Rabbit Hole (2010)

Не е лесна задача да направиш филм за трагедията в живота на индивида, настъпваща от загубата на скъп човек, без да изпаднеш във въвличане на остарели клишета, където крайният резултат е блудкава мелодрама, която не предоставя нищо съществено или ново.

Именно такова изключение от подобна гротеска ситуация представлява най-новата лента на режисьора Джон Камерън Мичъл, познат и високо оценен от критиците с предишните си изяви зад камера – Hedwig and the Angry Inch и Shortbus. Чрез Rabbit Hole ни потапя в изследването на една ситуация, където сякаш в недрата на човешката душа управляваща сила е разкъсващата мощ на мъката от лична трагедия.

С изключителната нежност, на която кинематографията е способна, се запознаваме с историята на съпрузите Бека и Хауи Корбет, които са изправени пред предизвикателството да се опитат да открият отново своето, доколкото е възможно, спокойно място в ежедневието на забързания живот след загубата на своя единствен син – събитие, способно да покоси жизнената сила на всяко човешко същество. Но в Rabbit Hole истинската сила на сюжета не се крепи само и единствено около мъката и страданието, а предприема едно много по-задълбочено спускане към начина на възприятие и реакция на онова, което неизбежно следва подобен разрушителен миг. Чисто психологическата точка във филма е изградена по начин, позволяващ да се „вмъкнем” в кожата на персонажите и да съзрем всичко онова, което се случва в техното съзнание и душевност. Успяваме не само да разберем и оправдаем постъпките им, но и да си зададем наболели, но наложителни въпроси.

Базираният по едноименната пиеса на Дейвид Линзи-Абеър, съдействал за още по-голямата коректност и автентичност на адаптацията създавайки и сценарият за нея, Rabbit Hole ни показва борбата за откриване на необходимото утешително „местенце”, дори когато привидно се отрича нуждата от такова. Това е потребността от човек, място или дори простичък момент – нещо, което ще закрепи основите на разпадащия се свят на страдащия, където разрухата се изразява в абсолютната загуба на смисъл за съществуване.

Едно от най-прекрасните неща на лентата е в това, че не ни задушава с всички онези пагубни чувства на омраза, заслепяващ гняв, които се очаква да надделеят в съзнанието на всеки, преминаващ през гибел подобна на тази на главните герои. Тъкмо обратното, тук любовта и макар трудно постижимото на моменти смирение са сякаш движещата сила, която тласва към оглеждането, търсенето на онова, в което ще съгледа спасението на „кървящата” душа. Сценарият ни поднася различните методи на двамата родители за справяне със страданието, заело основно място във всекидневието им. Всеки опит за завръщане към познатото, към рутината, която преди е доставяла щастие, е само още едно доказателство, че въпреки всичко злощастният споменът е още жив. Отказът от позоваване на общоприетите социални средства и практики за преодоляването на скръбта; желанието за скриване дълбоко в недрата на интровертния ни живот на болката, която в един момент, независимо от всичко, пробива своя път и връхлита с пълна мощ; моментите, в които личната борба за съхранение, със своите странности и индивидуалностти, се среща и влиза в конфликт с тази на заобикалящите ни – това са само част от чисто човешките теми, които филмът загатва. И въпреки цялата тягост на ситуацията, в която непряко сме въвлечени, в Rabbit Hole царуват топлите цветове на сцените. Цветни градини, уютни паркове и мека слънчева светлина са сякаш своеобразен символ на душевната борба, чието спечелване е единственият гарант за запазване пълноценността на живота.

Прекрасната Никол Кидман по магнетичен начин се въплъщава в една от най-силните си роли за изминалите години, като изгражда образа на майка, която независимо от болката по загубата на най-святото ще изгради взаимоотношение с онзи, който, по неписани правила на обществото и неговия често болен начин на мислене, се очаква да бъде неин обект на ненавист. Човек, в чието лице ще види голяма степен от лъча светлина, така необходим за емоционалното ѝ спасение. Досегът с тази личност ще ѝ покаже, че някъде там, през заешката дупка, съществува нещо друго, различно от царствуващата в момента огромна тъга. И макар всичко това да ни се вижда илюзорно и почти непостижимо, остава красотата и комфортът на подобна светла мисъл.

