Speed Racer

От филмите на братя Уашовски (създали “Матрицата” и написали “V for Vendetta”) можем да си направим следните изводи – много са добри в това, което правят, стига да не решат да снимат продължение. След “Speed Racer” може да добавим и следното към горното изречение – майстори на мрачната атмосфера, но детските филми не им се отдават.

Филмът се базира по анимето “Mach GoGoGo”, което не съм гледал, но уж играело много голяма роля в популяризирането на жанра извън страната на изгряващото слънце. От двамата братя очаквах пленяваща история със смислен и отчасти забавен (заради жанра) диалог, но това е първото голямо разочарование.

Сюжетът се върти около автомобилния състезател Спийд Рейсър, който си мисли само за коли (и жени в коли). След серия от безсмислени сцени и сюжетни небивалици, Спийд попада в отбор, който се стреми да разобличи и свали корумпираните шефове, които задвижват този бизнес. Когато е бил малък, братът на турбо шофьора е умрял, когато е попаднал в заговора на въпросните босове. Това нещо предпоставя за разни човешки вътрешни драми, желание за мъст и подобни, но главата на младото момче (и двамата режисьора) е някъде другаде.

Историята я има колкото да ни придвижи към следващото главозамайващо състезание. Драмата с босовете е заразяна напълно, в полза на гонките. В една сцена Спийд Рейсър се опитва да обоснови свое решение, чрез някаква измислена собствена философия, но лошият чичко просто го срязва и му казва: “Ще се направя, че не съм слушал глупостите ти през последните 5 минути”. И аз бих искал да се направя, че цялата история е била само сън, но лентата е факт. Самият филм пък е по-предвидим и от серия на “Дързост и красота”, което сигурно е и целта, тъй като целевата група са децата, но предполагам, че дори те ще намерят сюжета за глупав и сравнително безинтересен. Рандом случките, които нямат абсолютно никаква връзка със сюжета се срещат над допустимото и макар че тяхната цел е да ни забавляват, те мизерно се провалят в тази си задача.

Щом няма да се забавляваме с историята, то явно трябва да се радваме максимално, на зашеметяващите състезание. Да, зашеметяващо е колко са скучни и повтарящи се. През цялото време разни сюрреалистични коли правят дрифтове, на които и най-добрият  модерен NFS-играч би завидял, и подскачат наляво и дясно. Скачането е много впечатляващо и на места идейно, но след третия път става някак си тъпо и изтъркано. Камерата пък се движи със същата скорост, с която и колите, което ни гарантира, че нищо няма да видим освен размазани и променящи цвета си светлини, които профучават покрай нас. Цялото заснемане на тези екшън-сцени е толкова хаотично и напрягащо очите, че ти гарантирам по-голямо главоболие и от това, което “Cloverfield” причинява.

За невероятните (и глупави) ефекти, братята са ползвали прословутия зелен екран, което е ОК при сцените с колите, но човек би се запитал защо са снимали нормалните неща отново с помощта на същия метод. Това не е “300″. Резултатът е изключително грозен колаж, при който хората са лепнати на странно оцветени и ярки стени. За разлика от спартанския филм, тук това си личи много силно, тъй че боравенето с компютъра не е за хвалене.

Докато гледах филма си помислих колко по-добре щеше да бъде, ако целият беше анимационен (или пък ако не съществуваше). Дано следващия път братята да ни представят подобен проект. Нали все пак са аниме фенове.