Snow White and the Huntsman (2012)

Едно от първите неща, което човек научава относно какъвто и да е вид бизнес е фактът, че колкото по-добре рекламираш своя продукт, толкова по-сигурна е печалбата, която ще получиш от средностатистическия потребител. А един от ветераните в тази „житейска” фабула несъмнено е развлекателната кино индустрия.

И макар, кога редки, кога не толкова, да са случаите, в които тази индустрия успява да създаде продукт, който все пак да постига сублимната си цел да бъде интересен и разведряващ, без да създаде чувството, че си бил ментално насилен, то без грам съмнение седи и неизменният факт, че това е частицата от кино творчеството (ако в случая изобщо може да се говори за „творене”), което ражда и бълва в изобилие продукции, които на драго сърце можеш да наречеш epic fail. В тази освободена от всякаква доза позитивизъм графа се нарежда и завъртялата се наскоро по родните екрани лента, носеща дълбоко познатото име на една от всеизвестните героини от приказките, с които сме израсли – Snow White and the Huntsman на едва прохождащия в пълнометражното кино режисьор Рупърт Сандърс.

Със самото начало на промотирането на лентата у зрителя се зараждаше неистово усещане, че на него му бива обещано едно кино приключение. Борбата между злото и доброто ни е добре позната от край време, но все пак във всеки кадър от трейлъри и всякакъв вид фотоси се усещаше, че Snow White and the Huntsman може да бъде нещо далеч по-добро от поредния мейнстрийм продукт на Холивуд, целящ единствено да прибере определената сума, която зрителят решава доброволно да отдели, за да си закупи билет. Истината в случая обаче е такава, че резултатът е празни обещания без дори особен сериозен опит за покритие.

Един от негативите, които се зараждаха още от самото обявяване на проекта беше избирането на всеизвестната (за съжаление) всекиму Кристен Стюарт, която трябваше ако не друго поне да се опита да влезе в ролята на Снежанка. Предизвикателството тук се изразява в това, че образът на добре познатата героиня от историята на Братя Грим трябва да е до известна степен променен и натоварен с други ценности. За пореден път обаче г-ца Стюарт доказа, че посредствената игра и безизразното и освободено от всякаква емоция пресъздаване на образ е онова, което се събира в нейната представа за актьорско майсторство. На помощ не се „притичва” и сценарият, който поставяше главната героиня в ситуации на второкласни разменяния на празни и доста клиширани фрази, които намитат своята връхна точка в самия край на лентата, когато гордата и всемогъща принцеса, която освен всичко друго е и, разбира се, the one, успява само с няколко изречения да повдигне бойния дух на своята армия за свобода… yeah, right.

Когато се върнем на момента с рекламирането на продукцията, онова, което несъмнено разбуждаше любопитството на част от зрителите беше от една страна красивите, изпълнени с вълшебство гледки, а от друга беше абсолютният контраст чрез зловещата, мрачна и смъртоносна, но все пак някак опияняваща сила, която излъчва образът на злата кралица Равена. Несъмнено за това допринася невероятната Чарлийз Терон, която повече от правдоподобно изгражда изразителността на кралицата, мечтаеща за власт и вечна младост. Но всичко със съграждането на този иначе така интересен персонаж се свежда само до това – несъмнените талантливи прояви на Терон успяват да създадат тръпката на героиня, която зрителят чисто емоционално ще класифицира като опасен и зъл, но както при всеки един от образите в този филм, той остава без реално изграждане или завършеност. Онова, което трябва да се разбере за мотивацията на комплексен герой като Злата кралица бива събрано в няколко реплики и един флашбек, но в крайна сметка оставаме само с един повърхностно написан герой.

Един от провалите с може би най-грамадни пропорции в лентата е опитът да се изгради любовна история, характерна все пак за всяка една приказка, целяща да пресъздаде и наложи моралните човешки добродетели. Вината за това отново пада на плещите на сценаристите Ивън Дотърти,  Джон Лий Ханкок и Хюсеин Амини, които използват всеки възможен и всеизвестен трик, за да завържат такава емоционална нишка, което успява да се скъса в своята логичност още преди да са се появили дори първи наченки за наличието на такава. Преувеличен и напълно ненужен, романсът между Снежанка и Ловецът, изигран от Крис Хемсуърт, се появява в най-нелогичния момент и оставя зрителя в недоумение откъде точно са се зародили всички тези уж натоварени с изключителна сила чувства. Отговора на тази дилема най-вероятно може да открием единствено в това, че филмът без грам срам следва всеки възможен шаблон за създаване на развлекателно кино от средно ниво. А за да е запълнена картината на зрителя се предоставят на моменти и все пак изпипани визуални ефекти, които изграждат приказна сценография, в красиви горски гледки, магически създания и изпъкващи контрастни цветове. Не на последно място остава и финалния щрих, а именно смелата и величествена битка, в която злото бива победено, за да може доброто да възтържествува, която обаче не е чак толкова смела и величествена що се отнася до самото ѝ екранно реализиране.

За финал може да се каже, че Snow White and the Huntsman е от онези филми, които се изчерпват сюжетно още на ниво трейлър. Лента, в която характеристика като „нагласен” пасва повече от подобаващо. Без особена иновативност, хумор или задържане на напрежението, филмът успява бързо да омръзне. А и какво толкова положително може да изтъкне човек за продукт, в който финалният саундтрак е един от едва няколкото позитиви:

[youtube]http://youtu.be/ROtBbOcdFxo[/youtube]

А както сме свикнали често да се случва дори и най-провалилият се смислово филм може да получи своя втори шанс, изразен в продължение, стига да донесе солидна сума парички на добрия стар развлекателен бизнес. Шансовете за Snow White and the Huntsman 2 са повече от сериозни; на печелившите – честито. На всички нас останалите – да ни е здрава психиката.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 1.67/5 от 6 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 4 коментара!  
Добави коментар?

  1. от SilverSB
    15.Jun.2012, 2:44

    И нищо за джуджетата?

  2. от Бож
    15.Jun.2012, 2:51

    Единият опит за хумор в сюжета се свеждаше до наличието на въпросните джуджета. Друга велика идея в тях аз лично не открих. Освен разбира се това, че трябваше все пак да се появят, за да се запази поне някаква цялост на оригиналната история. Но дори те не спасяват плачевното положението на крайния резултат. Sadly.

  3. от Никс
    17.Jun.2012, 16:26

    2012 се превръща в годината на подвеждащите трейлъри. Отдавна не ми се беше доспивало на филм, при това изпълнен с толкова визуални изгъзици и „туистове“…
    Джуджетата наистина бяха най-забавното, ако въобще можем да говорим за забава.

  4. от Anna
    11.Jul.2012, 12:15

    Мили, т.нар киномани,
    не разбирам защо Ви е толкова трудно да различите филмите чисто жанрово. Това е един филм-приказка, неговата ЕДИНСТВЕНА задача е да пресъздаде приказна атмосфера, с което той се справя повече от добре – чисто киноматографски филмът е перфектен в своя жанр. Да, играта на Кр.Ст. не е на ниво, да образите са повърхностни и недоизпипани, но все пак подобни очаквания не бихме могли да имаме от подобен тип филм. Помня ревюто ви и за Red riding hood – отново бе силно критично, макар че според мен казусът беше абсолютно същият. Пък и там имахме Гари Олдмън, а тук – Боб Хоскинс и Йън МакШейн. Какво повече е нужно? А да, и двата филма са с жесток саундтрак! :)

Коментирай...