Rust and Bone (2012)

Най-новият проект, от френско-белгийски произход, на режисьора Жак Одиар носи заглавието “De rouille et d’os” (Rust and Bone). Одиар, отново в екип със сценариста Томас Бидеген изграждат основите на филм, който бързо се превърна в една от най-чаканите продукции на тази година. И макар лентата да не успя да се добере до престижното отличие на фестивала в Кан, все пак не остана незабелязана и високо оценена. Не след дълго ще стане ясно и дали “Rust and Bone” ще последва триумфа на предходната лента на Одиар “Un prophète”, която през 2009-та получи номинация Оскар за най-добър чуждоезичен филм.

Тематичната обосновка около личната и социална тягост, способна да връхлети изненадващо индивида, нерядко е част от сценарийната основа на драматичното кино. Със стремеж да изкара зрителя от комфорта и сигурността на своето ежедневие, и да разкрие трудностите, от които никой не е застрахован и чиято изненадваща поява може да преобърне живота с краката нагоре. Но онова, което прави този горестен елемент в едно истинско и достойно за уважение кино е не простият стремеж към мелодрама и прекомерна сантименталност, а обосновано изградените връзки, създадени между хората, докоснали съдбите си по един или друг начин; аргументацията в действия, думи и жестове, които макар и сурови на пръв поглед, крият в себе си също толкова топлота и нежност.

Френскоезичната лента “Rust and Bone” на широко признатия режисьор Жак Одиар  е доказателство за именно такъв вид емоционален не само заряд, но и баланс. Изисканата и изтънчена режисура на Одиар допринася за цялостната патетичност на лентата, където кадрите биват често окъпани в топли цветове и слънчева светлина. Филм, в който коварните обрати на съществуването отстъпват пред силата на духа, пред желанието за живот, пред чувствата, които макар и до степен подтиснати, в един момент заемат своята върхова позиция. Защото въпреки тленността на човека да е нещо временно и на моменти твърде лесно ранимо; макар части от него да е възможно да бъдат отнети без наш контрол, онова, което кара човека да продължи е енергията, която се стреми да запази в себе си, но и тази, която получава от външния свят, от хората, които не биха погледнали на теб с уплашен, погнусен или лицемерно виновен поглед, а ще видят пред себе си равноправна личност, със своите мечти, страсти и воля достойна за уважение.

Историята в “Rust and Bone”, базирана по едноименния кратък разказ от канадския автор Крейг Дейвидсън, е позната и сякаш не прави грандомански заявки да разкаже нещо нечувано и никога невиждано преди на големия екран. Един своеобразно „сладко-кисел” разказ за двама души, белязани от хода на своя живот, от трагичните събитие и изгубения контрол, които почти несъзнателно откриват един в друг опората необходима им да върнат равновесието си и да стъпят отново „здраво на крака”. Всичко това заговаря на нов глас, без да раздразни и да провокира излишна сантименталност благодарение на деликатния начин, по които филмът е докаран до своята цялостна завършеност. Прекрасната и изразителна игра на Марион Котияр и Матиас Скунартс доставя изключителна правдоподобност и плътност на поверените им персонажи; съставяйки връзките не само помежду си, но и тези с останалата част от хората в живота им по начин, който те кара да изпиташ цялостната гама от чувства спрямо друго човешко същество. Двата основни персонажа не биват възхвалени или мъченически извисени от сценария, защото не такова е фундаменталното му намерение. Те са разкрити по най-пълнокръвен и органичен начин – със своите положителни и отрицателни страни; с ангелите и демоните, които могат да населяват едновременно душата на човек, каращи в сублимен момент да поставиш под съмнение досегашното си съществуване, търсейки изхода, който отново да те направи щастлив, завършен, цялостен.

Изключително талантливата и обаятелна Марион Котияр се „вмъква” в кожата на Стефани – млада, атрактивна и уверена в себе си треньорка на китове. Красива, дръзка и енергична, в началото виждаме героинята като жена, осъзнаваща своето влияние върху мъжете и наслаждаваща се на играта, която е готова да играе с тях само и единствено да се почувства желана. Не след дълго обаче животът ѝ поема трагичен обрат, които ще постави всичките ѝ предишни ценности под съмнение. Загубата на желание за живот, духовното падение, а в последствие и плавното възстановяване на душевната сила и преоткриване на смисъла и красотата на това да бъдеш жив – всички тези противоположности биват зряло изразени и поднесени на зрителя от Марион Котияр, която за пореден път прави заявка за една от най-изразителните актриси в днешно време.

Със същото толкова голям успех и изумителна актьорска игра се проявява и Матиас Скунартс, на когото е поверена ролята на Али – бивш боксьор, живеещ на ръба на мизерията и готов да престъпи закона в желанието си да осигури най-основните житейски необходимости за себе си и малкия си син. Персонажът на Али буди интерес със своята многопластовост, изискваща различните сблъсъци на битово и социално ниво да бъдат пресъздадени с органичен и достоверен подход. Случайната среща и последвалите взаимоотношения с героинята на Котияр са изградени по един напълно изчистен от излишен сантимент или дори романтичност начин. От началното почти грубовато и първично отношение между героите плавно се изгражда здрава връзка, която се превръща в животоспасяваща и за двамата.

Rust and Bone” е филм, който несъмнено ще събуди у зрителя множество скръбни чувства; лента, която деликатно те провокира да съпреживееш случващото се на екрана. Но въпреки цялата тягост, центрирана в историята, след финалните сцени остава сладкият привкус на прекрасно усещане. Едно задоволство и любов към живота в най-чистата му форма – искрен, труден, красив, влюбен, скръбен, но и много щастлив – все малки неща, скрити зад малки жестове; зад това да бъдеш човек, изграден от кости и кожа, от нерви, от дух, чувства и мечти; раним, но и неистово силен.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 3.91/5 от 11 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 4 коментара!  
Добави коментар?

  1. от yasen
    11.Nov.2012, 22:22

    Поразително добър филм! Дори се разплаках при случката на леда!!!

  2. от Бож: Най-добрите филми на 2012 | F r a m e s p o t t i n g
    9.Jan.2013, 23:16

    […] #6. Rust and Bone […]

  3. от София Филм Фест 2013 | F r a m e s p o t t i n g
    6.Mar.2013, 18:57

    […] Ръжда и кости/ Rust and Bone (2012) […]

  4. от поддръжка на пожарогасители
    9.Oct.2013, 14:23

    Наистина е невероятно как двата основни персонажа не биват възхвалени или мъченически извисени от сценария, защото не такова е фундаменталното му намерение. Те са разкрити по най-пълнокръвен и органичен начин – със своите положителни и отрицателни страни; с ангелите и демоните, които могат да населяват едновременно душата на човек, няма ак да познаваш някой напълно след като не си го виждал в определени критични ситуации как би реагирал и какво би сторил.Невероятен сюжет, гледала съм го веднъж но с удоволствие бих го направила пак.Има какво да се види и научи от филма със сигурност.

Коментирай...