Филмът изпъква именно с високия клас актьорска игра, която отеква звънко в най-дълбоките недра на действието. За това допринасят още куп талантливи лица, сред които номинираният за златен глобус Арон Екхарт, съумява качествено да влезе в кожата на персонажа си и да изгради неговия микросвят, в който  ще търси своя собствен, характерен, а на моменти заставаш на границата на неморалното, начин за преодоляване на трагедията. Носителката на две награди Оскар, невероятната Даян Уийст, пък приема образа на майката на Бека – личност, която, макар и ненастъпателно, ще бъде повратна точка в емоционалното напрежение на сюжета.

Rabbit Hole е филм на контрастиращото; драма, която дава един нов поглед над изправената пред изпитание човешка душевност.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.00/5 от 12 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 11 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Нели
    16.Dec.2010, 1:15

    Това изглежда много обещаващо.

  2. от Иво
    16.Dec.2010, 1:23

    Ооо, пускам го! Никол за последно беше силна в Часовете и Догвил.. след това… та да видим дали ще си оправдае номинацията за Глобус. :)

  3. от Бож
    16.Dec.2010, 1:33

    За дали заслужава номинацията – мисля, че да. Смятам, че е една от силните ѝ и запомнящи роли…поне за последните няколко години, определено.

  4. от Иво
    16.Dec.2010, 4:02

    Изгледах го…
    Никол Кидман за пореден път се доказа. Много мощна игра…

  5. от bungle
    16.Dec.2010, 12:06

    Ммммда, трябва да го гледам. :)

  6. от OTKO
    16.Dec.2010, 17:51

    Това е една от най-интересните роли на Никол /не я харесвам в „Часовете“, макар че филмът ми допада, но ми е много режисирана, няма го инстинктът там, просто ми стои фалшиво зад всичкия грим, а образът пропада в кадрите и остава потиснат от партньора й/. Хареса ми това, че въпреки че става въпрос за толкова тежка тематика, филмът, а и самото изпълнение на Никол, са доста ефирни и ненатрапчиви. Трагедията, която ни се представя, е истинска, защото е тиха и ненатрапчива. Но въпреки това визията е статична, надгражда се една застиналост, но пък я има и иронията, има го онова желание за живот – не само във всички образи на екрана, дори и в Бека, … има нежност …. има живот… Актьорите ми харесаха, може би с изключение на Арън Екхарт, който някак си играе по режисьорски насоки и в много сцени не може да напипа пулса и да се остави на инстинкта си. А Даян Уийст е моя много любима актриса, още откакто я гледах в „Хана и нейните сестри“ – най-любимия ми филм на Уди Алън. Тук тя отново проявява онова си качество да прави чудеса и с най-минималната роля. Хареса ми особено в сцената от онзи рожден ден в боулинг залата, където леко подпийнала, тя обсъжда надлъж и нашир съдбата на клана Кенеди, а след това излива собствената си болка. И то не за да я разберат, а за да успее да помогне на човек, който толкова обича и който се саморазрушава пред очите ѝ. Харесва ми тази дарба на Даян Уийст да смесва комичното и трагичното и тази трансформация е толкова естествена, пък била и в рамките на секунди. Може би именно заради това ми хареса и филмът. Защото човек очаква депресивност и силна драматичност, която често минава в патетика, а получава нещо толкова свежо и искрено, че няма как да не му се порадва.

  7. от Бож
    16.Dec.2010, 18:13

    ОТКО, именно това исках да изразя в ревюто. Ще се радвам ако съм успял поне до известна степен. Защото думите ти са абсолютно точни, по мое мнение. :)
    А Даян Уийст е титан, който надали някой би успял да повтори или копира. Невероятна е. :)

  8. от Нели
    19.Dec.2010, 0:12

    Простичък, но емоционален. Добре реализиран филм, но все пак не успя да ме грабне, така както очаквах – 6/10.

  9. от Номинации за Оскар ‘11 | F r a m e s p o t t i n g
    25.Jan.2011, 16:21

    […] Rabbit Hole […]

  10. от Wolfgang
    9.Apr.2011, 18:29

    Изключително добра игра на Никол, както винаги!!!

  11. от Петър
    9.Apr.2011, 21:49

    Интересен изглежда филмът!

Коментирай...