Prince Avalanche (2013)

Prince Avalanche” е заглавието, което носи най-новата лента, сътворена през обектива и перото на режисьора и сценарист Дейвид Гордън Грийн. Грийн започна своята кариера в пълнометражното кино през 2000 година като всичко тогава показваше, че се е насочил към драматичното филмово изкуство. Негови произведения като “George Washington”, “All the Real Girls” и “Snow Angels” бяха запомнени със завидно добри отзиви и впечатления както от страна на критиката, така и на голяма част от зрителите. Въпреки това в последните няколко години името на режисьора се свързваше по-скоро с нашумели, но доста плитки като съдържание ленти от комедиен тип. Комедии като “Your Highness” и “The Sitter” навярно не биха били отнесени към най-голями постижения за даден режисьор, но да кажем, че в тези случаи можем да обвиним (ако трябва да го направим изобщо) сценаристите за недотам добре свършената работа.

Но както се казва, nevertheless, творческият процес на Дейвид Гордън Грийн буди интерес и симпатия и неговите авторски дела нерядко са изпълнени с изключителен заряд, отзивчивост, конфликтност и персоналност. Всичко онова, необходими за един независим филм да се превърне в класно кинематографично изкуство от „пълнокръвен“ тип. Лентата “Prince Avalanche” се доближава до подобно доказателство, с което Грийн показва със замах възможностите си. Без претенциозност и помпозност филмът е една чаровна, малка, независима продукция, в която аудиторията може да намери себе си залутан в чудата, но не толкова неприсъща човешка история. Дейвид Гордън Грийн открива основите за тази история в сюжета на исландския филм с името “Either Way” (в оригинал: “Á annan veg”) на режисьора Хафстейн Гунар Сигурдсон.

Prince Avalanche–1

Действието в “Prince Avalanche” се развива през лятото на 1988 година, някъде в централен Тексас, на място, където доскоро е бушувал огромен пожар, оставяйки след себе си множество акра в пепел, а заедно с това отнасяйки поминъка и характерните реликви на самоличността на множество хора. Сценарият на Грийн ни „запознава“ с две личности, Алвин и Ланс, работещи по маркировката на път, преминаващ през  част от опустошената, но запазила прелестта си природа. Двамата мъже привидно прекарват дните си еднотипно и дори може би скучновато, с изграден режим и дисциплина от Алвин, за който работата на подобно място е начин на намиране на себе си; на осмисляне на начина, по който иска да изгради живота си. И докато той очевидно доброволно избира своето дистанциране от  всичко „градско“, то за по-младия Ланс, който е и брат на приятелката на Алвин, пребиваването на това забравено от Бога място е нищо друго от принудено мъчение, чието бленуван прекъсване настъпва със започването на дългоочаквания уикенд. Различността в душевния заряд на двамата герои се забелязва от самота начало, като тя не е базирана само и единствено на някаква възрастова граница, а по-скоро на чистото усещане на начин на живот, на създаване на връзка както със собствената изградена представа за съществуване, така и с отношенията с останалите и най-вече с тези, към които искаме да насочим своята интимност. Ако Алвин се разкрива като човек, за който наличието на дадени житейски познания и умения е от съществено значение и ежедневието сред спокойствието на природата е терапевтично и лично необходимо изживяване, то за Ланс животът клони към стремеж за запазване на наивната младост и неангажираността на мимолетните свалки.

Prince Avalanche–2

Истински интимната сила на сценария се загатва в своеобразната конфронтация на тези две привидно коренно противоположни личности. Всеки един от тях се сблъсква с личната си неспособност да задържи нещата в живота си такива, каквито е смятал, че ще направят земята под краката му стабилна и позната. Всяка една от тези две чудати, но и много пълнокръвни и реални персони започва да открива упора и подкрепа от може би най-малко очаквания за това човек. Обикновените, но пък искрени и откровени разговори позволяват на двама души да видят и признаят в себе си онези слабости и несигурности, които са се опитвали да скрият зад две противопоставящи се една на друга идеологии. Именно чрез осъществяването на един такъв простичък на вид контакт зрителят успява да усети чара и благостта на една лента, която разкрива, че различията между двама души не винаги са пречка, тогава когато е на лице нуждата от разбиране и съпричастност.

Prince Avalanche–3

Едно от най-големите богатства на независима лента като “Prince Avalanche” е топлата и красива режисура, с която Грийн успява да пресъздаде атмосферата на мястото, в която е ситуирал своите персонажи. (За работата си по този филм режисьорът беше награден с награда Silver Berlin Bear за „най-добър режисьор“ на тазгодишното издание на фестивала Берлинале.) С изключително топли, почти пастелни, тонове природните кадри, с които лентата е богато обсипана я превръщат в истинска наслада, допринасяща за усещанията, към които сценарият стремглаво е насочил усилията си. Актьорската игра на Пол Ръд и Емил Хърш, превъплътили се в образите съответно на Алвин и Ланс, от своя страна асистира в изграждането на една цялостно завършена атмосфера. И макар свикнали да виждаме Ръд в предимно комедийни роли, кога сполучливи, кога пълни катастрофи, “Prince Avalanche” му позволява да покаже и една доста добра доза талант за драматично превъплъщение, като актьорът успява да съчетае в образа на Алвин чудатостта и драматичността в пропорцията, с която той трябва да бъде наситен. Участието на Емил Хърш от своя страна в подобен род малки независими продукции се превърна в емблематична част от неговата кариера, като самият той признава в интервю, относно участието му в този филм, че онова, което го превлича в подобен род киноизкуство е това, че макар малкото парични средства често да водят до ограничаване време за снимки (“Prince Avalanche” е бил заснет за едва 16 дни), това кино позволява концентриране върху дадена част и основна идея на сюжет и залагане на изграждане на персонажи, които един актьор трябва да се стреми да превъплъти коректно.

Prince Avalanche–4

А в тази чаровна и обаятелна като чувство лента се спотайват голям брой семпли, но много дълбоко сърдечни моменти, които очакват да бъдат открити и приветствени от зрителите.

P.S. Към цялата тази симпатия не на последно място остава и изключително добрият саундтрак, дело на групата Explosions in the Sky, заедно с композитора Дейвид Уинго. Just saying. (:

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.00/5 от 4 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Коментирай...