Samsara (2012)

Samsara (2012)

Samsara може да мине за силно спиритуално изживяване. По повечето дефиниции това е филм, който безмълвно разисква въпроси за пътя на човечеството, за консуматорството и модерния бит, паралелно загатвайки и екзистенциалните теми за живота, смъртта и прераждането, за същността на човек. Лично аз предпочитам да възприемам „Самсара“ като едно най-обикновено (или всъщност – необикновено) културно-историческо пътешествие, илюстрирано по ефектен начин. Размислите за Вселената и всичко останало вече така или иначе са засегнати в предишни филми, по които режисьора Рон Фрик е работил – като Baraka и Koyaanisqatsi например, които са нищо по-малко от шедьоври. И именно това е най-голямото предизвикателство пред „Самсара“ – как да устои на очакванията и високо вдигнатата летва, като същевременно каже и покаже нещо ново.

Samsara (2012)–Monks

Успява ли новият филм на Рон Фрик да постигне това? Само донякъде, но и това е достатъчно. Лентата като че ли започва малко хаотично, а пейзажите сякаш не са толкова впечатляващи, колкото се очаква. Някъде към първата третина филмът напипва ритъма и изображенията оформят нещо като теза. Посланията в „Самсара“ обаче са размити и недоизказани, макар и по същина да са простички. Фрик навярно не е искал да се повтаря или да натрапва даден мироглед, вследствие на което е оставил почти всичко на свободна интерпретация. Малкото останало обаче силно контрастира на цялостната концепция. Сред явните провокации се открояват кадри с оръжия и хранителни фабрики, намигане към роботиката и изкуствения интелект.

В „Самсара“ няма диалози или наратив, но лентата далеч не е „безмълвна“. С помощта на Лиза Жерар (Dead Can Dance), Майкъл Стърнс е нацелил тоналността на филма и е сътворил доста приличен саундтрак. За разлика от предишните колаборации между композитора и Фрик, тук музиката е писана след монтажа на кадрите, съответно напасването ѝ си личи през повечето време. В един момент етно ембиънта и задължителните за тематиката припявания почти дотягат, но точно тогава Стърнс разчупва стереотипа с по-динамично звучене – експлодирайки накрая в танца на CPDRC затворниците от Себу, Филипини.

Samsara (2012)–Cabu prisoners

Картината е впечатляваща и не би могло да е иначе в лента, разчитаща основно на визуални експресии. Заснет изцяло на умиращия вече 70мм формат, детайлът е изумителен. Фрик е заложил на „eye candy“ ефекта – цветовете са изразено контрастни и засилени, а като цяло филмът е разнообразно пъстър. Лентата е снимана в 25 държави, като единствено Северна Корея така и не разрешава достъп на екипа. От балийските танцьорки, през Мека и дори до една кравеферма – размазващи кадри има достатъчно, а някои и от първа ръка ще разпознаят църквата Света София в Истанбул. Природните сцени преобладават в началото на филма, но след това са силно ограничени за сметка на тези с хора и животни. Една голяма част от лентата минава в затворени помещения и градове, а човекът заема централно място не само в преносен, но и в пряк смисъл. Друг сравнително нов подход в арсенала на Рон Фрик са откровено режисираните сцени – и под това имам предвид умишлената инсценировка на някои кадри, противоречаща на цялостната концепция на безгласния наблюдател.

Samsara (2012)–French performing artist

Да търсим конкретния смисъл в „Самсара“ е малко като онези ученически упражнения на тема „какво е искал да каже авторът“. Отворения за интерпретации формат позволява на всеки да открие по нещо, а някои дори и повече от това, което е вложено. В тази връзка се сещам за една сцена с гейша. Безспорно въздействаща сцена, чиято кулминация е как по лицето на гейшата, непомръдваща в близък план, изведнъж се стича сълза. Навярно много от зрителите веднага са прозрели нейния смисъл, навързали са я в контекста на предишните няколко сцени и дори са извлекли убедителен извод, като например, че този тип жени не са щастливи и че щастието е някъде другаде. В едно интервю обаче Рон Фрик обяснява, че сълзата е била чиста случайност и самият той, гледайки през визьора, първоначално не е могъл да повярва и само си е повтарял наум „да, да!“. Така че „Самсара“ е на първо място едно красиво пътешествие, а оттам насетне – докъдето съзнанието доведе. И ако случайно ти попадне редкия шанс да го гледаш на голям екран – за бога, веднага си вземи централно място!

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 5.00/5 от 1 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Една реплика по темата.  
Добави коментар?

  1. от Никс: Най-добрите филми на 2012 | F r a m e s p o t t i n g
    13.Jan.2013, 23:42

    […] Samsara […]

Коментирай...