Shine (1996)

Идеята зад направата на филма Блясък се ражда през далечната 1986 г., когато режисьорът Скот Хикс случайно прочита статия за Дейвид Хелфгот – пианист, който изнася импровизирани концерти в местен ресторант. По-късно Хикс се запознава с Хелфгот и получава съгласието му да разкаже историята на живота му. Следващите десет години австралийският режисьор прекарва опознавайки пианиста и подготвяйки се за един филм, който е базиран на истински събития, но представлява по-скоро личния поглед на Хикс върху събитията.

Лентата излиза през 1996 г., превръщайки се в един от най-вдъхновяващите филми на годината.

Дълги години живота на Дейвид Хелфгот е горещо обсъждан в публичното пространство, а името му често е причина за различни спекулации. Оставяйки хорските приказки настрана и с позволението на Дейвид, Скот Хикс разказва историята по артисичен, музикален и изключително драматичен начин.

Сюжетът представя няколко основни момента от живота  на известния пианист  – отношенията с деспотичния му баща, която го довежда до психично увреждане, неизмеримата му любов към музиката и връзката му с жената, която успява да го върне към щастието. Равносметката е един филм, в който грозната и красивата страна на живота се сблъскват, за да ни разкажат за възхода и падението на един велик музикант и за тънката граница между гениалността и лудостта.

Героят на Хелфгот е изигран от триото Алекс Рафолвиц (дете) , Ноа Тейлър (младеж) и Джефри Ръш (мъж). Въпреки че и тримата заслужават адмирации, безспорен е фактът, че във въртележката от ретроспекции, най-ярко се откроява лицето на австралийския актьор. Джефри Ръш нервно дърпа цигари, заеква и прегръща непознати. Буди съжаление и ни впечатлява, радва ни и ни натъжава. За изпълнението си актьорът успява да грабне златния рицар на американското кино, а филмът е номиниран в още шест категории за Оскар.
Ролята на злодея във филма пък е поверена на Армин Мюлер Щалн – бащата на Дейвид. Скот Хикс нагледно ни представя как и кога една амбиция се превръща в унищожителна сила, разбиваща животи. Ту гневен, ту разкайващ се, немският актьор също е сред номинираните от Американската филмова академия.
Същите признават и заслугите на Скот Хикс, който твърди, че да направи филма е било несравнимо изживяване за него. Режисьорът не се страхува да пролее една-две капки пот или да скъса някоя и друга струна, за да разкрие емоционалната страна на историята.

Блясък е повече филм за човека, отколкото за пианиста. А основната тема е любовта – в две от най-крайните и прояви. От една страна Хикс поставя любовта на бащата – обсебваща и доминираща, а от другата страна тази на любимата жена – изцеляваща и нежна. И докато първата носи разрушение, то втория тип любов се явява спасението, от което имаш нужда в най-трудните моменти. Точно тя връща Дейвид отново на сцената, където единствено може да почувства чистия блясък на музиката. Тази същата музика, която движи целият му живот – през болки и радости, от провали до невиждани успехи.

Блясък е от онези филми, които успяват да докоснат сърцата на зрителите. Дълбока,  красива история, наситена с емоции и музика.