Shame (2011)

Една от широко обсъжданите, къде високо оценени, къде главоломно пренебрегнати, продукции от изминалата година остава лентата с провокативното и някак почти закачливо име “Shame”. Но истината е, че когато бъдат оставени настрана шеговитите коментари относно големината на мъжки достойнства и женска плът – “Shame” бива не безпричинно категоризиран като един от най-ярко запомнящите се филми на 2011 година.

С едва втората си пълнометражна лента, английският режисьор Стив Макуин направи своята заявка в кино средите като творец, който не се страхува да отдаде нужното време на своите идеи, за да преминат през плавния преход на узряване и детайлна разработка, откликващи в един завладяващ краен резултат. След изключително добре приетия си режисьорски дебют от 2008 година “Hunger”, Макуин отново се насочва към притеснителна, но извънредно провокативна и смислово издържана сюжетна тематика, като отново избира да работи с актьора Майкъл Фасбендър, с когото сформират един своеобразен творчески тандем, постигащ неповторима експресивност и емоционално въздействие.

В “ShameСтив Макуин, заедно със сценаристката Аби Морган, ни потапят в дълбините на една психологически „ранена” история за секс, интимност, порочност и всички онези своеобразни духовни тревоги, които могат да се зародят и заживеят в душата на човек. С изключителна деликатност на текст и режисура историята успява да бъде разказана по един смел, дързък и разкрепостен начин, без да изпадне в капаните на пошлостта и безвкусицата, които неизменно могат да бъдат заплаха за един кино разказ от такова естество. Темата за секса, за телесното, за нагонът, който сякаш раздира душата в желанието си да бъде задоволен, заживяват в кадрите на “Shame”, като не се притеснява да покаже героите си в най-интимната, уязвима и напълно разголена същност. Използвайки драматургичната изразителност на голотата на човешкото тяло, а не чистия простоват порив за ексцентричност, Макуин съставя една естетически издържана история за духовно обременени хора, сякаш заклещени в своя собствен вътрешен ад на срамни импулси и желания, често пъти изплъзващи се от нашия собствен контрол.

Още с първия си акт лентата ни запознава с най-деликатната и дълбока интимност на своя персонаж, без свян, без скрупули – образът на Брандън, прекрасно изигран от талантливия Майкъл Фасбендър, излъчва комплексност и проблемност още с първата си поява пред зрителския поглед. Много отявлено, но все пак с характерна плавност и такт, пред нас придобива плътност образът на човек, потопен в своето градско ежедневие, но сякаш своеобразно съдържащ два напълно противоречиви образа, живеещи в едно тяло – този на хищника, и този на жертвата. Темата за психологическата дълбочина, крехката духовност и обречеността на неконтролируемите желания намират своя израз тук в сцени на изграждано напрежение, в което плътския порив провокира една семпла, но и изключително ловка игра на контрол, на дебнещия своята жертва хищник, но и лесно раним и готов да се върне бързо в своето начално състояние на засраменост и афектираност от действията. Своеобразната обреченост на героя, чийто персонален живот се е превърнал в един характерен омагьосан кръг на непосилни за обуздаване телесни апетити, не предизвиква осъдителен тон у зрителя, а провокира към поглеждане отвъд повърхността. За търсенето и отличаването на онази вътрешна борба, за която Брандън се превръща в събирателен образ. Там където безскрупулното се сблъсква с неописуемия срам и отвратеност от онова, в която желанията ни могат да ни превърнат. Контролът, който могат да поемат над цялостната концепция на живота ни, непозволяващи да функционираме правилно. Където ролите биват разменени; където задоволяването на плътското по един безчувствен и неангажиращ начин не позволява на истинската емоция да открие своята изразителност; където непоносимата зависимост кара индивида да върви срещу себе си, да не разпознава себе си, да бъде отвратен от образа, който вижда в огледалото.

Действието в “Shame” намира своята ескалираща точка с появата на още един съществен образ, а именно този на сестрата на Брандън – Сиси, изиграна от актрисата Кери Мълиган. И макар характерното желание за съпоставяне на сюжетно сходни психологически линии между брат и сестра да е познат сценариен похват, той често пъти успява да постигне нужните резултата и впечатления. Макуин и Морган съумяват по изключително откровен начин да създадат образи, чиято конфронтация един с друг успяват да покаже две крайности на почти сходен проблем. Докато персоната на Брандън събира в себе си една неспособност за искрена, абсолютна обвързаност и изграждане на онзи интимен контакт с друго човешко същество на чисто духовно, а не толкова на телесно ниво, то образът на Сиси се появява като онзи вид човек, чиято привързаност към някого пламва мигновено; чиято несигурност и зависимост от контакта с другия тласка към също толкова самоунищожителни крайности и действия, отново превръщащи личността в непосилна да се справи със своите страхове.

Без да се търси пословичната многословност на сценарийното представяне на историята, белязала героите и превърнала ги в обречени на своите зависимости хора, сюжетът на лентата акцентира върху тяхното настояще, онова тук и сега, изтъкано от крехки и лесно раними душевни бримки, докато миналото остава плахо загатнато, но с достатъчна осезаемост и сила. В своята основа “Shame” не цели и не залага на социалното осъждане, на укоряващите констатации и морални поуки, а застава зад желанието за едно откровено психологическо разголване на индивида в опитите му за водене на една често пъти непосилна борба с дяволите, живеещи вътре в нас, в интимния интровертен свят, събуждащи чувствата на срам, погнуса от личните действия и оставащо едва живо измъчващото желание за победа и надделяване над онова, което е поело контрола над нас.

Shame” е филм, който няма грозния и безвкусен стремеж към чиста провокация. Не е филм, който предоставя на зрителя всичко в най-детайлизиран и смлян вид, а очаква от него разчитане на символите, на откриване на духовното и нанесените рани. Филм, който безсрамно заговаря за срама, настъпващ когато интимното ни съществуване остане болезнено разголено и напълно незащитено.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.00/5 от 16 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 4 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Зорето
    17.May.2012, 1:44

    Отдавна го гледах и все се каня да пиша. Странна работа тоя филм. Ако да играеш добре означава да гледаш концентрирано в една точка в пет минутен кадър, то да, пича е добър в това. Не че не го харесвам Фасбендър. Даже напротив, ама това хич не е трудна роля. А за филма… Напомня ми за Антихриста, описва ми психологическо състояние. Не ми трябва цял филм, за да разбера че тоя тип има някакъв сериозен бъг в детството. Но какъв? Ок, така е решил режисьора, но на мен това никак не ми е достатъчно. Има някаква харизма във филма, така е. Обаче ми беше прекалено. Да не говорим за онзи дълъг кадър с изпълнението на сестра му. В заключение – не е това моя филм.

  2. от дМит
    27.Jul.2012, 14:39

    Красиви цветове и уникален филм!

  3. от Framebites #10 | F r a m e s p o t t i n g
    17.Jul.2013, 16:26

    […] 12 Years a Slave След брилянтния  Shame, този път Стив Макуин, подобно на Тарантино миналата […]

  4. от Don Jon (2013) | F r a m e s p o t t i n g
    17.Oct.2013, 15:32

    […] все по-актуална. Веднага се сещам за миналогодишния Shame – друг прекрасен филм, който обаче е някак […]

Коментирай...