Side Effects (2013)

За последните 5 години Стивън Содърбъг има цели 10 филма зад гърба си, което сигурно го прави един от най-продуктивните режисьори в днешни дни, а към това лично аз бих добавил и един от най-постоянните, когато се заговори за качество. Толкова много работа сигурно писва в един хубав момент, така че надали е чудно, че Содърбъг заговори за (временно) пенсиониране и желанието му да се отдаде на рисуване. Това сякаш беше преди милион години, защото филмите му продължаваха да се завъртат по кино екраните със завидна честота, та в един хубав момент започнах да се чудя дали нещо не си въобразявам и всъщност той никога да не е споменавал „оттегляне“ и „кино“ в едно изречение.

Последното (и май наистина ще е последно, за известно време поне) му творение носи приятното заглавие „Странични Ефекти“, но, както повечето му скорошни заглавия, и това е приятно простичко и директно както в посланието си, така и на сюжетно ниво.

side_effects_2

Красивата Емили Тейлър (Руни Мара) се събира отново с красивия Мартин (Чанинг Тейтъм), който излиза от затвора, облича спретнатия си черен костюм и е готов да се впусне смело в живота. Но! Емили е готова да се впусне смело с колата си към произволна стена, защото, като всички американци, които имат работа, е супер депресирана и прочие. На сцената излиза Др. Джонатан Банкс (Джъд Лоу), който решава да спаси прекрасно страдащото момиче като ѝ предпише, разбира се, анти-депресанти с имена от друга планета. (Някъде там е замесена и Катрин Зита-Джоунс)

Всичко изглежда кристал-но ясно – здрава критика и желанието да направи на пух и прах щатската тенденция на здравеопазването им да предписва бонбонки с цел опаричване, а в случай, че някой не схване веднага за какво иде реч, Содърбърг забива камерата в една от опаковките с медикаменти след поредния пристъп на странични ефекти, от които Емили страда. Дори и искрено загрижения Др. Банкс, който е учил в Англия, но дошъл в САЩ, защото в Щатите хората не гледат на тъжните и уморени хора като на умствено болни изроди (така ли гледаме в Европа на тях?!), сякаш обръща повече внимание на финансовите си вложения, отколкото на пациентите си.

side_effects_1

Всичко това е хубаво. Това, което харесвам в Содърбърг са именно простичките му истории, чиято визуална страна той полира до блясък, разказва стегнато и не се впуска в локуми и претенция. Желанието му да наказва героите си – дори и да са симпатични – защото съвсем съзнателно действат в покварена система без да се опитват да я променят, заслужава адмирации. Тези адмирации, обаче, важат само до един определен момент. Това е моментът, в който идват туистовете.

Да преметнеш зрителя, да му покажеш, че не всичко е така както той си е мислил и да го направиш по начин, който да не разкрие замисъла ти от километри, си е умение, с което Содърбърг разполага и което той смело вкарва и тук в действие. За съжаление, туистът (който няма да ви разкрия) в случая се гради върху желанието на сценаристите да затрият всичко, което са градили до въпросния момент, а когато той настъпи, целият филм се променя. Содърбърг преминава от един жанр в друг докато си прави гаргара с героите си, което не е непременно лошо, но фактът, че всичко изградено до момента е затрито, стои зад гърба му/ни като отмъстителен призрак от японски хорър филм, за да му/ни напомня къде точно Содърбъг е съгрешил.

DSC_8803.NEF

Въпросният тонален шифт надали ще се възприеме негативно от всички и като нищо някои зрители ще го приветстват с овации, зарадвани от факта, че не всичко е черно и бяло, но в случая то просто не е цветно. Просто е сиво. И скучно. От тази гледна точка бих вдигнал палци за решението на Содърбъг да намали темпото до застой, защото именно в застой му се намира креативността. Страничните ефекти от „Странични Ефекти“ ги няма никакви, но опаковката описва директните такива като „Скука. Незаинтересованост. Апатичност.“

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Оцени филма/сериала.
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Коментирай...