Reverse (2009) (EFA ’10)

Reverse е най-награждаваният полски филм за 2009. Спечелила значителен брой статуетки от Полската филмова академия, включително и тази за най-добър филм, лентата е изпипана сантиментално и технически почти перфектно и носи духа на черната комедия и film noir като стилистични жанрове. На пръв поглед (гледах този филм 2 пъти) филмът е егоцентрично и едва ли не цинично режисьорско задоволяване с неясна развръзка и край, но в действителност би могъл да представлява дълбоко изследване на механични човешки нрави, политическа критика и тълкуване на една остаряла културна и политическа епоха.

Въпреки че първите ми отзиви бяха изцяло отрицателни, филмът ме накара да се замисля и го пуснах още веднъж. Откриват се изключително тънки детайли, които ме смазаха от филмово удоволствие, затова и реших, че сценарият изисква малко по-различен поглед над нещата. Със сигурност тълкуванията са стотици, но пък си струва да се замислиш.

Лентата започва с убедителен стил и сгъстена плътност, черно-бели кадри, с които всъщност протича почти целият филм, и първосигнална, дори абсурдна драматургия. Колкото повече действието напредва, толкова по-невероятно става случващото се. Перфектна хронологична и наративна нишка, прекършена изцяло нелогично от объркваща действителността, някак алтернативно-реална, в стил Дейвид Линч, развръзка.

Полша през 50-те. Сабина Янковска е млада жена, която работи като поетически редактор. Почти бутафорно е началото на филма, когато тя е в киното и тялото ѝ потръпва при вида на голи мъжки тела – веднага се очертава образ на скромна и плаха жена, която има нужда от интимни отношения. Крайна романтичка (и тук е мястото на поезията), тя вярва в истинската любов. Майка ѝ и баба ѝ, които споделят апартамент с нея, напълно наясно с тези факти, ѝ търсят мъж, но опитите им остават напразни, след поредица абсурдни недоразумения. Една нощ мъж с мистериозна сянка (вместо femme fatale), на име Бронислав, спасява Сабина от крадци, а срещата им се превръща в романс и начало на интимна връзка. Не всичко е такова каквото изглежда, и малко по-късно става ясно, че мъжът крие мрачни намерения.

Reverse е крайно контрастен не само в сюжета си, но и в стила на заснемане. Черно-белите кадри са всъщност времето на 50-те, a на няколко краткотрайни момента историята прескача в цветни такива, които отговарят на актуалната действителност. Там героинята е вече възрастна и мистериозно стои и чака някого и нещо да се случи. Саундтракът е съставен от качествени звуци, които идеално се вписват в реалността на филма, но изглеждат тромави и ексцентрични, сякаш имат за цел да задържат вниманието с остротата си. Ако погледнеш под друг ъгъл, сякаш целта е да се потърси игра с иронията и действието да заприлича на гротеска и абсолютна сюрреалност, където всичко е възможно да се случи.

Сабина е съвкупност от изцяло механизирани мисли и действия с театрална плътност. Пълна е с вътрешни контрасти – колкото по-плаха и несигурна изглежда, толкова по-резки са действията ѝ, като това да насочи пистолет към злодея. Тъмната интимна страст завършва в секс сцена и прилича на позволено изнасилване, което сатирично се свързва със ситуацията на тоталитарния политически режим, който малко по-късно ще окаже и влияние на една част от развъзката. Порядките на обществото, въплътени в образите на майката и бабата, силно засягат героинята – точно както сянката на Сталин е залегнала над полския народ, така и Сабина е принудена да живее в сянката на лъжа и своеобразна психическа тирания от страна на другите две жени, на които тихо и обичливо се подчинява. Впечатляваща метафора е моментът, в който героинята гълта скъпоценна монета с надпис „Свобода“, сякаш обрича себе си нарочно и оттогава става пасивна шахматна фигура в ръцете на другите. Под въпрос остават някои крайни действия, които изглеждат неразбираеми и точно те са храната за размисъл за зрителя. Алтернативната реалност, която се отприщва изневиделица, е плод на обществени и лични сбъркани възгледи и илюзии, на едно особено време – сякаш не можеш да избягаш от него, сякаш променя съзнанието ти завинаги. После идва и хиперболизираната идея за любовното обсебване. Лично на мен, това ми изглежда крайно патетично заключение, но пък адмирирам смелостта и аргументите, които лентата излага и които изглеждат винаги амбивалентни, заиграват се с мисълта ти. Логика липсва, но важна е режисьорската и сценарийна мисъл – ако успееш да си обясниш нещата, изглежда не би имал проблем с нарушението в сценария.

