. Не би могло да бъде описано. А само изживяно. Pinа е един по-различен филм, който не следва сюжет, нито някаква основна идея. Това е проект, който разкрива красотата, уловена чрез сетивата и пресъздадена чрез сетивата. Танцът е една от най-висшите форми на изкуството, повече дори – себеоткриване. Да танцуваш е един от основните начини да бъдеш щастлив. Pina е подстрекател, мотиватор и доказателство за това.

#15 Perfect Sense

Краят на света сякаш наближава с всеки следващ ден и всеки следващ филм. Perfect Sense е един нов и алтернативен поглед за самоунищожението ни. Определено те кара да се замислиш – колко време губиш в незначими неща, и колко малко влагаш в любовта. Perfect Sense е и призив да отворим сетивата си за всичката красота, която светът ни предлага.

#14 My Week with Marilyn

Често детството е основната причина за проблемността на възрастните. My Week with Marilyn пресъздава едно усещане за реално връщане назад във времето. Биографичната история на Мерилин разкрива таената драма на една душа, обвита в мъглата на прожекторите и славата, която в даден момент излиза на повърхността.  А изпълненията на Michelle Williams и Eddie Redmayne са безспорно добри!

#13 Tyrannosaur

Човешките взаимоотношения никога не са били нещо лесно, особено когато си изгубил себе си някъде сред годините, които така лениво отброява живота. Tyrannosaur е един поглед към болестите на днешното общество, загубило способността си да общува.

12 Life In a Day

Чак е изненадващо колко много ми хареса този документален филм. Трудно ми е да повярвам, че реалността и всичко толкова тривиално на пръв поглед, а на моменти дори грозно и болно, би могло да бъде толкова вдъхновяващо. Главните лица са хора като теб и мен, без грим, без заучени реплики, без пози и без ефекти. И всичко, което се откроява е един красив свят, въпреки усложненията на живота. Защото ние сме на този свят да го опознаем, да го разберем доколкото можем и да допринесем на пищността му!

#11 The Skin I Live In

Филм, който няма как да бъде пропуснат. Краен в показателността си, дързък и непримирим, The Skin I Live In шокира, но и те кара да се замислиш. И в доста отношения, погледът на филма е прав за светът, отдавна изгубил невинното си очарование.

#10 A Separation

Филм за справедливостта, отговорностите на всеки нов ден, трудността при взимането на решение, особено когато животът ти зависи от него, и първичността на човек. Филм, който те откъсва от твоят свят, за да те постави на мястото на хора от един друг свят. A Separation е напомняне, че дори в най-трудните ситуации, човек не е сам, стига да забрави за егото си и позволи на хората да бъдат до него. Още повече, че животът през твоите очи може да изглежда труден и непоносим, но никога не знаеш какъв е той през очите на хората до теб…

#9 Elena

Elena е изключително истински филм, показващ животът такъв какъвто е – несправедлив и крайно разочароващ. Муден в сивото си ежедневие, животът бавно изсмуква пъстрите нюанси от хората. По-лошото е, че ги кара да пренебрегват принципите си, имайки такива?, за да оцелеят. Elena показва деградиращия свят и ясно обрисува хората, които го дърпат надолу.

#8 50/50

Ракът е болестта на 21 век. 50/50 успява по един сравнително лек начин да покаже, че нещо толкова сериозно може да бъде преодоляно с помощта на приятелското рамо до теб. Любовта като спасение срещу смъртта, или по-скоро приятелството, което макар и трудно за поддържане в днешни дни, се оказва, че не е просто мит.

#7 Crazy, Stupid, Love

Комедията на 2011 година и същевременно с това доста реален поглед към любовта, такава каквато е днес – нетрадиционна. Макар и на ниво комедия, Crazy, Stupid, Love успява на моменти да изкара сериозен тон. Изпълненията на иначе шарения каст допринасят за истинността на филма и това го прави толкова добър.

#6 The Help

Филмът се характеризира с изключителна издържаност както на сюжета, така и на режисурата и изпълнението на прекрасните герои. Актьорите са болезнено добри, а самата история успява да те докосне. The Help заслужава награди!

#5 Submarine

Submarine e привидно тийн филм, но всъщност това е филм за всички възрасти с всеобхватността на сюжета си. И още една неочаквана изненада, която приятно стопли съзнанието ми с пищността на съдържанието си.

#4 Drive

Eдин филм, който напомня на старото кино, на филмите, които дори след толкова години ти се иска да гледаш отново и отново. Drive е една модерна крими класика.

#3 The Tree of Life

Шедьовър. Ето това е шедьовър. Филм, който ти се иска да не свършва. Филм, който отнема време, за да бъде абсорбиран. Филм, който те зарежда с толкова много енергия, че ти се иска да твориш и създаваш веднага след края му. The Tree of Life несъмнено е един от най-прекрасните проекти, които съм гледала някога!

2 The Artist

The Artist е един от тези филми към които няма как да си безпристрастен не само защото е различен, но и защото очарова – със сюжет, с игра, и с носталгията си по едно време.

#1 Midnight in Paris

Абсолютният победител в моите очи. Woody Allen показва не само креативност, но и завидни познания към света на изкуството. Светът, който пресъздава в рамките на час и половина, остава в съзнанието като ярък спомен. Спомен, който подобно на носталгията, която лъха от филма, връща назад към красивите улици на Париж. Midnight in Paris те отвява с френски полъх, открива изкуството като едно от спасенията в иначе болния свят, в който живеем и внушава, че “красивите” събеседници все още съществуват, защото красотата често всъщност се крие там, където най-малко я очакваш.

Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 5 коментара!  
Добави коментар?

  1. от MCFOXXX
    26.Feb.2012, 22:32

    За повечето филми вече съм изказвал мнение, така че само ще те поздравя за това, че си включила Тиранозавър. От всичко, което гледах напоследък, той определено е най-доброто :)

  2. от Films In Frames
    27.Feb.2012, 0:29

    Много добър избор, като май единствено Hugo бих добавил ^^ Хубава изненада е Midnight in Paris на първо място, тъй като на мен ужасно ми хареса, но явно на прекалено много други хора не (:

  3. от Pow R Toc H
    27.Feb.2012, 9:05

    Преди да видя и тази класация (въпреки че е даден само като „бонус“) бях започнал да си мисля , че „Пина“ е правен 2009 примерно . :)

  4. от Човекът
    27.Feb.2012, 19:26

    Чак пък такъв патос за Уди Алън няма смисъл. Още повече, че нюйоркчанинът за пореден път си прави пишка с изкуството…ама в лошия смисъл. Дано скоро си тръгне от Европа, че омръзна на всички.

  5. от Стела
    27.Feb.2012, 22:04

    Ако трябва да съм откровена, до последно обмислях дали да включвам Hugo в класацията. Определено не е лош филм, но не мисля, че заслужаваше цели 5 Оскара, особено този в категорията Best Achievement in Cinematography.
    В този ред на мисли, някои филми винаги получават повече внимание от други. Може би за теб, Човекът, аз отделям прекомерно внимание на Midnight in Paris, но в моите очи точно това заглавие ми се струва, че остана малко недооценено и извън светлината на прожекторите. С изкуството доста често е така, все пак хората имат различни виждания за него. :)

Коментирай...