Silent Souls (2010) (EFA ’11)

„Овсянки“ или Silent Souls е кино-поезия в 80 минути, в които тишината и мълчанието отстъпват място на гласа зад кадър – този на главния герои Айст, чийто монолог за живота и смъртта намира екзистенциалните проблясъци на на Аз-а – онзи малък индивид, чийто живот е само частица от Вселената.

Оригиналното заглавие на филма може да се преведе като „врабчета“ или подобни птици от този вид. Важността им за историята се засилва все повече до самия край, докато по време на пътуването, което предприемат двамата герои, те са затворени в клетка между тях и са нещо като мълчаливи събеседници. На английски заглавието говори за мълчаливи души, а на френски преводът е „Последното пътуване на Таня“.

За 80 минути са предадени много емоционални състояния, които характеризират този road movie като една своеобразна изповед, искрена и чиста, дефинирайки понятия като „живот“, „любов“ и „смърт“, разсъждавайки над проекциите им в житейския път.

Мирон решава да премести тялото на покойната си съпруга – Таня в родното ѝ място, където все още обитава духът на руско племе, водещо началата си от финландски езически традиции, още преди Русия да доминира с православната си култура по тези земи. Той моли неговият колега от фабриката – Айст – да го придружи, като двамата приготвят тялото на Таня според древните обичаи, припомняйки си волята за живот и своите собствени интимни пориви. Паметта е обрисувана в мълчания и постоянни паузи, в които нарушеният диалог между двамата герои, отстъпва място на монологичните разсъждения на единия. Любовта на Мирон към съпругата си ще срещне изпитания, докато една истина започва да излиза постепенно на повърхността. Така пътуването се превръща в своеобразно изпитание за защита и отстояване на ценности, а съдбата ще се превърне във висш съдия.

Повествованието прилича на разказ, на писмо, в което всичко е изказано от героя в сантиментални изречения, в които проличава процесът на трансформация, на осъзнаване на личността и мястото ѝ в света. Сценарият обаче не затормозява със сюжетни перипетии – главният герой е самотник и съвсем обикновен човек, който няма, а и не бива да очакваме да разкаже нещо изключително, освен своята история – тази на един малък човек, осъзнаващ себе си като частица от времето и пространството, иронизирайки незначителността си и възхваляващ най-величественото чувство – любовта. Смъртта дава повод за споделените с зрителя чувства и копнежи – не драматично наситени и интензивни в тяхната сюжетна оригиналност – а прости, елементарни, съвсем човешки и искрени. На моменти метафоричен, езикът се трансформира в лирика, която, наред с блестящата визуална атмосфера на природни пейзажи, се превръща в особен кинематографичен въздух, който изпълва идеята с мускул и есенция, придава ѝ облик и характер на дълбок аудиовизуален разказ.

„Нежността е основен мотив, който се превръща в носталгия, а носталгията в синоним на любов.“ – казва режисьорът Алексей Федорченко. Той ситуира одухотворения образ на водата като централен обект в лентата, а героят ще каже, че „няма по-добър начин да умреш, от това да се удавиш“ – както повелява легендата – най-точната и правилна характеристика на живота в сценария на филма. Огромна е иронията, когато героите се движат в близост до водата, говорейки за живота и неговия край. Балансиращ между реални митове и предания и съвременни приказки за човешката природа, работата на Федорченко се превръща в романтичен порив, чийто устрем на творец да изследва човешката същност, се загнездява в съзнанието с необикновена магична сила, тласкаща зрителя към размисъл за собствените му позиции и място в света.

Филмът е рискован опит за дефиниция на човешката вселена, но достатъчно успешен в комплексната си простота от брилянтно предадени емоционални състояния и разсъждения, и най-вече хуманен порив, личен и топъл, в името на изкуството. Възвишена кинематографична поезия за смисълът, който се крие в простичкото „Само любовта е безкрайна, само любовта е безкрайна.“

 

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 5.00/5 от 3 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 2 коментара!  
Добави коментар?

  1. от European Film Awards 2011 | F r a m e s p o t t i n g
    28.Sep.2011, 13:34

    […] Silent Souls (2010) […]

  2. от Иво: Най-добрите филми на 2011 | F r a m e s p o t t i n g
    8.Feb.2012, 5:13

    […] 12. Silent Souls […]

Коментирай...