Северно сияние

Последният ми филм беше ням и черно-бял, което ясно показва, че съм делови човек. Но като следваща стъпка би трябвало да отпадне и самото изображение. Какво бихме имали тогава: тъмен екран. И тъй като винаги съм готов на компромиси, аз реших да обърна посоката и да направя този филм, който е наситен с диалози, многообразие от цветове – да не споменаваме другите комерсиални стойности.
Трябва да призная, че дълбоко в моето подсъзнание трябва да е имало надежда, че тази стъпка ще ми помогне да изглеждам нормален. Надявам се, че моите социални, икономически и политически възгледи за положението на обществото, морала и любовта могат да бъдат открити в самия филм.
Искрено ваш
Аки Каурисмаки

Жепе-гара Хелзинки. Встрани от перона самотен мъж седи върху куфара си. Пуши. Секунда по-късно хулигани избиват паметта от главата му, заедно с фаса от устата му.

Бухалката на съдбата запраща „М“ в периферията на столицата и извън периферията на спомените му. Приютява го общество, което живее в мизерни фургони, с чудатите добродетели на приказни горски същества. Тук са образите на коравият, но с мека душа полицай и ситното му куче Ханибал, адвокатът, който работи в името на християнските добродетели, банковата служителка която отговаря в стил „хайку“, клошарят, който живее в контейнер за боклук и притежава благородството и маниерите на аристократ. Тук е и работодателят, който обира собствените си пари от обралата го преди това банка, само за да изплати дължимото на своите работници. Сред тези нови влъхви на нашето съвремие е и Ирма, жената в която „М“ се влюбва, и заради която започва работа в Армията на Спасението. Постепенно му се отваря апетит за живот, както и перспективите да стане мениджър на бъдеща рок-банда. Далеч преди хрътките на миналото  да го надушат, „М“ тръгва да катери дървото на живота отново, по по-удачен маршрут.

The Man Without a Past е втората част на Аки Каурисмаки от „Финландската“ му трилогия.

Титулярът в главната роля Markku Peltola, както и целият актьорски състав заедно с кучето Ханибал играят брилянтно. Творбата има съвършено завършен авторски почерк и абсолютно оригинална и неподражаема художествена лексика. Като тези на Джим Джармъш или на Ким Ки Дук, например. Абстрактната стилизация на някои сцени и подчертана меланхолия не пречат ни най-малко на силното политическо и религиозно внушение. Елементите на традиционната мелодрама са използвани с наглед безизразно-незабележим, но невероятно комичен стил, с целия респект към осъдената на анонимност работническа класа. Фургоните на Хелзинки стават своеобразен Ноев ковчег за ценности и качества на изчезване.

При големите артисти като Каурисмаки творбите кръжат в собствени траектории, но винаги се връщат като бумеранг към вкоравеното, обръгнало на желания и страсти човешко сърце. The Man Without a Past е прост и величествен като библейска притча. А притчите целят спасението на душата, затова оставете скалпела на логиката и „ще се наситите с хляб“.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 5.00/5 от 2 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Коментирай...