Адмирации за Агата Бузек, която създава много плътен образ от механични жестове и театрална синтетичност. Поглед, глас и движение са нещата, чийто баланс постоянно нарушава, а после майсторски връща в психологическа комплексност. В ролята на майката е голямата полска актриса Кристина Янда, която се сраства с обществените порядки и изгражда тотално подчинен на времето във филма образ. Marcin Dorocinski е злодеят, който поразява със студенина и убедителна крайна маниакалност. Филмът е пълнометражният художествен дебют на режисьора Borys Lankosz, който прави интересна заявка за една наистина различна режисура. Впечатление прави и красивата фотография на детайлни текстури, лица и предмети; костюмите и сценографията, които са изцяло в духа на 50-те.

Накрая резултатът е добър дотолкова, доколкото му позволиш да бъде, в зависимост от това как си успял да си обясниш нелогичната пречупеност. Въпреки че това прилича на егоцентричен и сантиментален творчески опит, то си струва да се види най-малко заради чисто художествения усет.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.33/5 от 3 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 14 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Val
    25.Sep.2010, 15:12

    Типичен полски филм от ерата на Вайда и Кешловски. Поляците са майстори на подобен род психиделии.

  2. от Иво
    25.Sep.2010, 15:36

    Което ме подсети за последният филм на Вайда с Кристина Янда – „Тръстика“ – много интересно направен!

  3. от Yavr
    25.Sep.2010, 17:45

    Трябва да се спомене и друг поляк – Andrzej Zulawski, който със своя Possession бие Вайда и Кешловски по всички показатели ;)

  4. от Иво
    25.Sep.2010, 18:12

    Този филм помня, че имаше скандална слава преди време, но наистина е много впечатяващ. Изабел Аджани направи страхотна роля. Все пак не мога да не считам Вайда и Кешловски за нещо като институция в полското кино… :)

  5. от Yavr
    25.Sep.2010, 20:45

    Всичко, което прави Аджани в този филм просто е от друго измерение и не трябва да се коментира, а да се види. Разбира се без да омаловажавам Вайда и Кешловски (от първия си признавам, чел не съм гледал почти нищо), но тяхното кино е в пъти по-лесно смилаемо от душевните терзания на Жулавски :)
    И между другото много добра инициатива сте поели за ревюта на европейските филмови награди, жалко обаче че не всички филми могат да се намерят

  6. от Иво
    25.Sep.2010, 21:09

    Благодарим ти. А за Аджани съм напълно съгласен! Интересно ми е какво ще кажеш за Tatarak на Вайда. :) А филмите, които сме ревюирали досега, са съответно открити по разните тракери. :) Ако имаш нужда от помощ, пиши.

  7. от Апостол Апостолов
    26.Sep.2010, 6:46

    Прави впечатление, че повечето полски филми са много грамотно заснети, докато от почти всички наши филми лъха на дилетантизъм.

  8. от Иво
    26.Sep.2010, 23:57

    Много вярно…

  9. от lammoth
    28.Sep.2010, 18:49

    Аз си намерих англ суб и го гледах! Един филм по-малко в списъка :D Не мога да си намеря субтитри на le concert, намерих на френски, румънски, хърватски, испански, италиански, а бе сигурно то и на суахили има, ама само на английски нема :( шибана работа :(
    Иначе много хубаво ревю си написал Ив, мнението ми е същото.Технически изпипан, според мен Агата Бузек изнася тежестта на филма. За съжаление е беден откъм събития и съдържание :(

  10. от Иво
    28.Sep.2010, 19:10

    Радвам се, че някой се интересува от тези филми. Трябва да се надъхаме с Ерин да изгледаме всичко и да пишем за него, все пак. :Р
    Интересно ми е какви са ти мислите относно края, защото аз мисля, че една идея по-опростен, филмът би бил малък шедьовър. Така ми прилича на сантиментално гордо постижение без покритие… въпреки всичко, има много позитиви, да. За „Концертът“ казах в коментарите в моя блог за субтитрите. Преводът е лесен, макар и да отнеме много време, да се надяваме обаче, че скоро ще се появят субтитри на английски…

  11. от lammoth
    28.Sep.2010, 19:53

    О, аз си свалям и другите в момента. Браво на теб и Ерин, беше ми писнало от американско кино, та няколко вечери подред гледам юро арт :)
    еми краят е много объркващ, а аз си зададох въпроса, дали синът ѝ стана гей, защото нямаше баща? :)) Да наистина, както казваш има много позитиви, но сякаш накрая разочарова :(

  12. от Иво
    28.Sep.2010, 20:34

    Е, много се радвам, че сме полезни! :)))

  13. от European Film Awards 2010 | Framespotting
    28.Sep.2010, 20:52

    […] Reverse […]

  14. от anjela
    15.Oct.2010, 10:04

    последния филм на Вайда е „катин“ една прекрасна творба показваща зверствата на комунистите през 1940г.в Полша.трагедията се е разиграла в гората Катин близу до гр. Смоленск където са били разстреляни 22000 полски офицери и интелигенти .удивена бях че филма го показваха по канал1 на руската телевизия.

Коментирай...